Протокол № 7355 от 24.04.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 7355 гр. София, 24.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Частно наказателно дело № 20231110205378 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

СВИДЕТЕЛЯТ Х. О. С., се явява.

В залата се явява разследващ полицай С.С. при 04 РУ-СДВР.

В залата се явява Е.И.М. – преводач от/на арабски език.

Разследващ полицай С.: По досъдебното производство няма лице, привлечено в качеството на обвиняем. Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ въз основа на карта на бежанец с № 810209817 изд. 12.05.2022г. от МВР:

Х. С. О., роден на ***********. в гр. *********, Сирия, кюрд, сирийски гражданин, неосъждан, с основно образование, неженен, постоянен адрес гр.

София, ж.к. „************“, кв. „*******“ бл.223, вх.А, ет.11, ап.30 /по данни на свидетеля не живее на този адрес, няма постоянно местоживеене на територията на гр. София и пребивава и на територията на Германия при сестра си/ ЕГН **********, говори арабски и кюрдски език.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетеля правата му по чл.120-122 от НПК.

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Разбрах правата си.

1

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетеля наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК.

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Разбрах наказателната отговорност и обещавам да кажа истината.

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПРЕВОДАЧА:

Е.И.М., 75г., неосъждана, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на преводача наказателната отговорност по чл. 290 ал.

2 НК.

ПРЕВОДАЧ МАНДРАДЖИЕВА: Разбрах наказателната отговорност.

Обещавам да осъществявам верен превод.

Разследващ полицай С.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 НПК.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки, и ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА искане от младши разследващ полицай при 04 РУСДВР С.С. за провеждане на разпит на свидетеля Х. О. С. пред съдия по реда на чл. 223 НПК.

Разпитът се води от предоставено на съдията. разследващия полицай, като делото не е

На въпроси на разследващ полицай С., СВИДЕТЕЛЯТ С. отговори: На 10.04.2023г. аз се движех по улица „Витошка“ и разговарях със семейството си по телефона. Беше около дванадесет и половина след полунощ. Аз спрях за две минути на една пресечка. Говорех по телефона със семейството си.

Разговарях на кюрдски език и към мен се насочиха четирима човека. Двама от тях бяха с маски и двама от тях - без маски. Те започнаха да говорят с мен с един такъв презрителен език. Те ме попитаха от коя държава съм и какво говоря. Казаха ми: „Дай ми лична карта!“, аз им казах първо те да ми представят документ, на основание на който ми искат лична карта. Казах ако са от полицията, да ми покажат техния полицейски документ. Те разговаряха със заплашителен глас с мен. Те си казаха помежду си: „Той не е циганин, вероятно е от Сирия. Убийте го!“. Аз разбирам български език, но съм го научил на улицата. Те започнаха да ме удрят. Първият, който ме удари, беше 2 човекът, който разговаря с мен. Той ми нанесе удар в горната част на носа и сега костта ми е счупена. Той ми нанесе силен удар с юмрук. Аз носех качулка на главата си, защото ми беше студено. Един от двамата, които носеха маски, хвана качулката отгоре и я смъкна, за да не виждам кой ме удря. След това и четиримата продължиха да ме удрят много силно. Счупиха ми ръката, носа и от последното получих силна болка в очите. Телефонът изпадна от ръката ми, но по-късно един човек ми посочи: „Ето това е твоят телефон!“. Те избягаха на около две улици от мястото, където се случи това.

Там, където те се спряха, се виждаше ул. „Витошка“. Те се спряха и проследяваха какво правя аз. Всички вече бяха без маски. Аз отидох в един арабски ресторант и те се приближиха близко до него и следяха какво правя аз. Те се върнаха близко до този ресторант. Застанаха до един магазин за злато и очила. В този момент те вече бяха свалили маските.

Първият мъж, който ми нанесе удар в носа, аз мога да го позная по очите.

Освен това един от горните му зъби по средата беше счупен. Те бяха с бръснати глави, нула номер. Аз видях, че двамата, които нямаха качулки, са обръснати нула номер, а другите бяха с качулки и не съм видял.

Първият, който ме удари, беше подстриган нула номер и нямаше маска.

Очите му бяха сини на цвят, на възраст около 28 години, около една педя повисок от мен. Имаше още един младеж, който беше по-висок от първия, третият беше по-нисък от първия и беше слаб. Първият беше с бяла кожа на лицето, беше облечен с черни дрехи, беше без брада и мустаци.

Аз съм висок около 170 см.

Първият беше слаб. Не съм видял да има татуировки, защото ми бяха свалили качулката и не можех да виждам нищо.

Вторият, който беше без маска, беше по-нисък от първия. Той беше висок горе-долу колкото мен, около 170 см. Беше на възраст около 26-27 години. Главата му беше обръсната нула номер, с бяла кожа на лицето. Беше със зеленикави очи, без брада и мустаци. Беше облечен с панталони и яке, черни на цвят. Беше със здраво телосложение, мускулест.

Третият носеше шапка. Изглеждаше на възраст около 29-32 години. Той беше по-висок от първия. Аз не успях да разгледам лицето му, защото беше с маска и шапка. От маската се виждаха само очите му. Имаше и качулка освен маската. Маската не беше медицинска, а такава, каквато носят мафиотите.

3

Телосложението му беше здраво. Беше облечен с черни дрехи.

Четвъртият беше на възраст около 26-27 години. Той беше малко понисък от третия и със слабо телосложение. Той също беше с маска като на третото лице. На него не успях да разгледам очите. Той носеше панталон, приличащ на военен, и нагоре беше облечен с нещо подобно на черно сако.

Със сигурност мога да разпозная първия и втория мъж, тези, които бяха без маски. Двамата, които бяха с маски, не бих могъл да ги разпозная. Може би мога да ги разпозная по формата на главата, преди да ме ударят аз ги погледнах.

Улица „Витоша“ на това място беше добре осветена. Аз ги видях първоначално, когато бяха на разстояние от около 25-50 метра от мен.

Първоначално те се движеха на разстояние един метър един от друг. Под формата на дъга се приближаваха към мен и бяха на разстояние от мен около тридесет сантиметра, когато започнаха да разговарят с мен.

Преди случката не бях приемал алкохол или упойващи вещества. Аз не пия, не пуша и не вземам упойващи вещества.

Когато дойде полицията ми казаха: „Можеш ли да вървиш? Ела с нас!“.

Те ме заведоха в нещо като техен щаб. Когато излязохме от ресторанта, хората, които бяха пред магазина за очила и злато, като видяха полицията, побягнаха. Близко до мястото, където избягаха четиримата, на един стол седеше един младеж, който на въпроса на полицая говори ли арабски, каза, че говори. Четиримата, които са избягали, са попитали младежа от къде е. Той, въпреки че говори арабски, говори и перфектен български език и им е казал:

„Какъв проблем имате с мен, аз съм български гражданин?!“. После същият младеж дойде с полицая до болницата. Той каза да му дам телефонния си номер и че ако се заведе дело, може да свидетелства при нужда. Каза също, че ще даде моя телефонен номер на полицията. Каза също, че когато бъде определен деня за делото, може да дойде като свидетел, защото е видял лицата без маски и може да помогне.

Моите планове са следните. Ще замина за Германия и ако сключа трудов договор, ще се върна в България, за да получа работна виза от немското посолство, ако не получа виза, ще остана в България.

Твърдо мога да заявя, че и четиримата мъже ми нанасяха удари. Те ме удряха с юмруци и с крака. Удряха ме в лицето, стомаха, по гърба и по 4 ръката. Дясната ми ръка е счупена и е гипсирана. Носът също ми е счупен.

Когато разговарях онзи ден с полицията, трудно говорех. Също така имах замъгляване в очите.

Мъжете ме удряха приблизително може би около двадесет минути. Аз дори от болка паднах на земята. Въпреки всичко успях да избягам.

С четиримата мъже аз говорех на български език. Живея в България от 2014г. и говоря български горе-долу.

Докато мъжете ме биеха, почти нямаше хора наоколо. Имаше две момичета и едно момче, които като видяха какво се случва, избягаха. Аз дори се опитах на български да извикам, че искам полиция, но никой не се отзова.

Всички се уплашиха и избягаха. Отдалече дойдоха двама мъже, които говореха арабски, и ми казаха, че има арабски ресторант, и да отида там.

Искам само да добавя, че когато полицията дойде, видя че има кръв и така се убеди за побоя над мен.