Решение № 196 от 03.06.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Н.П, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н.П, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20263620100338 по описа за 2026 година

Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК искове.

Предявена е искова молба от „К.И“ С., съдържаща иск с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 504/2025г. на НпРС срещу ответника за сумите: 102,26 евро (200 лв.), главница ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда.

Предявеният иск е един. Платена е дължимата ДТ от 10,86 евро.

Ищецът твърди, че е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с рег. № *** със Заповед № БНБ – ***/***г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ).

Твърди, че между него и ответника В. А. М. е сключен Договор за потребителски кредит „Е” № ***г., съгласно който е предоставен кредит в размер на 200.00 лв. (102.26 евро), като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 13.03.2025, 13.04.2025, 13.05.2025.

Ищецът твърди, че към дата 22.05.2025г.Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 13.03.2025, 13.04.2025, 13.05.2025. Твърди, че служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника за погасяване на задълженията, но от ответника не е осъществено никакво плащане.

1

Ищецът сочи, че в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело ***/2025г.на НПРС, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и предявява установтелни искове за присъдените в заповедта вземания.

Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответницата, че вземанията по издадената заповед за изпълнеине за главница в размер на 102.26 евро, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното й заплащане, съществува и се дължи от ответника.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. № ***/22025г. на НПРС, е издадена Заповед за изпълнение № *** г. срещу длъжника В. А. М. с настоящ адрес в гр. Н.П, за заплащане на кредитора „К.И“ С. на следните суми: 200 лв.- главница, ведно със законната лихва от 04.06.2025 г. до изплащане на вземането; 18 .лв. договорна лихва за периода от 13.03.2025 г.до 12.05.2025г.; 3 лв. мораторна лихва за периода от 14.03.2025 г. до 30.05.2025 г., както и направените по делото разноски в размер на 25 лв. за ДТ и 500 лв. адвокатско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата държавна такса.

Ищецът е предявил в законния срок настоящата си искова претенция.

Относно действителността на сключения договор за кредит.

От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответника е сключил с представител на ищцовото дружество „К.И“ АД Договор за потребителски кредит „Е” № ***г., съгласно който е предоставен кредит в размер на 200.00 лв. (102.26 евро), като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 13.03.2025, 13.04.2025, 13.05.2025.

Крайният срок на договора е бил до 13.05.2025 г.

С договора са уговорени ГЛП в размер на 36 %, и ГПР от 49,7 %.

Към договора е налично Приложение №1, представляващо погасителен план.

Съгласно посоченото в чл. 7.1. от договора се предвижда, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ не представи на КРЕДИТОРА гаранция по кредита по чл. 4, ал.6 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, ДРУЖЕСТВОТО може да начисли неустойка в размер на 68.25 лв.

2

Посочено е, че неустойката следва да се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 6. Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция.

В самия договор не е предвидено предоставянето на гаранция, като задължителен елемент от договора, но въпреки това, при непредоставянето на такава се предвижда заплащане на неустойка.

Посочената в погасителния план общо дължима месечна сума включва и заплащането на неустойка, дължима при хипотезата на чл. 22, т. 2 от общите условия към договора и формира крайна месечно дължима сума в размер на 95,42 лв. (за последния месец 95,41 лв.).

Според посоченото в погасителния план и в договора, всичко дължимо по него е в размер на 286,25 лв.

Съдът намира, че преди да прецени дали поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, претендираните от ищеца суми се дължат, така както са присъдени по заповедта за изпълнение, то следва да се извърши преценка дали договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложими съгл. чл.

24 ЗПК. Това следва от разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК, вменяваща на съда служебното извършване на преценка за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите.

Сключеният между страните договор за потребителски кредит, отговаря на критериите на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по смисъла на чл. 9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13, т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.

Съдът намира, че договорът съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗПК, които се изразяват в следното:

Самият договор за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи, относно непосоченото в него, но предвидено с погасителния план заплащане на неустойка в размер 3 на 68,25 лв. Съгласно посоченото в погасителния план, същата се дължи на основание чл. 7 от договора.

При изплащане, съгласно посоченото в погасителния план, за срока на падежа на договореното от 3 месеца и чрез използване на електронен калкулатор за бързи кредити, достъпен на адрес https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl се установява, че общо дължимото по кредита е 286.26 лева, Оскъпяване за срока на кредита: 43.13%, Годишен лихвен процент: 243.83%, Годишен процент на разходите (ГПР): 820.49%.

Посоченото по – горе относно общото задължение по договора отговаря на това по договора за кредит, с корекция в последната погасителна вноска.

Показателите за ГЛП и ГПР, обаче не съответстват на посоченото в договора.

Начислената в погасителния план неустойка при непредоставяне на обезпечение, което фактически оскъпява финансовия продукт не е обявено на потребителя по ясен начин, така че той да може да прецени всички финансови тежести по договора.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, поради невключване в него на сумата за неустойка, представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, и е проява на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП, „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя дава и подробно изброяване на различните проявни форми на това неравноправие.

Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.

Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително 4 и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.

Съдът намира, че посочените в договора показатели за ГЛП и ГПР, които не съответстват на действителните такива, правят сключения договор съдържащ нелоялни и заблуждаващи разпоредби по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/, които го правят недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.

От своя страна действителния ГПР е значително над допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК размер и поради това прави договора недействителен.

Последици от сключения недействителен договор.

Във връзка с приетото от съда, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал.2 и чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК и съдържа нищожни клаузи на основание чл. 19, ал.5 ЗПК относно ГПР и съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Посоченото означава, че потребителят дължи по договора за кредит само главницата в размер на 200.00 лв. (102.26 евро), но не и останалите вземания, които са били претендирани по заповедното производство.

Доколкото ищецът по делото няма искове за съществуване на вземанията за 18 лв. договорна лихва за периода от 13.03.2025 г.до 12.05.2025г. и 3 лв. мораторна лихва за периода от 14.03.2025 г. до 30.05.2025 г., то съдът не следва да се произнася за тях, освен че са недължими на основание недействителността на договора за кредит.

По делото се установява, че от страна на ответника не са извършвани плащания по договора за кредит, вкл. и такива за недължими суми, поради което няма основание за прилагане на чл. 19, ал. 6 ЗПК.

Във връзка с гореизложеното и по предявените искове, въз основа на установените по делото факти и приетото относно наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Посочените в договора клаузи относно даването на обезпечение и неустойки за недадено обезпечение, не са уговорени индивидуално и като такива са нищожни, поради което и не подлежат на изпълнение. Това от своя страна, не води до цялостна нищожност на договора на основание чл. 146, ал. 5 ЗЗП, който би могъл да се прилага и без тях.

Съдът приема, че договорът за потребителски кредит може да бъде изпълняван от страните по него и без установените неравноправни и с това нищожни клаузи, относно ГПР и установената в погасителния план лихва, в смисъл на договорна лихва.

Разпечатката съдържа 54 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c11e759-7799-4901-a3c7-280298fcd0ae