Решение № 30 от 16.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Велико Търново, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20264100500038 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.437 ал.1 от ГПК ввр. чл.435 ал.2 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба с вх.№23127/11.12.2025г., подадена от Д.

Ч. Г. с ЕГН**********(длъжник по изп.дело№20177280401072 на ЧСИ Дияна Ж.Колева), от гр.Стражица ул. срещу Постановление от 02.12.2025г. по изп.дело№20177280401072 на ЧСИ Дияна Ж.Колева, с което е отказано прекратяването на изп.дело№20177280401072, поради изтекла погасителна давност. Твърди се, че последното валидно изпълнително действие по делото е извършено на 02.11.2017г. От тази дата в продължение на повече от две години кредиторът не бил поискал, нито било извършено изпълнително действие. Съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява по право, когато в продължение на две години не е поискано и не е предприето изпълнително действие, като перемпцията била настъпила на 02.11.2019г. Твърди, че била изтекла и петгодишната погасителна давност на вземането 02.11.2022г. Моли да бъде отменено Постановление от 02.12.2025г. по изп.дело№20177280401072 на ЧСИ Дияна Ж.Колева и да се прекрати изп.производство.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК(съобщението с препис от жалбата е получено на 29.12.2025г.) от страна на „ЕОС Матрикс”ЕАД с ЕИК:208597211(взискател) по изп.дело№20177280401072 на ЧСИ Дияна Ж.Колева),, със седалище и адрес на управление: гр.София район „Младост“ ж.к.“Младост 4“ ул.“Бизнес Парк София“№1 бл.15 вх.А ет.I V, представлявано от Изп.директор Тихомир Ив.Вълчев(като универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс”ЕООД с ЕИК:131001375) не е подаден отговор на жалбата.

Съгласно чл.436 ал.3 изр.II от ГПК са приложени и мотиви по обжалваните действия от страна на ЧСИ Дияна Ж.Колева. Aтакуваното постановление от 02.12.2025г. е във връзка с молба с 1 вх.№22253/01.12.2025г. на длъжника Г., с което същата е оставена без уважение, като е постановен отказ за спиране и прекратяване на изп.дело, поради изтичане на петгодишна погасителна давност.

В молбата са посочени като основание за спиране и прекратяване на изп.производство само изтичане на погасителна давност по чл.110 и сл. от ГПК. В жалбата са изложени аргументи за настъпване на погасителна давност и перемпция. Предмет на настоящото производство следва да е само Постановление от 02.12.2025г., и посочените аргументи на които се позовава длъжника в подадената молба вх. № 22253 от 01.12.2025год. Преценката дали претендираното вземане е погасено по давност не може да бъде предоставена на съдебния изпълнител в рамките на изп.производство, тъй като такава преценка може да бъде извършена само от съда, в рамките на състезателен исков процес, в който следва да участват както кредитора, така и длъжника, като бъдат обсъдени и евентуалните техни доводи за спиране и прекъсване на давността, каквато преценка съдебният изпълнител в рамките на изпъ.производство не би могъл да извърши. Именно поради тази причина, давността като материално правен институт, можело и следвало да бъде навеждана като процесуален довод или възражение, само в рамките на нарочното съдебно състезателно производство, при участието на двете страни, което законодателят с предоставил на длъжника чрез предявяване на иск с правно основание чл.439 от ГПК, по общия исков ред пред съда. Едва въз основа на влязло в законна сила съдебно решение по такъв иск, съдебният изпълнител на основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК, би могъл да прекрати изп.производство, поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ Дияна Ж.Колева с район на действие ВТОС по обжалваните действия, както и със становището на взискателя, въз основа на данните в изп.дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изп.дело№20177280401072 по описа на ЧСИ Дияна Ж.Колева с per.№728 и с район на действие ВТОС, е образувано с разпореждане от 15.12.2017г. въз основа на молба и издаден в полза на „ЕОС Матрикс”ЕООД с ЕИК:131001375 изп.лист от 02.11.2017г. по ч.гр.дело№2182/2017г. на ГОРС срещу длъжника Д. Ч. Г.. Разпоредено било да се изпрати съобщение по чл.191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратено съобщение за образувано изп.дело.

С молба-възражение с вх.№22253/01.12.2025г. Д. Ч. Г. е възразил срещу принудителното изпълнение, като се позовавал на изтекла погасителна давност по вземането, предмет на изп.дело, на основание чл.110 и сл. от ЗЗД. Последното плащане по задължението бил извършил през 2019г., като от този момент до настоящия не му били известни действия, предприети от взискателя или от съдебния изпълнител, които да прекъсвали погасителната давност. Поради изтичане на петгодишния давностен срок, счита вземането за погасено по давност. Моли: -да бъдат спрени незабавно всички изпълнителни действия по делото; -да бъде уведомен взискателя за възражението; -при липса на основания за продължаване на производството, да се прекрати изп.дело.

С Постановление от 02.12.2025г. по изп.дело№20177280401072 на ЧСИ Дияна Ж.Колева е отказано прекратяването на изп.дело№20177280401072, поради изтекла погасителна давност. В мотивите е посочено, че единствената възможност на длъжника, който се позовава на погасителна давност, е да се защитава чрез иск по реда на чл.439 от ГПК(по аргумент от чл.433 ал.1 т.7 от ГПК).

Твърдението за наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт погасителната давност, не може да бъде обсъждано и проверявано от съдебния изпълнител в 2 рамките на изп.процес. В разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК, където основанията за прекратяване на изп.производство са лимитативно и изчерпателно изброени от законодателя, приложението на института на погасителната давност не бил предвиден. Предвидено е обаче изрично в нормата на чл.433 ал.1 т.7 от ГПК, че изп.производство може да бъде прекратено от съдебния изпълнител, ако бъде представено в хода на насоченото срещу длъжника принудително изпълнение, влязло в законна сила решение, с което е уважен иск по чл.439 от ГПК. Преценката дали претендираното вземане е погасено по давност не можела да бъде предоставена на съдебния изпълнител в рамките на изп.производство, тъй като такава преценка може да бъде извършена само от съда, в рамките на състезателен исков процес, в който следва да участват както кредитора, така и длъжника, като бъдат обсъдени и евентуалните техни доводи за спиране и прекъсване на давността, каквато преценка съдебният изпълнител в рамките на изп.производство не би могъл да извърши.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК и с внесена ДТ.

В чл.435 ал.2 от ГПК лимитирано са посочени онези изпълнителни действия на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва, в т.ч. – чл.435 ал.2 т.6 от ГПК са посочени отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. В случая ЧСИ е постановил отказ по отношение на спиране и прекратяване на изп.производство. На съдебен контрол подлежи само и единствено изричният писмен отказ на съдебния изпълнител по движението на изп.производство - да спре, да прекрати или да приключи делото.

Позоваването на длъжника Г. в молбата-възражение с вх.№22253/01.12.2025г. на изтекла погасителна давност по вземането по изп.лист(предмет на изп.дело), на основание чл.110 и сл. от ЗЗД, по същество са твърдения за липса на материалноправните условия за законност на изп.процес. Това възражение не е допустимо да бъде разгледано и решено в рамките на производство по чл.435 от ГПК, в което производство съдът осъществява контрол за законосъобразност на действия или отказ да се извършат съответни действия в рамките на изп.производство, т.е. защитата чрез обжалване действията на съдебния изпълнител е насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на изп.процес. С решението по това производство, не се разрешава материалноправен спор между длъжника и взискателя по същество и то не се ползва със сила на присъдено нещо. Съдебният изпълнител няма и такова правомощие да разрешава такъв спор между страните по принудителното изпълнение. Материалноправно възражение за погасяване на вземането по изп.лист длъжникът може допустимо да релевира в рамките на исково производство, което да с инициира по реда на чл.439 ал.1 от ГПК за разрешаване на спора за материално право. Следователно, постановявайки отказ да прекрати изп.производство, поради липса на предпоставките по чл.433 ал.1 от ГПК, ЧСИ е установил правилно неосъществяването в конкретния случай на правно релевантните факти, уредени в закона като прекратително основание.

След като се констатира, че не е налице основание за прекратяване на изп.производство, се налага извод, че обжалваното постановление е законосъобразно. Следователно жалбата се явява неоснователна и ще следва да бъде оставена без уважение.

Въпросът за прилагане на института на перемцията по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК(повдигнат от жалбоподателя Г. едва в жалбата с вх.№23127/11.12.2025г.) има значение в хипотезата на постановен и обжалван от длъжника отказ на съдебния изпълнител на това основание за прекрати изпълнението. Съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изп.производство се прекратява по силата на закона, 3 в случай, че в продължение на две години взискателят не поиска от съдия изпълнителя предприемането на изпълнителни действия. Съгласно постановките на Тълкувателно решение от 22.11.2022г. по тълк.дело№2/2021г. - ОСГТК на ВКС, при обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл.435 и сл. от ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция(Тълкувателно решение от 12.07.2005г. по тълк. дело№3/2005г. - ОСГТК на ВКС производството е контролно-отменително, тъй като съдът не може сам да извърши валидно дължимото изпълнително действие...). Следователно, в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител отпада функцията на окръжния съд, като инстанция по съществото на спора, каквато функция въззивната инстанция има във въззивното производство. Затова, в производството по чл.435 и сл. от ГПК окръжният съд няма правомощието да се произнася по въпроси, които са от компетентността на съдебния изпълнител, а на още по-силно основание да задължава същия да извърши за първи път действия във връзка с изпълнението(прекратяване на изп.дело директно от съда не е вариант...).

Водим от изложеното и на основание чл.437 ал.4 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№23127/11.12.2025г., подадена от Д. Ч. Г. с ЕГН**********(длъжник по изп.дело№20177280401072 на ЧСИ Дияна Ж.Колева), от гр.Стражица ул срещу Постановление от 02.12.2025г. по изп.дело№20177280401072 на ЧСИ Дияна Ж.Колева с per.№728 и с район на действие ВТОС , с което е отказано прекратяването на изп.дело№20177280401072, поради изтекла погасителна давност.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението да се изпрати на ЧСИ Дияна Ж.Колева с per.№728 и с район на действие ВТОС, за прилагане по изп.дело№20177280401072.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4