Решение № 4 от 09.01.2024, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 886/2023
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 09.01.2024
- В сила
- 31.01.2024
- Състав
- Мая Василева Гиздова
Цитирани разпоредби
- чл.36 · Закон за автомобилните превози
- чл.93в,ал.17,т.1 · Закон за автомобилните превози
- §1 · Закон за автомобилните превози
РЕШЕНИЕ
№4 гр. Дупница, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20231510200886 по описа за 2023 година Образувано е по повод подадена жалба от Г. Д. И. с ЕГН:***,с адрес с.***,община Дупница,област Кюстендил, против Наказателно постановление № 42-0006845 от 14.06.2023г., на Директор РД „АА” гр.София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500.00 лв.,на основание чл.93в,ал.17,т.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.36,§1,т.i от Регламент /ЕС/ №165/2014.
В жалбата се правят оплаквания за допуснати процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление,като се моли за неговата отмяна.В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява,вместо него адвокат С.,който поддържа депозираната жалба и отново моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно,като излага подробни съображения в тази насока.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок за обжалване, при наличие на правен интерес, доколкото жалбоподателят се явява санкционирано лице и е 1 насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 12.05.2023 г., около 11:43:33, ч.,на ПП1,квартал Левски км.353+700,в посока София жалбоподателя управлявал МПС-„*** с рег.№*** от категория N3 оборудван с аналогов тахограф Kienzle 1312 с №638902 с прикачено към него ремарке Шмитц ски 24 с рег.№*** от категория 04,с който е извършил обществен превоз на товари/пясък/на територията на република България по маршрут град Кочериново до град Благоевград,видно от товарителница №986293 от 12.05.2023г.,и пътен лист №437133 от 12.05.2023г.,като в момента са движи в обратна посока без товари при направената проверка било установено, че водача управлява превозното средство ,на което е монтиран аналогов тахограф и в момента на проверката не е представил тахогравските листове за предходните 28 дни /от 00.00 часа на 14.04.2023г., до 08.15 часа на 12.05.2023г., или удостоверение за дейности по образец.Представен е тахогравски лист за 12.05.2023г., който е поставен в 08.15 часа.
За констатираното нарушение на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №00764 от 12.05.2023г., а въз основа на него е било издадено и атакуваното наказателно постановление,с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500.00 лв.,на основание чл.93в,ал.17,т.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.36,§1,т.i от Регламент /ЕС/ №165/2014.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че постановление е незаконосъобразно по следните съображения: обжалваното наказателно
2
В производството по установяване на твърдяното административно нарушение и налагането на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила които от една страна са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя,а от друга до нарушаване на строго формалния характер на административнонаказателното производство.
Съдът счита, че при реализиране на административно-наказателната отговорност са нарушени императивните разпоредби на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нарушени са разпоредбите на чл.42,т.4 от ЗАНН и чл.576,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН,нито в издаденото въз основа на него НП е извършено пълно и точно описание на твърдяното нарушение,на обстоятелствата при които е извършено,а в НП и на доказателствата,които го потвърждават.По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя ,тъй като не би могъл да научи в извършването на какво точно нарушение е обвинен.На следващо място в НП е налице противоречие между словесно описание на нарушението,неговата правна квалификация,и наложената санкция.На жалбоподателя е наложено наказание на основание чл.93в,ал.17,т.1 от ЗАвПр,което не е описано нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП.Нормата на чл.93,ал.17,т.1 от ЗАвПр предвижда санция в размер на 1500.00 лева, за водач който при проверка от страна на контролните органи не представи тахогравските листа от текущия ден и тези от предходните 28 календарни дни.Деянието е несъставомерно по претиндираното обвинение.Налице е несъотвествие между обстоятелствената част на НП,съдържаща словесно описание на административното нарушение и диспозитива на същото,в което е посочена санкционната разпоредба ,послужила като правно основание за налагане на административното наказание.Наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.57,т.6 от ЗАНН.В НП АНО е записал,че е приквалифицирал нарушението посочено в АУАН,за каквото преквалификация няма данни ,че жалбоподателя е бил уведомен,което от своя страна също води до ограничаване правото му на защита.
3
На следващо място съдът намира, че в разглеждания случай, предвид това, че административното нарушение би могло да се приеме, че е извършено за първи път, е приложима нормата на чл.28, буква „а” от ЗАНН.
В разглеждания случай няма изложени мотиви от административно наказващия орган защо не може да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН, каквото е изискването на закона. Съдът намира, че в разглеждания случай прилагането на чл.28 от ЗАНН се явява адекватна мярка, като следва да се укаже на превозвача, че при последващи проверки, ако се установят подобни неизпълнения от негова страна, то следва да се приложи цялата строгост на закона, тоест в разглеждания случай може да се наложи извода, че макар и формално по характер, нарушението се явява маловажен случай и наказващият орган е следвало да предупреди задълженото по закон лице, а не да го санкционира.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление№42-0006845 от 14.06.2023г., на Директор РД „АА” гр.София, с което на Г. Д. И. с ЕГН:***,с адрес с.***,община Дупница,област Кюстендил е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500.00 лв.,на основание чл.93в,ал.17,т.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.36,§1,т.i от Регламент /ЕС/ №165/2014.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Кюстендил в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
4
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________ 5