Решение № 69 от 04.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330104150 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от К. Т. Г., ЕГН **********, с адрес:

****, действащ чрез адв.С. Н. против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл.11, чл. 19 , ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата, обективирана в чл. 11, ал. 1 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ****г. поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Предявени са и насрещни искове от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 против К. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: **** , с правно основание по чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2758, 65 лева, представляваща сбор от непогасена главница и възнаградителна лихва за периода 29.09.2022г. – 02.03.2023г. по Договор за потребителски кредит № *****г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 03.05.2023г. до окончателното й изплащане.

Ищецът по първоначалния иск твърди, че че на 22.09.2022 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *****, по силата 1 на който на ищеца била предоставена сумата от 2500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05 %, годишен процент на разходите – 49,86%.

Съгласно чл.5 от договора за кредит същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия. В случай на непредоставяне на обезпечение, съгласно чл.11, ал.1 от договора кредитополучателят - ищец дължал неустойка в размер на 1427,35 лева, която следвало да се заплати разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка. Счита, че предвидената неустойка не се дължи.

Твърди, че с цел заобикаляне изискванията на чл.19, ал.4 от закона за потребителски заем е въведена практика да се поставят изисквания, на които кандидатстващия за креди да не може да отговори. Чрез предвиждането на неустойка за неосигуряване на обезпечение се осигурявал допълнителна печалба, която вече била калкулирана в договорената възнаградителна лихва.

Твърди се, че предвидената неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване обезпечение в размер на 1427,35 лева е загубила присъщата за неустойка обезщетителна функция, доколкото същата е над 50% от заетата сума в размер на 2500 лева. Кумулирането й към погасителната вноска водило до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Сочи се, че не били спазен и изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, а именно в договора за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, която се дължи.

Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора. Кредитодателят вписвайки в контракта ГПР от 47,83 % заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР.

Сочи се, че посочването в договора на ГПР не отговарял н адействително прилагания такъв. Чрез уговореното в клаузата на чл.11 от договора се въвеждал още един сигурен източник за на доход.От една страна неустойката била включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга – същата бил апредвидена в размер , който несъответствал на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин се заобикаляло ограничението на чл.19, ал.4 ЗП при определянето на ГПР.

С оглед изложеното се моли за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, обективирана в чл. 11 от Договор за потребителски кредит № **** г., сключен между страните, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие с чл.

19, ал. 4 ЗПК и нарушаваща съдържанието на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори. Моли за прогласяването й за такава и присъждане на разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът по първоначалния иск е депозирал насрещна искова молба за осъждането на първоначалния ищец да заплати на ответника сумата от 2758,65 лева, представляваща сбор от непогасена главница и възнаградителна лихва за периода 29.09.2022г. – 02.03.2023г. по договор за кредит № *****., ведно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба.

Твърди, че на 22.09.2022г. между страните бил сключен договор за заем, по силата на който била отпусната сумата от 2500 лева, платима на 23 броя седмични вноски, при фиксиран лихвен процент – 40,05% и уговорен ГПР – 49,86%., като същият бил в рамите на предвидения в ч.19, ал.4 ЗПК – не по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Сочи, че не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могли да уговорят в полза на кредитора, поради което не било налице противоречие с добрите нрави, досежно размера на възнаградителната лихва в размер на 40,05 %, след като ГПР бил в законовите рамки на чл.19, ал.4 ЗПК.

С оглед на гореизложеното се моли за осъждане на първоначалния ищец да заплати на ответника сумата от 2758,65 лева, представляваща сбор от непогасена главница и възнаградителна лихва за периода 29.09.2022г. – 02.03.2023г. по договор за кредит № ****г., ведно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който счита, че сключеният между страните договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, с произтичащите от това последици, потребителят дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи. Поради накърняване на принципа на добрите нрави се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещни претенции по договора.

Договорената между страните лихва в размер на 40,05 % годишно, към която следвало да се прибави скрита лихва под формата на неустойка, надхвърляла с 10 пъти законната лихва, което водило до нарушаване на добрите нрави. Процесните клаузи накърнявали договорното равноправие между страните, противоречат на добрите нрави и са в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същите се явявали нищожни. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следвало да се приеме, че лихвата не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не било възникнало за ищеца.

Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща неустойка и такса експресно разглеждане се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Сочи, че това бил начин кредиторът да си набави допълнителни средства. Клаузата от договора за заем, в която е посочено, че ГПР е в размер на 49.86%, а действителния ГПР е в различен размер била 3 нищожна. Поради невключване на неустойката в посочения ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора. В този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не и лихвата и другите разходи, поради което ответникът нямал правно основание на претендира исковите суми.

Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендират се разноски. При условията на евентуалност, предявява възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 2500 лева със сумата от 258,65 лева, представляваща получена от ответното дружество договорна лихва без правно основание, въз основа на нищожни договорни клаузи от договора за паричен заем.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от приетия по делото като доказателство Договор за потребителски кредит № *****г. е видно, че на 22.09.2022г. ищецът, в качеството на заемател, е сключил с ответника, в качеството на заемодател , договор за заем, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 2500 лв. В договора е уговорен срок на заема до 02.03.2023 г., чрез заплащане на 23 седмични вноски от които 2 вноски по 19, 47 лева и 21 вноски по 129, 51 лева.

Отразен е фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер от 49,86 %. Посочени са датите, на които настъпват падежите на всяка от вноските, като е отразен общият размер на всички плащания – 2758, 65 лв.

Съгласно чл. 5 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения. Съгласно чл. 11 от договора, е отразено, че в случай, че в тридневен срок заемополучателят не изпълни задължението си по чл. 5 от договора или предоставеното обезпечение не отговаря на съответните условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1427, 35 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за заем.

В чл. 5 от договора е предвидено, че поръчителите следва да отговарят на следните условия, а именно: поръчителството да е на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най – малко 4 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямата кредити към банки и финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни от ЦКР на БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Посочени са и предпоставките за приемане като обезпечение на предоставяне на банкова гаранция, като се сочи, че същата се следва да е безусловна , издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключването на 4 договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за заплащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва. В чл. 6 от договора е предвидено, че в случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.

Към договора е подписано Приложение 1 – Погасителен план, в който са посочени размера на погасителните вноски и вземанията по тях, ведно с неустойка от по 182 лева месечно.

По делото не се оспорва, че ищецът до датата на предявяване на насрещната искова претенция не е заплатил на ответника главницата по процесния Договор за потребителски кредит № *****. в размер на 2500 лева.

Между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Разпечатката съдържа 36 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c15d2d3-afb5-4260-90ee-9de391f12405