Решение № 103 от 24.04.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. С., 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20251870100192 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Й. А. Р. от гр. П. е предявила срещу В. Б. М. от гр. С. иск за установяване на нищожността на саморъчно завещание от 20.12.2024 г. на К.А.Г, починал на 09.01.2025 г., с което той е завещал на ответницата цялото си движимо и недвижимо имущество.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е сестра на покойния К.Г.и е единствен негов наследник по закон, както и че горепосоченото завещание не е написано и подписано от К.Г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба, в който е оспорила иска със становище за неговата неоснователност. Изложени са твърдения за отношенията между ответницата и завещателя докато е бил жив и се твърди, че той е направил завещанието като собственоръчно е изписал неговия текст и го е подписал.

Пред съда ищцата се представлява от пълномощника си адв. Ц.Т., който заявява, че поддържа иска и в хода на устните състезания отправя искане съдът да постанови решение в съответствие със събраните доказателства.

Ответницата се представлява от пълномощника си адв. А.В. която заявява, че поддържа становището по иска, изразено в отговора на исковата молба и в хода на устните състезания моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна 1 следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН).

Искът е допустим с оглед установеното обстоятелство, че ищцата Й. А. Р. е от кръга на наследниците по закон на лицето, посочено в завещанието като негов автор, а ответницата В. Б. М. се ползва от завещанието.

Искът е неоснователен.

По делото е представен ръкописно изписан документ, озаглавен „Саморъчно завещание“, според чието съдържание на 20.12.2024 г. в гр. С. К.А.Г, ЕГН ********** е заявил, че с пълно съзнание и по добра воля прави следното разпореждане с имуществото си след своята смърт – завещал е цялото си движимо и недвижимо имущество, включително и парични средства и влогове в банки, които притежава приживе, на ответницата В. Б. М. от гр. С., ЕГН **********, като това е неговата воля и желае да бъде изпълнена от наследниците, както и е заявил, че е написал и подписал завещанието саморъчно.

К.А.Г е починал на 09.01.2025 г. и негов единствен наследник по закон е сестра му – ищцата Й. А. Р..

В съответствие с чл. 27, ал. 1 от ЗН процесното саморъчно завещание е предадено за съхранение от ответницата В. Б. М. на нотариус С.Х. с район на действие съдебния район на С.ския районен съд и при спазване на чл. 27, ал. 3 от ЗН то е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание, оставено за съхранение извън нотариалната кантора, съставен на 13.01.2025 г. по нотариално дело № 1/2025 г. по описа на служебния архив на този нотариус.

От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Л. С. по назначената съдебно-графическа експертиза се установява, че ръкописният текст, с който е изпълнено процесното завещание, е изпълнен от К.А.Г и подписът, положен в завещанието от името на К.А.Г, е положен от К.А.Г.

Следователно в пълно съответствие с императивните изисквания на чл. 25, ал. 1 от ЗН процесното завещание е изцяло написано ръкописно от самия завещател, съдържа означение на датата, когато е съставено, и е подписано от него, като подписът е поставен след завещателните разпореждания. По тези причини това саморъчно завещание валидно изразява последната воля на завещателя за разпореждане с имуществото му за след неговата смърт.

Ето защо на предявеното основание – неспазване на чл. 25, ал. 1 от ЗН при съставяне на завещанието – искът за установяване на неговата нищожност е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и отправеното от ответницата искане за присъждане на 2 разноски, ищцата следва да бъде осъдена да й заплати сумата 1200 лв., равностойна на 613,55 евро, претендирана в представен списък по чл. 80 от ГПК като размер на разноски за платено адвокатско възнаграждение съгласно адвокатско пълномощно.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. А. Р., ЕГН **********, с адрес гр. П., кв. „Х.Д.”, бл. 16, вх. В, ет. 8, ап. 64, срещу В. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „З.З.“ № 102, иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от Закона за наследството (ЗН) за установяване по отношение на В. Б. М., че саморъчно завещание от 20.12.2024 г. на К.А.Г, ЕГН **********, починал на 09.01.2025 г., с което той е завещал на В. Б. М. цялото си движимо и недвижимо имущество, е нищожно поради неспазване при съставянето му на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, изискваща завещанието да е изцяло написано ръкописно от самия завещател и да е подписано от него.

ОСЪЖДА Й. А. Р., ЕГН **********, с адрес гр. П., кв. „Х.Д.” № 16, вх. В, ет. 8, ап. 64, да заплати на В. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „З.З.“ № 102, сумата 613,55 евро, равностойна на 1200,00 лв., за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3