Решение № 1874 от 28.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1874 гр. Русе, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Д. при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Д. Гражданско дело №

20244520107275 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 със седалище гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Е. Ц., с която са предявени установителни искове срещу Ф. И. Ш., ЕГН **********, с адрес: с. *******, с правно основание чл.422 ГПК за съществуването на следните вземания: 1. вземане по чл. 79 във вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 99 ЗЗД за сумата от 800.00 лева, представляваща главница по сключен Договор за потребителски кредит № 378285 от 09.12.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и Ф. И.

Ш.; ; 2/ вземане по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 53.98 лева, представляваща договорена възнаградителна лихва за периода от 09.12.2019 г. до 09.03.2020 г.; и 3/ вземане по чл. 86 ЗЗД за сумата от 236.74 лева обезщетение за забава за периода от 09.03.2020 г. до 02.08.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от 16.08.2024 г. датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда по ч.гр.д.

1932/2024 г. на Ломски районен съд. Претендира и сторени разноски в настоящото и заповедното производство.

Препис от същата е редовно връчен на ответната страна и в указания срок е постъпил писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника адв.

И. П., АК – Русе, с който оспорва искове като неоснователни. Прави възражение за недействителност на Договора за паричен заем поради нарушение на ЗПП.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от 1 фактическа страна:

На 09.12.2019 г. ответникът Ф. И. Ш. сключил Договор за потребителски кредит № 378285 със „Сити Кеш“ООД, по силата на който е получил сумата от 800 лева, срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски от по 395 лв. в срок до 09.03.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит, приложен по делото. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47,48 %. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, които ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Договор за потребителски кредит № 378285 е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Няма направени вноски от ответника след сключване на договора и получаване на сумата с превод на Изипей от 09.12.2019 г. л. 19 по делото.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането по настоящото производство е индидуализирано на ред № 1339 от Приложение № 1 към договора за цесия. На ответника е изпратено уведомление за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с СМС, за което няма представени доказателства, че са получени от него. Видно от направената Справка за съдимост от Районен съд Русе, лицето срещу Ф. И. Ш. е ******* *******. Съдът приема, че надлежно връчване на уведомлението е извършено с исковата молба.

На 16.08.24 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1932/2024 г. по описа на Районен съд Лом, което е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Русе, който по образуваното ч.гр.д. № 5230/2024 г. на 18.09.24 г. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите: 800 лв. – главница, ведно със законната лихва за период от 16.08.24 г. до изплащане на вземането, сумата от 53,98 лв. – договорна лихва за периода 09.12.2019 г. до 09.03.2020 г., сумата 236,74 лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.03.2020 г. до 02.08.24 г., както и разноски от 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като исковата молба е подадена в срок.

С Разпореждане № 8235/18.09.24 г. по ч.гр.д. № 5230/2024 г. на РРС е отхвърлено заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Ф. И. Ш., в частта в която се иска присъждане на: 395,14 лв. неплатени дължими такси и 331,02 лв. – неустойка по чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит № 378285 сключен на 09.12.24 г. със „Сити Кеш“ООД.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно се установи по делото наличието на Договор за потребителски кредит № 378285 сключен на 09.12.2019 г. между ответника Ф. И. Ш. и трето лице „Сити Кеш“ООД, по силата на който е получил сумата от 800 лева, която е усвоена изцяло от 2 кредитополучателя, като третото лице е изпълнило изцяло задължението си по договора да предостави исканата сума.

Не се установи от ответника, да е изпълнил задълженията си по договора и да е заплатил дължимите вноски, съобразно процесния Договор за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД.

Основателно е възражението възражението на процесуалния представител на ответната страна за това, че Договора за потребителски кредит № 271461 със „Сити Кеш“ООД е сключен в нарушение разпоредби от Закона за потребителския кредит, поради което се явява недействителен.

В Договора е визиран: годишен лихвен процент - 40.05 % и годишен процент на разходите на заема като абсолютна процентна стойност- 47.48 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в общите условия, липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин чл. 101 ал. 1 от ЗПК.

Съгласно чл. 6.2 от договора, ако заемателят не предостави договореното в чл. 6.1 обезпечение (поръчител или банкова гаранция) в тридневен срок от сключване на договора, дължи неустойка в размер на 331,02 лева. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин” В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 6 от договора, според която се дължи неустойка при неосигуряване в тридневен срок от сключване на договора на обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря едновременно на посочените в чл. 33, ал. 1 от Общите условия изисквания, се намира в пряко противоречие с преследваната с 3 целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По посочения начин се заобикаля и закона чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал.1 от ЗЗД.

Налице е несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 6 от договора. Тя представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, тъй като именно кредитодателят определя условията, на които следва да отговаря поръчителят, в който случай разходите по кредита биха надхвърлили предвидения от законодателя допустим максимум на ГПР от пет пъти размера на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 год. по в.т.д. № 33/2020 г. по описа на РОС).

Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.

Предвид изложените по-горе мотиви, съдът приема, че процесния Договор е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, „когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита“.

Предвид гореизложеното, установителните претенции следва да се уважат само до размера на главницата от 800 лв. представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за паричен заем № 378285 от 4

09.12.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и Ф. И. Ш., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 16.08.24 г. датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 1932/2024 г.