Решение № 32 от 29.01.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Казанлък, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20245510201521 по описа за 2024 година Обжалван е Електронен фиш № ****** на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Жалбоподателят „В.Ф.С.“ ООД, гр. П., ЕИК 204996088, недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва издадения ЕФ като противоречащ на материалния и процесуалния закон. Счита, че е отговорността на дружеството е била погасена по давност.

В с.з. редовно призовано не изпраща представител. В писмено становище на адв. П. поддържа жалбата си, като счита, че наложената имуществена санкция противоречи на принципа на пропорционалност. Претендира за разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В депозирана молба по делото се излагат доводи за неоснователност на жалбата.

Алтернативно се иска намаляване на наложеното наказание на принципа на пропорционалност. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на Електронния фиш (ЕФ), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

В ЕФ като електронно волеизявление на административно-информационна система по см. на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е било прието, че на 07.09.2021 г. било установено нарушение с т.а. „М.А.***“ с рег. № ****** с технически допустима максимална маса 25700 кг, 3 оси, категория „Евро 5“ без ремарке в община М. по ПП 1

I-6 км 331+828 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото МПС не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За посоченото МПС-во няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, с което е бил нарушен чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от справка нарушения, справка нарушение № ******, издадено от KAPSCH, данни за МПС с рег. № ******, Протокол № 28765/21, разрешение за строеж № РС-29 от 15.04.2019 г., становище от отдел „УИСИ“ към НТУ с данни за нарушението, ведно с данни в табличен вид за заплатени винетни такси.

1) Относно допустимостта на производството.

Не се споделят възраженията за изтекла давност.

Относно давността е релевантно ТП № 1-15 на ВКС и ВАС, според което се прилагат правилата за давността по НК. НК различава относителна и абсолютна преследвателна давност, които са съответно три и четири години и шест от извършване на деянието – чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. Относителната давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по наказателно преследване, което е с цел реализиране на наказателната отговорност.

Нарушението е било извършено на 07.09.2021 г. и електронната система автоматично е генерирала ЕФ.

ЕФ е приравнен на НП (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). НП представлява правораздавателен акт.

Следователно с автоматичното издаване на ЕФ (генериране на електрнното волеизявление) наказателната отговорност е била мигновено реализирана, а последващото връчване на ЕФ има само оповестително действие за нарушителя, но не и преследвателно. Оповестителното действие обаче е от процесуален характер и дава възможност на жалбоподателя да реализира правото си на жалба, докато давността е материално правен институт и погасява материалното право на Държавата да накаже нарушителя за извършеното нарушение. Затова уредбата на давността е в материалния закон – НК (Р 199-21-III н.о. ВКС).

Следователно поради автоматичното незабавно генериране на ЕФ спрямо фишовете е приложима абсолютната давност, а тя изтича на 07.03.2026 г.

2) Относно доказателствените искания в жалбата.

Съдът счита, че същите са неотносими.

Съдът се солидализира с възраженията на въззиваемата страна в съпроводителното писмо, а именно, че техническото устройство не измерва величини, а само заснема преминаващите превозни средства и сравнява с база данни за платени пътни такси.

2

3) По съществото на жалбата.

Съдът счита, че ЕФ следва да се отмени на база Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело № С-61-23.

Според решението на СЕС чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса " с фиксиран размер.

В случая нормите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда имуществена санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната Директива.

Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на съответна правна норма подобна на тази на чл. 55 от НК не дава възможност на съда да определи санкция в по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на извършеното нарушение, предвид искането на въззиваемата страна в писмената молба;

Основателно е искането за присъждане на разноски за адвокат и такива следва да се присъдят в размер на 500 лв.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ****** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на „В.Ф.С.“ ООД, гр. П., ЕИК 204996088 е било наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, С., ЕИК 000695089 да заплати на „В.Ф.С.“ ООД, гр. П., ЕИК 204996088 направените по делото разноски в размер на 600 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 3