Решение № 859 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300500328 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на И. П. Т.,ЕГН- **********,гр.*********** против решение № 4465/07.11.2023г.,постановено по гр.д.№ 11850/22г.по описа на ПдРС,3-ти бр.с.в частта му,с която бракът между И. П. Т. и Е. К. В. е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.

Жалбоподателят И. П. Т. чрез пълномощника си адв.Т.Ч. намира решението в атакуваната му част за недопустимо,неправилно,незаконосъобразно,постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон по изложени в жалбата съображения.Иска да се обезсили решението в обжалваната част,като се прекрати производството по делото,а в случай,че съдът не намери основания за това,да отмени същото в тази му част.Ангажира доказателства.Претендира разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата Е. К. В.,ЕГН- **********,гр.Р. чрез пълномощника си адв.И.Д. изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения,изложени в писмен отговор и съдебно заседание.Ангажира доказателства.Претендира разноски за въззивната инстанция.

Съдът,като съобрази оплакванията в жалбата и становището на въззиваемата страна и 1 след преценка на събраните доказателства,приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва постановеното решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.

По отношение на искането на жалбоподателя,че съд.решение е недопустимо и следва да се обезсили,тъй като съдът следвало да прекрати производството по делото на осн.чл.321,ал.1 от ГПК поради неявяване на ищцата без уважителни причини в първото по делото заседание-съдът намира това искане за неоснователно.Съдебното заседание,проведено на 27.06.23г.,на което ищцата не се е явила лично,не е било първото редовно проведено заседание,за да се приложи разпоредбата на чл.321,ал.1 от ГПК.Първото редовно съд.заседание се е провело на 06.04.23г.и на него В. се е явила лично и е заявила,че поддържа молбата си за развод.Поради което е без значение дали не се е явила на следващото заседание по уважителни причини или не,в какъвто смисъл са доводите във въззивната жалба.

По основателността на жалбата:

Пред ПдРС е предявен иск от Е. К. В. против И. П. Т. за допускане на развод по чл.49,ал.1 от СК.

Страните са съпрузи,сключили гр.брак на *******.,като от брака си имат една навършила пълнолетие дъщеря.С атакуваното решение на ПдРС в обжалваната му част съдът е постановил,че бракът се прекратява като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.

В исковата молба се твърди,че отношенията между двамата първоначално били добри,съществувало разбирателство между съпрузите,но постепенно се влошили,започнали да странят един от друг. Тъй като отношенията им не вървели добре,през 2013г.двамата се разделили,като ищцата заедно с детето заживяла в дома на свои приятели.Няколко месеца по-късно съпрузите решили да си дадат шанс и отново заживели заедно.Въпреки положените усилия,неразбирателствата им взели връх и през юни 2022г.съпругата отново напуснала семейното жилище и заживяла при приятели.Детето на страните-Т. И. Т., навършило пълнолетие и след раздялата останало да живее при своя баща.Твърди се,че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и съществува само формално,съвместно живеене на съпрузите за напред не било възможно.Поискано е прекратяване на брака като дълбоко разстроен по обективни причини,без произнасяне по въпроса за вината.

Ответникът в отговора си по чл.131 от ГПК потвърждава,че със съпругата са във фактическа раздяла от м.юни 2022г., както и че в предишен период са имали фактическа раздяла .Правили са опит за заздравяване на отношенията,но без успех и към момента бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.

С молба от 06.04.23г. ответникът е поискал бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ищцата Е. К. В.Навеждат се брачни провинения на същата,а именно - в края на 2013г. ищцата напуснала съпруга си и заживяла 2 с друг мъж.След като установила,че този мъж не може да отговори на високите ѝ финансови очаквания,ищцата се завърнала при съпруга си,който решил да даде шанс на отношенията им в името на общото им дете.В следващите години ответникът не коментирал изневярата на съпругата с и и се старал да бъде максимално добър и отговорен съпруг и баща.През 2022г.ищцата обаче отново решила да започне живот с друг мъж,като на 14.06.2022г. напуснала семейното жилище и заживяла с новия си партньор в неговото жилище в същия град.От тогава съпрузите са във фактическа раздяла,като ответникът счита,че вината за това е изцяло на съпругата.

В становище,депозирано на 17.05.23г.ищцата признава,че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е нейна.

Съдът дължи произнасяне относно вината,ако някой от съпрузите,в случая ответникът,е поискал това-чл.49,ал.3 от СК.Искането от едната страна за произнасяне по вината поражда правомощието на съда да преценява вината и на двете страни.

В тази връзка първостепенния съд е приел,че вина за разстройството на отношенията имат и двамата съпрузи.Като е кредитирал показанията и на двамата разпитани пред него свидетели,които имали най-преки и непосредствени впечатления от съвместния живот на страните,районния съд е счел,че поведението и на двамата съпрузи така,както е установено по делото с гласни и писмени доказателства,е в пряка връзка с дълбокото и непоправимо разстройство на брака.Установ ил е,че и двамата съпрузи живеят с нови партньори,като са устроили живота си по нов начин,въпреки че са в брак един с друг,както и че през годините са имали неразбирателства,конфликти и дори фактическа раздяла .

Настоящата инстанция не споделя тези изводи на районния съд.

Пред ПдРС са разпитани двама свидетели-С.В.,който понастоящем живее с ищцата и Й. З.съсед.С оглед неизготвянето на доклад по делото и разпределяне на доказателствената тежест от въззивния съд,пред настоящата инстанция са разпитани още двама свидетели-П.

Л.,приятелка на ищцата и Т. Ч.,съсед на ответника.

Всички свидетели без Св.В. посочват,че през 2013г.ищцата е напуснала ответника и е отишла да живее с друг мъж,като взела и детето,но след няколко месеца двамата с ответника решили да си дадат втори шанс и тя се върнала при него,а през лятото на 2022г.го напуснала отново,като заживяла със сегашния си партньор-С. В.,а вече пълнолетната дъщеря останала да живее при баща си.Свидетелите З. и Т. посочват още,че от лятото на 2023г.,(когато е предявен иска за развод от Е. В.),и ответникът заживял с друга жена.Нито един от разпитаните свидетели обаче,с изключение на св.В.,не сочи конкретни брачни провинения на ответника,които да са станали причина за разстройството на отношенията между съпрузите.Свидетелите описват И. Т. като по-тих и спокоен,имало скандали понякога между съпрузите,като ищцата била активната страна,тя като по-сприхава вдигала скандали(св.З.).Допреди фактическата раздяла през 2022г.свидетелите З. и Т. не са виждали ответника с друга жена,той полагал грижи за семейството си,никога не бил удрял жена си,не са виждали следи от насилие по ищцата.

3

Показанията на св.В. за оказван от ответника върху ищцата психически и дори физически тормоз противоречат на останалите гласни доказателства.За разлика от първоинстанционния съд,настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетеля в тази им част,тъй като при преценката им приложение намира чл.172 от ГПК,доколкото В. е лице,заинтересовано от изхода на спора и неговите показания в частта,че е удрял ищцата и й е оказвал тормоз,не кореспондират с тези на останалите свидетели.Но дори и този заинтересован свидетел посочва,че не си спомня ответника да е обиждал съпругата си или да ѝ е налагал ограничения в професионално отношение.

Не се посочват брачни провинения на ответника и от другия свидетел на ищцата-П.

Л.,разпитана пред въззивната инстанция.Същата говори за проблеми в семейството,каквито всяко друго има,имало конфликти и неразбирателства,но и в двата случая,когато ищцата напускала съпруга си,било,защото не се чувствала щастлива с него.Посочва,че двамата просто са различни хора и между тях не е имало комуникация.Изложеното по отношение поведението на ответника спрямо ищцата не сочи на тежки брачни провинения,които биха довели до непоправимото и дълбоко разстройство на брака,за разлика от брачните провинения на ищцата,които се доказват от гласните доказателства-извънбрачна връзка,продължителна фактическа раздяла.Действително към момента и ответникът има връзка с друга жена,но тази връзка е започнала повече от година след фактическата раздяла и по времето,когато ищцата е подала исковата молба за развод в съда.Следва да се отчете също и признанието на самата ищца,че тя е виновна за разстройството на брака.

В случая от събраните доказателства се установява дълбоко разстройство на брака,доколкото между съпрузите липсва взаимност,подкрепа,уважение и доверие.Брачната връзка е изпразнена от съдържание и съществува само формално.Съпрузите са се отчуждили един от друг,в резултат на неразбирателството между тях,напускането на семейството от ищцата и продължителната фактическа раздяла и отношенията между тях са достигнали етап,при който е изключена възможността да се преодолее това състояние и да запазят брачния си живот.Всеки от тях е продължил живота си с друг партньор до себе си,двамата не поддържат никакви контакти.Всичко изложено по-горе показва,че разстройството на брака е и непоправимо,като вината за това е на ищцата.

При това положение,с оглед фактическата обстановка и доказателствата по делото,неправилно районният съд е стигнал до извод за вина и на двамата съпрузи за разстройството на брака.

Решението в тази му част е неправилно и следва да се отмени,като вместо това се постанови друго,с което бракът се прекратява по вина на съпругата Е. В.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.329,ал.1 от ГПК съдебните разноски следва да се възложат на въззиваемата-за двете инстанции.Същите са в общ размер на 2425лв.,от които 1200лв.за адв.възнаграждение пред първата инстанция и 1225лв.пред втората инстанция (1200лв.адв.възнаграждение + 25лв.ДТ).

4

Водим от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4465/07.11.2023г.,постановено по гр.д.№ 11850/22г.по описа на ПдРС,3-ти бр.с.в частта му,с която е прекратен гражданския брак между И. П.

Т.,ЕГН-**********,гр.Р*********** и Е.

К.

В.,ЕГН********** от гр.Р**********,сключен на ******г.в град ********** с Акт за граждански брак № ********** като дълбоко и непоправимо разстроен по ВИНА на двамата съпрузи,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И. П. Т.,ЕГН- **********,гр.Р*********** и Е. К. В.,ЕГН- ********** от гр.Р**********,сключен на ************ с Акт за граждански брак № **********на Община Р. ,като ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругата Е. К. В.,ЕГН- **********.

ОСЪЖДА Е. К. В.,ЕГН- ********** да заплати на И. П. Т.,ЕГН- ********** сумата от 2425(две хиляди четиристотин двадесет и пет)лв.разноски за адв.възнаграждение и ДТ пред двете инстанции.

В необжалваната му част решението е влязло в сила.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5