Решение № 2970 от 06.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2970 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100511302 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 19.04.2022 год., постановено по гр.дело №49320/2019 год. по описа на СРС, ГО, 138 с-в, „Т.“ ООД е осъдено да заплати на Я. Т. Т. по иск с правно основание чл.

200, ал. 1 КТ сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, в резултат на трудова злополука, настъпила на 04.09.2016 год., установена с разпореждане №19910 от 08.11.2016 год. на НОИ ТП – София град, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.09.2016 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 436.36 лв., като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 110 000 лв. и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 4 306.78 лв., а ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 600 лв., представляваща държавна такса и сумата от 40.91 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.

Срещу решението в частта му, в която е отхвърлен предявения иск за разликата над 15 000 лв. до размера от 56 000 лв., е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Я. Т. Т.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил определил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и размера на съпричиняването. По делото били установени всички факти, включени във фактическия състав на претендираното вземане по чл. 200, ал. 1 КТ.

Определеното обезщетение от 30 000 лв., обаче, не можело да компенсира причинените на 1 ищеца вреди. Вследствие на злополуката му били причинени много сериозни и тежки травми. След катастрофата той бил настанен в интензивно отделение, тъй като бил в травматичен шок и с опасност за живота. След пет дни бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, за да му бъде направена тежка операция на счупването на таза и скъсяване на симфизата на пубиса. Претърпял две хирургични операции – за поставяне на скрепяващи остеосинтетични планки, както и за тяхното премахване. Травмите му довели и до трудоустрояването му, като му била определена временна нетрудоспособност за периода от 04.09.2016 год. до 16.08.2017 год. Видно било от заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, че му били причинени мекотъканни травми и тежка травма на тазовите кости, като травмата с диасхиза на симфизата водело до прекъсване на таза в предния отдел, налагало се оперативно лечение за възстановяване след операция, ненатоварване до 8 седмици, като при благоприятно протичане оздравителният процес продължавал средностатистически до 4 – 6 месеца. СРС не бил отчел обстоятелствата, че имобилизацията продължавала 6 -8 седмици и при благоприятно протичане на оздравителния процес функционалното възстановяване на засегнатия долен крайник настъпвало да около 6 – 8 месеца. Ищецът бил изпаднал в шоково състояние, което само по себе си обуславяло разстройство на здравето, временно опасно за живота /чл. 129, ал. 2 НК/.

В случая възстановителният период бил продължил 1 година. Освен това травмите на ищеца били от естество, при което нямало да настъпи пълно възстановяване, като увреждането и последвалата оперативна намеса били довели до значителни промени на всички меки тъкани на таза. СРС бил приел, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като редуцирал обезщетението с 50 %. Според заключенията на вещите лица по комплексната автотехническа и медицинска експертиза, при поставен изправен колан предотвратяването на травмите можело да се намали по сила, но не и да се предотврати.

Тежката травма трябвало да се отдаде именно на притискане от настъпилите деформации навътре в кабината на товарния автомобил. Търпените от ищеца вреди били потвърдено от разпита на свидетелката И. Т.а. С оглед допусната нарушение на правилата на ЗДвП приносът на ищеца бил 30 %. Следвало да се бъде съобразена нормата на чл. 201, ал. 2 КТ.

Неправилно СРС бил приел, че ищецът бил пренебрегнал поставените знаци, оказващи неравности и ремонт на пътя. Той бил управлявал превозното средство с ниска скорост, но не бил длъжен да предвиди, че на пътя, който бил отворен за движение, имало толкова дълбока дупка, че при влизането на гумата в нея, кабината на камиона рязко ще се наклони.

В този смисъл поведението му не било такова, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. То било правно укоримо, но липсвали доказателства, че той е можел да избегне злополуката, при полагане на дължимата грижа. За определяне на приноса на ищеца било без значение каква била тежестта на процесното пътнотранспортно произшествие /ПТП/ и последиците от него за трети лица. Ответникът твърдял, че ищецът се бил отклонил от обичайния си маршрут на движение от гр.София до гр.Виена /Австрия/, както и че същият бил с дългогодишен опит в управлението на тежкотоварни моторни превозни средства. Първото твърдение не било подкрепено с доказателства. Нямало спор, че с влязла в сила присъда по НОХД №134/2018 2 год. по описа на Окръжен съд-Монтана ищецът бил признат за виновен в това, че на 04.09.2016 год., около 18.30 ч., в гр.Лом, обл.Монтана, бил нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Според изложените мотиви в съдебния акт, последвалата загуба на контрол върху управляваното превозно средство била вследствие на попадането му в дупка, чиято дълбочина водачът не би могъл да предположи.

Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Т.“ ООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Размерът на присъденото обезщетение бил справедлив. Причинените на ищеца травми били следствие единствено на проявената от него груба небрежност. Нямало основание приносът на ищеца да бъде определен в размер на 30 %, тъй като той се бил отклонил от обичайния си маршрут на движение, без знанието и разрешението на работодателя, бил нарушил правилата за безопасност на движението по пътищата, тъй като не бил използвал обезопасителния колан, с който превозното средство било оборудвано и не бил спазил необходимата дистанция от движещото се пред него друго превозно средство. Т.е. ищецът имал цялостен принос за настъпване на процесното ПТП. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Срещу решението в частта му, в която е уважен предявения иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещна въззивна жалба от ответника „Т.“ ООД. Жалбоподателят поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че възражението за съпричиняване поради допусната от ищеца груба небрежност е основателно, но достигнал до неправилния извод за основателността на претенцията. От събраните по делото доказателства се установявало, че ищецът се бил отклонил от обичайния си маршрут на движение, без знанието и разрешението на работодателя, бил нарушил правилата за безопасност на движението по пътищата, тъй като не бил използвал обезопасителния колан, с който превозното средство било оборудвано и не бил спазил необходимата дистанция от движещото се пред него друго превозно средство. Следователно съпричиняването трябвало да бъде оценено не на 50 %, а на 100 %. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – отхвърлен.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата Я. Т. Т. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за неимуществени вреди.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части, но е частично неправилно.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговора имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/. Видно е от посочената разпоредба, че фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя, която има обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение между ищеца /или наследодателя му/ и ответника; 2/ професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 % или над 50 % или смърт; 3/ вреда – имуществена или неимуществена и 4/ причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата.

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните доказателства по делото се установява, че към датата на процесната злополука – 04.09.2016 год., между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор, тежкотоварен самосвал – 12 и повече тона“, при петдневна работна седмица и пълно работно време /осемчасов работен ден/, както и че на посочената дата, около 18.30 ч., в гр.Лом, е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на ищеца, при управление на служебно МПС – товарен автомобил категория №3 – влекач „ДАФ ФТ ХФ“, с рег.№*******“, в резултат на което на същия са били причинени следните увреждания: травматичен шок, мекотъканни травми – контузия на главата с охлузване в дясно чело, контузия и охлузване на дясно коляно и дясно бедро и тежка травма на тазовите кости, изразяваща се в травматично скъсване на лонното съчленение /дехисценция на симфизата/; непълно изкълчване с разкъсване 11 мм на дясната кръстно-хълбочна става и счупване на задния на ръб /веждата/ на ацетабулума /ставна ямка, формираща тазобедрена става, в която заляга главата на бедрената кост/ без дислокация.

С присъда от 12.07.2018 год. по НОХД №134/2018 год. по описа на ОС-Монтана, която е влязла в сила на 18.06.2019 год. и е задължителна за гражданския съд /чл. 300 ГПК/, ищецът бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3, б. „б“ вр. с ал. 1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето НК, тъй като е нарушил следните правила за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като вследствие на непоставен обезопасителен колан при преминаване през пътна неравност /след поставен знак А12 „Неравности по платното за движение“ с допълнителна табела Т2 4

„Дължина с указано разстояние 3 км./, загубил контрол над управляваното превозно средство, напуснал пътното платно и се блъснал в крайпътна къща и по непредпазливост причинил смъртта на З.П.З. и телесни повреди на повече от едно лице.