Решение № 299 от 23.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Карлово, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320101296 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл. 422 от ГПК и съединен иск с правно основание чл.

55 ал.1 пр. І-о от ЗЗД.

Ищецът (първоначален) „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, чрез процесуалния си представител твърди, че в КрлРС било образувало ЧГрД №183/2025 г., по реда на чл. 417 от ГПК по заявление на ищеца срещу И. И. Г. с ЕГН **********. С издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело № 312/2025 г. по описа на ЧСИ М. Ц.. Срещу издадената заповед постъпило възражение от длъжника в установения срок и със свое разпореждане съдът предоставил едномесечен срок на ищеца за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Твърди се, че на 28.12.2023 г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД сключва по електронен път от разстояние договор за потребителски кредит № 720031154543 с ответника И. И. Г., ЕГН **********. На основание така сключения Договор „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД предоставило сума в общ размер 8400 лева за общо ползване на потребителя.

При потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се превеждали от кредитора в срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметката на потребителя, открита в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и посочена в чл. 11.2. Кредитът се считал за усвоен от потребителя, в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка

Общата дължима сума на потребителя била разсрочена на 60 погасителни месечни вноски, 59 вноски по 254.16 лева и последна 1 изравнителна вноска в размер на 253.72 лева. Първата погасителна вноска била дължима на 15/02/2024 г., а последната - на 15/01/2029 г. Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва.

Договорът не бил сключен при общи условия.

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 26.53 % (чл. 9, ал.1 от договора). Лихвеният процент бил фиксиран, поради което не било приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му. Годишният процент на разходите по договора, съгласно чл.

10 от договора бил 29.10 %, а общата дължима сума по договора била в размер на 15249.16 лева. В същия член било упоменато и че при просрочие от страна на потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от договора.

ГПР бил изчислен при отчитане на следните допускания: 1) за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на договора; 2) договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3) приема се че годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4) приема се, че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер.

Длъжникът допуснал просрочие при изплащането на дължимите вноски с падеж 15.06.2024 г.; 15.07.2024 г.; 15.08.2024 г., поради което ищецът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост, което било получено лично от длъжника на 22.11.2024 г., считано от която дата е настъпила изискуемост на всички задължения по договора.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И. И. Г. с ЕГН ********** от село В.Л. п.к. ****, община К., област П., ул.

**** дължи на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление: град С., п.к.****, улица ****: сумата от 1719.13 евро (3362.32 лева), представляваща главница по договор за потребителски кредит № 720031154543/28.12.2023 г., съгласно извлечение от счетоводни книги към 15.01.2025 г.; сумата от 231.16 евро (452.10 лева), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.06.2024 г. до 22.11.2024 г.; сумата 42.98 евро (84.06 лева), представляваща обезщетение за забава да периода от 15.06.2024 г. до 15.01.2025 г., ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, , за които суми е била издадена заповед № 123 от 27.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 72 от 28.01.2025 г. по ЧГрД № 183/2025 г. по описа на КрлРС. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответникът И. И. Г. оспорва иска.

Твърди се, че договорът, от който ищцовото дружество черпело правата си бил „потребителски“ по смисъла на чл. от Закона за потребителските кредити (ЗПК) и бил недействителен на посочените по-долу 2 основания. Договорът бил е недействителен, тъй като размерът на шрифта на който бил изготвен бил по малък от 12, в разрез с императивната разпоредба на чл.10,ал.1 от ЗПК. Това от своя страна означавало, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като заявена на договорно основание.

Договорът бил недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради липса на посочване на начина на фиксиране на годишния лихвен процент (ГПР) и общо дължимата сума по кредита.

Годишният процент на разходите (ГПР) бил е дефиниран в чл.19, ал.1 ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, което от своя страна представлявало „оскъпяване на кредита“. В ГПР се включвали всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула, съгласно приложение № 1 към закона (чл.19, ал.2 ЗПК). Спазването на последното изчисление гарантирало на потребителя, че ще разбере по какъв начин се формира неговото задължение, т.е. потребителят щял да бъде наясно какъв е размерът на ПР и общо дължимата сума по договора, съгласно изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Между Г., в качеството му на кредитополучател и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр. С. в качеството на кредитодател, бил подписан договор за потребителски кредит № 720031154543. По силата на съглашението ответникът получил в заем сумата от 8400 лева. Лихвеният процент на разходите бил в размер на 26.53% и при годишен процент на разходите в размер на 29.10%, при общо дължима сума в размер на 15249.16 лева. Как била формирана крайната сума за потребителя не ставало ясно. Видно от погасителния план размера на главницата по договора била 8400 лева, а възнаградителната лихва в размер на 6849.16 лева, при месечна вноска в размер на 254.16 лева за срок от 60 месечни погасителни вноски.

В чл.10 от договора било посочено, че общо дължимата сума е в размер на 15249.16 лева, при ГПР от 29.10%. От договора не ставало ясно по какъв начин е формиран ГПР, т.е. по какъв начин е изчислен и какво се включва като разход в него. Това било наложително, т.к. ако ГПР надвишава 5 пъти законната лихва (50%), клаузата била недействителна на основание чл.

19, ал. 4 и 5 от ЗПК. От друга страна общо дължимата сума по кредита не било ясно как била формирана. На стр.2 от договора за кредит в чл.7.1 било посочено, че общия размер на кредита е 8400 лева, по надолу била посочена сума от 15249.16 лева, която не било ясно как е формирана и дали е част от общо дължимата сума по кредита, респ. от ГПР. Нямало яснота по как е формирана разликата от общо дължимата сума от 15249.16 лева и 6364.36 лева, посочена като размер на сумата съгласно договора от извлечението на счетоводните книги, представена по ч. гр.д. № 183/2025 г. В допълнение на това била посочена общ размер на просрочена сума от 313.11 лева, за периода:

15.06.2024 г. до 15.08.2024 г. за три погасителни вноски, като месечната вноска била в размер на 254.16 лева. Как била изчислената последната сума по просрочие за ищеца не било ясно. Претендирала се по малка сума от месечната вноска. Дори да се приемело, че се дължи единствено вноската по главницата, то пак не се формирала сумата от 313.11 лева. Как била изчислена последната, не ставало ясно. Твърди че, заплатената сума по договора е поголяма от посочените суми в исковата молба.

Договорът бил недействителен на основание чл.22, вр. с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК - в него не бил посочен размера на вънаградителната лихва в лева и от тук не можел да се направи извод, дали същата съответства на договорения 3 лихвен процент от 26.53%.

Договорът бил недействителен на основание чл.55, вр. с чл. 11 ал.1, т.11, вр. с т.12 от ЗПК. В договора, както и в погасителния план към него липсвала яснота за потребителя с всяка една от вноските, каква част от нея се покрива за главница, възнаградителна лихва и др. разходи и какво потребителя погасява.

Прави възражение за прихващане до размера на платеното със задължението за главница по договора за кредит.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.

С определение по чл. 213 от ГПК от открито заседание от 23.01.3026 г. съдът е съединил за съвместно разглеждане в настоящото производство и гр. дело № 1841/2025 г. по описа на КрлРС, по което И. И. Г. е предявил иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-о от ЗЗД за осъждането на ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД да му заплати сумата от 50 лева, представляваща платена сума при първоначална липса на основание по нищожен договор за потребителски кредит № 7053496352 от 05.09.2023 г., ведно със законната лихва считано от предявяване02.10.2025 г. до окончателното плащане.

Претендира деловодни разноски.

В качеството си на ищец по съединеното производство, И. И. Г. твърди, че „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр. С. в качеството на кредитор и ищецът като кредитополучател, сключили договор за потребителски кредит № 7053496352 от 05.09.2023г. По силата на съглашението ищецът получил в заем сумата от 8000 лева. Лихвеният процент на разходите бил в размер на 41.15% и при годишен процент на разходите в размер на 49.83%. Освен главницата по договора заемателят следвало да заплати възнаградителна лихва по договора в размер на 10968.43 лева съгласно погасителния план по договора, което от своя страна представлявало 100% оскъпяване по кредита. Така на практика лихвата по кредита била в пъти завишена спрямо заемната сума. Общата дължима сума по кредита била в размер на 18968.43 лева, като как била формирана тази сума в договора не става ясно.

Договорът бил потребителски по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Недействителен е на специалните основания предвидени в чл.22 ЗПК.

Клаузата за ГПР също била недействителна поради противоречието й с материалния закон - чл. 143, ал.1, т. 18 от Закона за защита на потребителите, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал.2 ЗПК и чл.6, §1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики и поради противоречието й с добрите нрави, по следните съображения:

Твърди, че при изчисление на ГПР не са взети предвид всички оскъпявания по кредита, както и такса за разглеждане на искане за отпускане на кредита. ГПР е неправилно изчислен, респ. стойността му посочена в договора не е реалната такава. С невярното посочване на ГПР се допускало нарушение на чл. 143, ал.1, т.18 3ЗП, която разпоредба казва, че е нищожна, поради неравномерност, е клаузата в потребителския договор, която е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Неправилното изчисление на ГПР водело и до нарушение на чл. 11, 4 ал.1, т. 10, вр. чл. 19, ал.2 ЗПК, която разпореждала ГПР да се изчислява по формула съгласно Приложение № 1 към закона и който размер следвало точно да се посочи в договора за потребителски кредит.

Допустимо било и нарушение на чл.6, §1 от Директива 2005/29/EO за нелоялни търговски практики, според която заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържала невярна информация и следователно била невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по - долу елементи, и във всички случай подтиква или е възможно да подтикне потребителя, да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. В конкретния случай, липсата на точен размер на ГПР, респ. оскъпяването на кредита въвеждало в заблуждение ищеца и от тук се допуснало нарушение на добрите нрави при сключването на договора.