Решение № 65 от 25.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Кристина Гюрова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Б. В. Б. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603973 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 23.04.2021г., постановена по НОХД № 1 340/2020г. по описа на СРС, НО, 8 състав съдът е признал за виновен подсъдимия И.И.И. за две извършени престъпления по чл. 183, ал.1 от НК за това, че:

1.за периода от месец август 2018г. до 01.10.2019г., в гр. София, ул.„******* след като е бил осъден с Решение № 124491 от 19.05.2017г. по гражданско дело № 75424/2016г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 117 състав, влязло в сила на 09.06.2017г. да издържа свой низходящ - сина си М.И. И., роден на *******г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 160.00 лева, чрез неговия законен представител и майка М. Н. К. до окончателното й изплащане, до настъпване на законови причини за изменението или прекратяването на издръжката, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 1 /една/ непълна месечна вноска от 120,72 лева за месец август 2018г.; 5 /пет/ пълни месечни вноски от 160 лева в общ размер на 800 лева за периода от 01.09.2018г. до 31.01.2019г.; 1 /една/ непълна месечна вноска от 99,94 лева за периода от 01.02.2019г. до 19.02.2019г.; 1 /една/ непълна месечна вноска от 44,37 лева за периода от 20.02.2019г. до 28.02.2019г.; 7 /седем/ пълни месечни вноски от 150 лева за периода от 01.03.2019г. до 30.09.2019г. в обща размер на 1 050 лева, или всички задължения в общ 1 размер на 2 115,03 лева и

2. за периода от месец април 2018 г. до 01.10.2019г., в гр. София, ул.„******* след като е бил осъден с Решение № 124491 от 19.05.2017г. по гражданско дело № 75424/2016г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 117 състав, влязло в сила на 09.06.2017г. да издържа свой низходящ - дъщеря си А.И. И.а, родена на *******г., като й заплаща месечна издръжка в размер на 220.00 лева, чрез неговият законен представител и майка М. Н. К. до окончателното й изплащане, до настъпване на законови причини за изменението или прекратяването на издръжката, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 1 /една/ непълна месечна вноска от 124,06 лева за месец април 2018г.; 9 /девет/ пълни месечни вноски от 220 лева в общ размер на 1 980 лева за периода от 01.05.2018г. до 31.01.2019г.; 1 /една/ непълна месечна вноска от 137,37 лева за периода от 01.02.2019г. до 19.02.2019г.; 1 /една/ непълна месечна вноска от 62,10 лева за периода от 20.02.2019г. до 28.02.2019г.; 7 /седем/ пълни месечни вноски от 210 лева за периода от 01.03.2019г. до 30.09.2019г. в обща размер на 1 470 лева, или всички задължения в общ размер на 3 773,53 лева, като при условията на чл.373, ал. 2 НПК, вр. чл.58а вр. чл.54 вр. чл.42а ал.2 т.1, т.2 НК за всяко от тях са му наложени наказания „ пробация“, изразяваща се в пробационните мерки: „ задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 8 (осем) месеца и „ задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 (осем) месеца с периодичност 2 (два) пъти седмично.

На следващо място СРС, НО, 8 с-в на основание чл. 23 ал.1 НК е определил на подс. И. едно общо най-тежко наказание за двете престъпления по чл. 183, ал.1 от НК, а именно „ пробация“, изразяваща се в пробационните мерки: „ задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 8 (осем) месеца и „ задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 (осем) месеца с периодичност 2 (два) пъти седмично.

Съобразно правилото на чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 100.81 лева.

От така постановената присъда са останали недоволни държавното и частно обвинение.

В депозирания от прокурора протест се оспорва първоинстанционната присъда в частта й относно наложеното на подсъдимия наказание, като се счита, че в тази си част е неправилна. Прокурорът развива тезата, че неправилно СРС е приложил разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК и е намалил с 1/3 наложеното наказание „пробация“. Прави искане за изменение на присъдата на СРС в частта на наказанието, като предлага на подс. И. да му бъде определено наказание от 1 ( една) година пробация“, включваща пробационните 2 мерки по чл.43а, ал.2, т.1 и т.2 от НК.

В депозираната от повереника на частния обвинител въззивна жалба също се оспорва присъдата в частта й относно наказанието, като адв. Т. намира, че неправилно СРС е приложил закона, като е детерминирал наказанието в по-лекото от алтернативно предвидените. Счита, че с оглед конкретното деяние и поведение на подсъдимия, за изпълнение целите на наказанието следва да му бъде наложено „ лишаване от свобода“ за срок от 9 ( девет) месеца. Прави искане за изменение на първоинстанционната присъда с налагането на по – тежко по вид наказание.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по изложените в него доводи и моли за неговото уважаване.

Повереникът на частния обвинител М.К. – адв. Т., отново развива теза за неоправдано смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия, като счита, че едно по – тежко наказание би въздействало поправително и превъзпитателно, като би мотивирало подсъдимия да плаща издръжка на децата си. В този смисъл счита, че единствено ефективно наказание, дори в минимално определения в закона срок, ще постигне целите на наказанието и би дисциплинирало подсъдимия да заплаща занапред издръжка на децата си, като сочи и че инкриминираното деяние е в условията на продължавано престъпление. Претендира направените по делото разноски.

Частният обвинител К. поддържа доводите на повереника си, като изтъква, че подсъдимият дълги години не е заплащал издръжка и не е полагал грижи за децата си, поради което и иска по – тежко наказание, което да го изплаши и да плаща дължимата издръжка занапред.

Упълномощеният защитник на подс. И. – адв Ю. С. намира протеста на СРП за основателен и намира, че присъдата на СРС е неправилна единствено относно приложението на чл.58а от НК, а в останалите си части – правилна и законосъобразна.

Подсъдимият И. – редовно призован пред въззивния съд, не се явява и не излага съображения по съществото на спора.

Въззивният съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Производството пред в СРС, НО, 8 с-в е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно следствие), като на основание чл. 371,т.2 от НПК подсъдимият И. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е 3 приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание.

Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство и липсват основания за корекция на този извод на СРС. Ето защо и настоящият съдебен състав принципно приема, че в сочената, каквато е и процесната, хипотеза е длъжен да приеме съществените релевантни факти точно така, както са описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на диференцираната процедура в разновидността й по точка втора на чл. 371 НПК. В настоящия казус и въззивният съд прие, че фактите, посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите съобразно отразяването им в обвинителния акт.

Извеждайки пред скоби изложеното, въззивната инстанция приема въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателства, които го подкрепят за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възпроизведени и в мотивите на обжалваната присъда, а именно:

Подсъдимият И.И. И. е роден на ******* в гр.Кюстендил, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН **********, с добри характеристични данни. Подс. И. и св. М. Н. К. били фактически съжители. По време на съжителството им се родили децата им А.И. И.а - родена на ******* г. и М.И. И. - роден на ******* г. Поради неразбирателство по между им И. и К. се разделили. С решение от 19.05.2017 г на СРС, 117 с-в по г.д. № 75424/ 2016 г., влязло в законна сила на 09.06.2017 г., бащата и подсъдим И. бил осъден да плаща ежемесечна издръжка на сина си М.И. И. в размер на 160 лева месено и на дъщеря си А.И. И.а в размер на 220 лв. месечно до настъпване на причини, които обуславят изменение или прекратяване на дължимата издръжка. И. не притежава недвижим имоти и МПС. Същият към момента не работи. За инкриминираният период са налице вписани трудови договори, по които лицето е работило.

И. бил запознат със съдебното решение относно издръжката на децата му, въпреки това подсъдимият съзнателно не е изпълнил задължението си да издържа сина си и дъщеря си, като дължи сума за издръжка на сина си М.И.И. за периода от месец август 2018г. до 01.10.2019г. в размер на 2 115,03 лв., и за дъщеря си А. И.а за периода от месец април 2018 г. до 01.10.2019г. в размер на 3773,53 лв.

В хода на въззивното производство страните не са представили, нито пък съдът служебно е събрал нови доказателствени материали, установяващи различни фактически обстоятелства, поради което настоящият състав на СГС не намира основания да преразглежда и внася корекции в правилно изяснената от СРС фактология. Производството по глава ХХVІІ от НПК пред СРС, НО, 8 с-в е протекло при стриктно спазване на правилата, гарантиращи осведомеността на подсъдимия за последиците от направеното от него самопризнание и след негов и на защитника му избор за участие в посочената диференцирана процедура.

4

На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд законосъобразно е заключил, че подсъдимият И.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на две отделни престъпления по чл. 183, ал.1 от НК, всяко от които касаещо неплащането на издръжка на двете му деца .

На първо място, подсъдимият И. е годен субект на наказателна отговорност.

Същият е бил пълнолетен към момента на извършване на престъпленията, не е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и както тогава така и понастоящем е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От обективна страна – за периода от месец август 2018г. до 01.10.2019г., в гр.

София, ул.„******* след като е бил осъден с решение № 124491 от 19.05.2017г. по гражданско дело № 75424/2016г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 117 състав, влязло в сила на 09.06.2017г. да издържа свой низходящ — сина си М.И. И., роден на *******г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 160.00 лева, чрез неговия законен представител и майка М. Н. К. до окончателното й изплащане, до настъпване на законови причини за изменението или прекратяването на издръжката, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 1 /една/ непълна месечна вноска от 120,72 лева за месец август 2018г.; 5 /пет/ пълни месечни вноски от 160 лева в общ размер на 800 лева за периода от 01.09.2018г. до 31.01.2019г.; 1 /една/ непълна месечна вноска от 99,94 лева за периода от 01.02.2019г. до 19.02.2019г.; 1 /една/ непълна месечна вноска от 44,37 лева за периода от 20.02.2019г. до 28.02.2019г.; 7 /седем/ пълни месечни вноски от 150 лева за периода от 01.03.2019г. до 30.09.2019г. в обща размер на 1 050 лева, или всички задължения в общ размер на 2 115,03 лева и за периода от месец април 2018 г. до 01.10.2019г., в гр. София, ул. „******* след като е бил осъден с решение № 124491 от 19.05.2017г. по гражданско дело № 75424/2016г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 117 състав, влязло в сила на 09.06.2017г. да издържа свой низходящ - дъщеря си А.И. И.а, родена на *******г., като й заплаща месечна издръжка в размер на 220.00 лева, чрез неговият законен представител и майка М. Н. К. до окончателното й изплащане, до настъпване на законови причини за изменението или прекратяването на издръжката, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 1 /една/ непълна месечна вноска от 124,06 лева за месец април 2018г.; 9 /девет/ пълни месечни вноски от 220 лева в общ размер на 1 980 лева за периода от 01.05.2018г. до 31.01.2019г.; 1 /една/ непълна месечна вноска от 137,37 лева за периода от 01.02.2019г. до 19.02.2019г.; 1 /една/ непълна месечна вноска от 62.10 лева за периода от 20.02.2019г. до 28.02.2019г.; 7 /седем/ пълни месечни вноски от 210 лева за периода от 01.03.2019г. до 30.09.2019г. в обща размер на 1 470 лева, или всички задължения в общ размер на 3 773,53 лева.

Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c138ec5-4364-414d-be1b-b50ad1f2ce40