Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 10.01.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 579/2023
Вид
Решение № 2
Подписан
10.01.2024
В сила
10.01.2024
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№2 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500579 по описа за 2023 година

С решение № 59 от 16.06.2023 год. по гр. д. № 258/2022 год. Етрополският районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от С. Т. Х.а – Р. и П. Н. Р. против А. М. Н. искове за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на следните движими вещи – ъглова холна гарнитура /два ъглови дивана и табуретка/ - бели с кожена дамаска; допълнителен диван от изкуствена кожа и фотьойл в бежово; кръгла маса за хранене в комплект с модулен двоен шкаф; 4 бр. кухненски столове с дамаска от бяла изкуствена кожа от тръбна мебел; комплект кухненски шкафове горен и долен, произведени в Гърция, бял фурнир; двойна кухненска мивка от ПВЦ материал; шестоъгълна холна маса със стъклен плот с три броя столове с тапицирани седалки и облегалки; единична кушетка с две чекмеджета с декорации – златисти копчета и дамаска изкуствена бяла кожа в комплект с ракла към нея; холна маса с основа и крака от дърво и мраморен плот; персийска пътека с дължина 2 метра в бежово и резеда; 7 броя огледала, разположени по стените под ъгъл; походно сгъваемо легло; луксозен бял кристален полилей за шест броя електрически крушки и 2 бр. стенни аплици в същия стил; двойна спалня с матрак, тапицирана; два персийски килима с елипсовидна форма, български; тоалетка с огледало; бяла и черна техника – телевизор, пералня марка „Финлукс“, съдомиялна марка „Мидеа“; кухненски абсорбатор; готварска печка със стъклокерамичен плот; хладилник с фризер с три чекмеджета; микровълнова фурна; кухненски бойлер с обем 10 л.; голям бойлер в банята с обем 80 л. марка „Елдоминвест“; японска кръгла затворена скара, червена, електрическа, както и за осъждане на ответницата да предаде владението върху описаните вещи на ищците, с нправно основание чл. 108 от ЗС. Съдът е отхвърлил и предявените евентуални искове за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата 11 080 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.04.2019 год. до окончателното изплащане, представляваща паричната равностойност на процесните движими вещи, както и искове с 1 правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да им заплати сумата 2000 лева – частичен иск от 6400 лева, представляваща обезщетение за ползването от страна на А.

Н. на движимите вещи, описани по-горе през периода от 17.04.2019 год. до датата на подаване на исковата молба – 27.06.2022 год., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците с твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства.

Молят съда да отмени изцяло решението и да уважи предявените искове в поредността, в който са предявени.

Ответницата оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищците твърдят, че през 2019 год. обявили за продан част от свой собствен имот, представляващ 800/1075 ид.ч. от ПИ с пл. № 415 в кв. 42 по кадастралната карта на с. Б., община Е., а именно: югозападната част от имота, заедно с построената в нея къща, като ответниците се съгласили да го закупят за сумата 55 000 лева, преведена изцяло от ответницата по банковата сметка на С. Р. в „ЦКБ“ на 17.04.2019 год., като същия ден страните се явили пред нотариус Яна Донкова с рег. № 55 с район на действие ЕтРС за изповядване на сделката. По молба на ответницата нотариусът предложил на ищците в нотариалния акт като продажна цена да се запише сумата 15 000 лева, вместо преведените 55 000 лева, с оглед заплащане на по-малко нотариални такси и данъци по сделката. При изповядване на сделката в нотариалния акт като продажна цена била посочена сумата 15 000 лева, като в предмета на продажбата не били включени движимите вещи, находящи се в имота, описани по-горе. Ведната след сключване на сделката ответницата А. Н. влязла във владение на имота, като обсебила и всички находящи се в него движими вещи. Ищците усвоили част от сумата по сделката, след което през есента на 2019 год. ответницата подала молба за обезпечение на бъдещ иск, въз основа на която било образувано гр.д. № 667/2019 год. по описа на СОС, по което било допуснато обезпечение на възнамеряван иск срещу настоящите ищци за връщане на недължимо платена сума в размер на 40 000 лева.

Обезпечените искове били предявени, като по подадената искова молба било образувано гр.д. № 12882/2019 год. на СГС. С н.а. № 20/2021 год. ищците дарили останалата част от имота на трети лица – Н.Н. и И.И., а именно: 275/1075 ид.ч. от поземления имот. В началото на 2020 год. ответницата А. Н. инициирала съдебно производство по делба на процесния иемот, като с решение № 260008 по гр.д. № 199/2020 год. на ЕтРС имотът бил изнесен на публична продан. Междувременно ищците предявили искове за разваляне на договора за покупко-продажба на 800/1075 ид.ч. от имота и находящата се в него жилищна сграда, сключен с ответницата А. Н., като по подадената искова молба било образувано гр.д. № 682/2021 год. по описа на РС-Пирдоп. В края на м. март 2022 год. ищците установили, че дарените лица Н.Н. и И.И. прехвърлили притежаваните от тях идеални части от имота на техния съсобственик А. Н., която обсебила и вещите, находящи се в останалата идеална част от имота. Подробно описаните по-горе движими вещи, находящи се в прехвърлената на ответницата жилищна сграда в имота, се ползат от последанта от 17.04.2019 год. без правно основание, тъй като не са предмет на договора за покупкопродажба. Молят ответницата да бъде осъдена да предаде на ищците владението върху същите, на основание чл. 108 от ЗС. В случай, че вещите са погинали или унищожени, предявяват при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата 11 800 лева, представляваща тяхната равностойност. Предявявят и частични искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да им заплати сумата 2000 лева /част от общо вземане в размер на 6400 лв./, 2 представляваща обезщетение за ползването без правно основание на описаните вещи за периода от 17.04.2019 год. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва.

Ответницата оспорва изцяло предявените искове с възражението, че описаните в исковата молба движими вещи не се намират в процесната къща, както и че ищците не доказват, че са собственици на вещите. Сочат също така, че вещите не са индивидуализирани в достатъчна степен, поради което не може да се докаже идентичност на претендираните вещи с тези, находящи се в къщата в собственото на ответницата дворно място. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

С н.а. № 75, дело № 65/17.04.2019 год. на нотариус с рег. № 552 с район на действие РС-Е. П. Р. и съпругата му С. Х. са продали на А. М. Н. 800/1075 ид..ч. от поземлен имот пл. № 415 в кв. 42 по плана на с. Б., община Е., заедно с всички подобрения и приращения, за сумата в размер на 15 000 лева.

С н.а. № 20, дело № 20/09.03.2021 год. ищците са дарили на Н.Н.Н. и И.Ц.И. при реални квоти 275/1075 ид.ч. от ПИ пл. № 415 в кв. 42 по плана на с. Б..

С н.а. № 20, дело № 18/2022 год. на нотариус с район на действие ЕтРС Н.Н. и И.И. са продали на съсобственика си А. М. Н. съсобствените си 275/1075 идеални части от процесния имот.

Според показанията на св. М., същата придобила по силата на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с ищците, 275/1075 ид.ч. от поземления имот. Впоследствие приобретателката върнала имота обратно на ищците, поради невъзможността да ги гледа и издържа /с н.а. № 62, дело № 62/2020 год.на нотариус при ЕтРС/. Свидетелката виждала имота в с. Б. само отвън, като същият нямал огради, а вътре дворът бил разделен на две части с преграда. Не е влизала в къщата. След сключване на договора с ищците свидетелката разбрала, че А. Н. претендира за право на собственост върху част от имота с къщата, което също я мотивирало да се откаже от правата си върху частта от имота и да я прехвърли обратно на възрастните хора.

Съгласно показанията на св. П. – приятел на ответницата, последната стопанисва имот, който придобила от семейство Р. в с. Б. през пролетта на 2019 год. Имотът бил предаден в деня на сделката. Свидетелят има непосредствени впечатления от имота при предаване на владението му. Помни, че кухнята в къщата била оборудвана с абсорбатор, шкаф с плот и два броя пластмасови мивки. Вътре нямало други вещи. Твърди, че в къщата нямало нито мека мебел и други шкафове, нито печки, телевизор или др. техника. В имота имало и друга, по-малка постройка, която била празна. Бани имало и в двете къщи.

Свидетелят не посещава често имота, като само помага за поддръжката му. В едната къща ответницата намерила диван през 2021 год., който върнала на ищцата. В момента в голямата къща има движими вещи – хладилник и кръгла маса, които са занесени в имота от ответницата и свидетеля.

На 05.06.2019 год. ответницата А. Н. подала уведомление за щета по застраховка „Щета на имущество“ за процесното дворно място в с. Б. – имот пл. № 415 парцел 42-43, застраховано в „Булинс“ АД по застраховка, валидна от 15.08.2018 год. до 14.08.2019 год., като застрахователното събитие е настъпило на 04.06.2019 год., а именно: в резултат на обилни дъждове имотът бил наводнен, като са увредени паркет, стени и тавани на находящата се в него къща. В протокол за оглед по щета № 1909019131/05.06.2019 год., съставен от представители на застрахователното дружество, в къщата в процесния имот са констатирани щети по стените и ламинат. На 09.07.2019 год. по банковата сметка на ответницата А. Н. е преведена сумата 2 038,28 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети от наводнениято.

На 27.09.2019 год. ответницата А. Н. депозирала сигнал на тел. 112 с оплакване, че 3 входната врата на по-малката посторйка от 50 кв.м. била разбита и от нея липсвали три картини, два шкафа, кръгла дървена маса и 4 бр. тапицирани дървени столове. Видно от Постановление от 08.04.2020 год. по прокурорска преписка № 136/2019 год. на РП-Е., в хода на проверката било установено, че между страните съществувал имотен спор във връзка със сключения договор за покупко-продажба на частта от имота, в която се намира голямата сграда. Продавачите претендирали, че не са прехвърлили на Н. собствеността върху помалката къща, находяща се в частта от 275 кв.м., която не била предмет на договора за продажба. След като отношенията с ответницата се влошили, ищците решили да вземат собствените им вещи от малката къща, като няколко дни преди подаване на сигнала П. Р. разбил входната врата и взел следните вещи от постройката: 3 броя картини, шкаф от ратан, шкаф от ПДЧ, кръгла дървена маса, 4 бр. столове с тапицерия и 2 бр. нощни лампи. С постановлението на РП-Е. досъдебното производство било прекратено, поради липса на данни за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

По сигнали и на двете страни в настоящото производство са образувани различни преписки по описа на РП-Е. /за отправяне на заплахи и закани с убийство, спорове за ползване на водопровода в процесното място, премахване на декоративна ограда в двора и др./, които са приключили с откази да се образуват досъдебни производства.

Според показанията на св. И.И. и Н.Н., които придобили част от процесния имот по силата на договора за дарение, сключен с н.а. № 20, дело № 20/09.03.2021 год., а именно 275/1075 ид.ч., същите се познават с ищците от времето, когато им правели различни ремонти. Влизали са в едната къща, за да оставят там диван, собственост на сем. Р.. След сключване на договора за дарение ищците им казали, че тази къща вече е тяхна собственост, но реално се оказало, че им е прехвърлено само мястото, без сградите. Впоследствие последните прехвърлили дарения имот на ответницата А. Н.. Не знаят в сградите да е имало други вещи.