Решение № 1535 от 31.08.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6511/2022
- Вид
- Решение № 1535
- Подписан
- 31.08.2023
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1535 гр. Пловдив, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. И.а като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20225330206511 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-006741/28.09.2022 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив с което на Н. Т. Х. на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение по чл. 37, ал. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят Н. Т. Х., обжалва наказателното постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата съображения и моли за неговата отмяна. Редовно призован жалбоподателят, не се явява в последното по делото съдебно заседание, а чрез процесуалния си представител - адв. С., поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В писмена молбастановище навежда доводи за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Н. Т. Х. за 1 това, че на 23.08.2022 г., в 17:26 часа в гр. Пловдив, ул. „Златю Бояджиев“, като водач на лек автомобил Сеат Леон, **, България, при обстоятелства: гр.Пловдив, ул.“Златю Бояджиев, пред № 2, управлява личния си лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № **, като извършва следното нарушение: 1.
При завиване наляво за навлизане в паркинг не пропуска насрещно движещия се направо по мотоциклет „Хонда“ с рег. № ** и допуска ПТП с пострадали лица. Издаден констативен протокол за ПТП с пострадало лице, с което е извършил:
1. Не пропуска ППС, движещо се по пътя, който напуска за навлизане в крайпътна територия. ПТП.
С това виновно е нарушил чл.37, ал.2 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган е приел, че с посочената деятелност санкционираното лице е извършило виновно нарушение на чл. 37, ал. 2 ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП му наложил административно наказание – "глоба" в размер на 200 лева.
Процесното нарушение се доказва по безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност, като доводите в обратна насока, наведени с въззивната жалба и в съдебното заседание са неоснователни.
За да достигне до тези правни изводи, съдът на първо място споделя изложената в АУАН фактическа обстановка. Същата се установява от показанията на свидетелите С. Д. – актосъставител, А. П. - другия участник в процесното ПТП и св. М.Г. /очевидец на местопроизшествието/, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени и веществено доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, Констативен протокол за ПТП, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и веществено доказателство на видеозапис.
Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят С. Д. има спомен за случилото се, като описва възприетите от него факти. Споделя, че не е свидетел – очевидец на процесното ПТП, но същият е отразил в АУАН изводите си за случилото се въз основа на заварената обстановка на местопроизшествието - разположението на превозните средства, следите по тях след сблъсъка, разговора си с двамата участници в произшествието, а също и след преглед на видеозаписите от камерите на намиращия се в близост хотел „Гранд Хотел Пловдив“.
Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на св. С. Д., като намира, че същите се открояват с необходимата еднопосочност, последователност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, поради което съдът ги намира за напълно достоверни и обективни. Те изцяло съответстват на останалите писмени доказателства (протокола за ПТП и план схема изготвени от Боти Ласков), където е отразена същата фактическа обстановка, механизма на извършване на нарушението, както с думи, така и 2 графично. Възприетото съответства и на съдържанието на видеозаписа от камерите на хотел „Гранд Хотел Пловдив“, приет като вещественото доказателство по делото. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП актът се ползва с доказателствена сила и в тежест на жалбоподателя е възложено да бъде оборен. Последното не бе сторено.
Допълнително относно показанията на св. С. Д., съдът намира, че по отношение на същия не възникват никакви съмнения в добросъвестността му, нито са налице основания свидетелят да се счита предубеден или заинтересован. Свидетелят С. Д. възприел известните по делото му обстоятелства при изпълнение на служебните му задължения, като от показанията на същия се установяват с категоричност, времето, мястото и механизма на процесното ПТП, включително вината на жалбоподателката като участник в същото, поради което и съдът базира фактическите изводи въз основа на тях.
При обсъждане на показанията на св. А. П., съдът отчете обстоятелството, че същият е участник в процесното ПТП, поради което изложеното от него налага внимателно да бъде анализирано в светлината на останалия доказателствен материал. В показанията си свидетелят подробно описва движението си, излизайки от паркинга на хотел „Гранд Хотел Пловдив“ и движейки се в посока запад по ул. „Златю Бояджиев“, както и обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП.
Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на св. А. П., като намира, че същите са последователни, логични и съответни на останалия събран по делото и приложен по преписката доказателствен материал.
Изложеното от него се подкрепя от показанията на другите свидетелите, от писмените доказателства, както и от вещественото доказателство.
Що се отнася до показанията на водения от жалбоподателя свидетел М.Г., анализирайки същите поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, съдът формира извод, че същите не са годни да внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН и в НП, включително не водят до промяна във фактическата обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи. На първо място, следва да се отбележи, че свидетелят възприел фактическата обстановка по начин по който е описана в акта, а именно, че жалбоподателят Н. Х., като водач на лекия автомобил, се движела по ул. „Златю Бояджиев“, предприела маневра завой на ляво, за да паркира, а св. А. П. като мотоциклетист, движейки се направо и в дясната лента се блъснал в нея. Свидетелят Г. излага личните си правни изводи, че според него виновен за ПТП бил водачът на мотоциклета, който следвало да възприеме извършващия маневра лек автомобил и да го пропусне, но понеже се движел със скорост над разрешената това не се случило. Показанията му съответстват с тези на другите свидетелите и събраните писмени и веществено доказателства в частта относно мястото и времето на нарушението, участниците в него и поведението на двамата 3 водачи непосредствено след настъпване на ПТП, поради което съдът ги кредитира в тази част. Изцяло изолирано остана обаче твърдението на св.
М.Г., че водачът на мотоциклета се е движил с превишена скорост, поради което и показанията му не следва да бъдат кредитирани в посочената по-горе част. Показанията на св.Г. относно скоростта на движение на мотоциклетиста не могат да се ценят като достоверни и поради обстоятелството, че св.Г. не е наблюдавал процеса на неговото движение, а го е възприел едва при удара му с лекия автомобил, понеже както самият св.Г. сочи, вниманието му е било насочено към мястото на пътния инцидент едва при шума от удара. Св.Г. свидетелства: „Реално аз от гърмежа от сблъсъка го чувам и се обръщам и виждам колата и мотоциклетиста ударени.“.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред. От представения по административно-наказателната преписка Протокола за ПТП и Схемата към него се установява, че става въпрос за прав участък, а именно част от ул.
„Златю Бояджиев“, като управляваният от жалбоподателя лек автомобил предприел маневра завой на ляво от пътното платно за да паркира и по този начин пресякъл пътя на мотоциклета, при което настъпва ПТП с пострадали лица.
От приетото по делото веществено доказателство – компактдиск с видеозапис, отразяващ сблъсъка между двете превозни средства се установява описаната вече, по-горе в АУАН и НП фактическа обстановка.
Нещо повече, установява се, че жалбоподателката преди да предприеме маневрата завой наляво за кратко преустановява движението си, в който момент е управляваният от нея лек автомобил е заобиколен от друг лек автомобил, движещ се в нейната посока /запад-изток/, като непосредствено след това тя предприема маневрата, без да се убеди, че същата е безопасна, защото именно в този момент – когато другият лек автомобил е препятствал видимостта й по пътя напред, се е появил насрещнодвижещият се мотоциклетист.
В аспекта на гореизложеното, въпросът, който се поставя с оглед изясняването на субективната съставомерност на администартивното нарушение е кой от двамата водачи е следвало да осигури предимство и да изчака? Свидетелят А. П. ли е следвало да изчака пресичащият му пътя пред него и завиващ наляво автомобил или жалбоподателят Н. Х. е следвало да извърши маневрата ляв завой, след като пропусне движещия се срещу нея, направо и по същия път, мотоциклет. Отговор на този въпрос дава разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, според която водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.
Предвид изложеното настъпилото автопроизшествие е пряка и 4 непосредствена последица от допуснатото от страна на жалбоподателя Н. Х. нарушение на правилата за движение, а именно на чл. 37, ал. 2 ЗДвП. С тази разпоредба е създадено едно безусловно предимство на превозните средства и пешеходците, които продължават движението си по пътното платно спрямо тези, които го напускат, в резултат на завиването наляво или надясно за да навлязат в дадена крайпътна територия. Водачът, напускащ пътното платно, за да премине в крайпътната територия, не се освобождава от това си задължение, включително и тогава, когато продължаващите движението си участници в него са нарушили изисквания на закона за ограничение на скоростта, или са допуснали друго нарушение. От момента, от който Неда Х., като водач, напускащ пътното платно, е могла да възприеме или е възприела движението на идващия на среща, управляван от свид.А. П. мотоциклет, независимо от това дали последният е нарушавал допустимата скорост, или не /в какъвто смисъл са показанията на св. М.Г. /, е длъжен да му осигури предимството, което му предоставя нормата на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП.
Следователно, през цялото това време, ако жалбоподателят е наблюдавала разположението на превозните средства, движещи се срещу нея, продължаващи движението си по пътното платно, без да го напускат, е имала възможността да установи, че св. А. П. се е движил срещу нея. В даден момент е предприела завой наляво, за да се установи в крайпътната територия, и изпълнявайки предписаното от разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП е следвало да го пропусне да мине, да се размине с него, и едва тогава да предприеме завиването наляво. Точно отнемането на това предимство и несъобразяването от страна на жалбоподателя Н. Х., като водач на напускащо пътното платно превозно средство да пропусне това превозно средство, управлявано от св.А. П., което се движело направо в своята лента за движение е в пряка причинна връзка с настъпването на удара между двете превозни средства и настъпилите в резултат на този удар вреди по двата автомобила и пострадали лица.