Решение № 150 от 13.03.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………..

13.03.2020 г. град К.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

К. районен съд II граждански състав

На тринадесети февруари Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател:

С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Г.гражданско дело № 2230 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищецът твърди, че на *** г. между него и ответника Б.М. бил сключен договор за аренда, с който същият му предоставил за временно ползване, за срок от 15 стопански години, т.е. до 2028 г., следната земеделска земя, находяща се в с. Ш., община К., а именно: Нива с площ от 2.018 дка, представляваща имот № 123001, пета категория, в местността „Ч.", която по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ш. представлява - Поземлен имот с идентификатор *** с площ 2 018 кв.м. с адрес на поземления имот с. Ш., местност „Ч.", трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – изоставена орна земя, с номер по предходен план 123001, при съседи:

Заявява, че Договорът за аренда бил с нотариално заверени на 22.01.2013 г. подписи на страните и вписан в Служба по вписванията - К. с вх.рег. № 334/23.01.2013 г., акт 131 т.1.

Сочи, че съгласно чл. 2 от Договора за аренда арендното плащане е във вид на зърно в размер на минимум 50 кг., като съгласно ал. З на същия член плащането се извършва ежегодно през месец октомври на текущата календарна година. Заявява, че е налице разписка-декларация от 09.08.2016 г., подписана от ответника М., за получено арендно плащане от него по договора за аренда за стопанската 2015/2016 г.

Заявява, че на 30.05.2016 г. арендодателят Б.М. отправил чрез нотариус П. № уведомление рег. №, т. , № до него, с което го предизвестявал за прекратяване на договора за аренда. В същото не били изразени никакви основания за предсрочното прекратяване на договора за аренда, който бил за 15 години, като единственото записване било: „прекратявам всички сключени между мен и Вас договори за аренда с тримесечно предизвестие, считано от получаване на настоящото уведомление".

Сочи, че прекратяването на договора за аренда с едностранното предизвестие от страна на арендодателя - отв. М. е вписано в Служба по вписванията вх.рег. № г., т. 6 №.

Твърди, че получил уведомлението на

30.05.2016 г., като в същото изрично е заявил, че не е съгласен с прекратяването на договора за аренда. Сочи, че в уведомлението, изпратено до него не се съдържат никакви мотиви или снования за прекратяване на сключения между тях договор.

Заявява, че възможността за прекратяване на аренден договор с едностранно предизвестие е уредено в чл. 27, ал. 1, т. 4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, съгласно който договорът за аренда се прекратява с едностранно предизвестие в предвидените в този закон случаи. В редица определения, постановени по реда на чл. 274, ал. З ГПК, съставляващи задължителна практика /Опр. 424 от 05.07.2012 г. по ч.т.д.№ 316/2012 г. I т.о.; Опр. 789/17.09.2012 г. по ч.т.д. № 370/2012 г. II т.о.; Опр. № 14/07.01.2013 г. по ч.т.д № 713/2012 г. II т.о./ , ВКС е приел, че разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗАЗ е императивна, и че противоречията при прилагането на нейната четвърта алинея произтичат от неконкретността на обхвата на израза "в предвидените в този закон случаи", защото на практика в закона има само един случай на прекратяване на договора след едностранно предизвестие - този по диспозитивната норма на чл.

29, ал. 1 ЗАЗ. Съгласно тази разпоредба с едностранно предизвестие могат да бъдат прекратявани само безсрочните договори. Въпреки непрецизната законодателна техника, ВКС е приел, че чл. 29, ал. 1 ЗАЗ следва да се съотнесе към чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ като единствена хипотеза, като не е допустимо по тълкувателен път обсега на закона да се разширява и че способът по чл. 27, ал.

1, т. 4 ЗАЗ не е приложим по отношение на срочните договори. Сочи, че от горното е видно, че единствено и само договорите за аренда без определен срок могат да бъдат прекратявани от една от страните по него с едностранно писмено предизвестие.

Заявява, че сключеният на *** г. между него и ответника М. договор за аренда, вписан в Служба по вписванията - К. на 23.01.2013 г. е срочен договор - за 15 години, поради което същият, видно от изложеното по-горе, не може да бъде прекратяван с едностранно писмено предизвестие от една от страните по него, тъй като това противоречи на закона.

Счита, че като е вписано прекратяване на цитирания по-горе договор за аренда на основание едностранно писмено предизвестие от страна на арендодателя е допуснато нарушение на закона. Процесният аренден договор не е развален по предвидения в закона ред и същият продължава валидно да ги обвързва. В имотния регистър в Служба по вписванията - К. е вписано едно несъществуващо обстоятелство - прекратяването на договора за аренда.

Твърди, че съгласно чл. 88 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 ГПК.

Моли съда да признае за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между него и ответника Б.В.М. ***, ЕГН ********** съществуването на арендни правоотношения от Договор за аренда на земеделска земя от *** г. с нотариално заверени подписи на 22.01.2013 г. и вписан в Служба по вписванията - гр. К. с вх. рег. № от 23.01.2013 г., том 1, акт № 131 за поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-94/29.12.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК за с. Ш., община К., местност „Ч." с площ 2 018 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - изоставена орна земя; да отмени на основание чл. 88 от ЗКИР, във връзка с чл. 537 ал. 2, изр. последно ГПК вписването с вх.№ г., том 6, № 147/2016г. на едностранно прекратяване на договор за аренда, въз основа на уведомление от Б.В.М., извършено от Служба по вписванията, гр. К. по Договор за аренда на земеделска земя от *** г. с нотариално заверени подписи на 22.01.2013 г. и вписан в Служба по вписванията, гр.К. с вх. рег. № 334 от 23.01.2013 г., том 1, акт № 131. Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат В. А., която моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание пълномощника на ответника, адвокат Ц. М. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

По делото е представен договор за аренда от *** г., с нотариална заверка рег. № г. на Нотариус Р.Б., рег. № *** на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – К., вх. № г., акт 131, том

1. Съгласно договора същият е сключен между Б.В.М. като арендодател и Ю.О.Ю. – земеделски производител като арендатор за временно ползване за срок от петнадесет стопански години 2013/2028 г., на земеделска земя в землището на село Ш., община К. – нива с площ от 2018 кв.м, имот № ***, пета категория, в местността „Ч.“.

В чл. 2 от договора за аренда страните са уговорили арендното плащане във вид на зърно в размер на минимум 50 /петдесет/ кг. за всеки декар, предоставена под наем арендна земя. В случай на природни бедствия или форсмажорни обстоятелства, които са извън контрола на арендатора арендното плащане се намаля под определения минимум съответно на загубите претърпени от арендатора. Арендното плащане се дължи всяка стопанска година, като плащането се извършва ежегодно през месец октомври (от 01.10. до 31.10.) на текущата календарна година. Съгласно чл. 19 на договора договорът за аренда се прекратява: А/ с изтичане на срока, за който е сключен; Б/ по взаимно съгласие на страните в писмена форма с нотариална заверка на подписите; В/ с едностранно писмено предизвестие, отправено в срок три месеца преди началото на следващата стопанска година; Г/ при принудително отчуждаване на арендувана земя за държавни и общински нужди и Д/ при неизпълнение – по общия ред на разваляне на договорите, ако неизпълнението се състои в забава на арендното плащане арендодателят може да иска разваляне при забава най-малко на две последователни вноски.

Договора за аренда от *** г. е подписан: за арендодател – пълномощник Ю.О.Ю. и за арендатор – Ю.О.Ю..

По делото е представена разписка-декларация от 09.08.2016 г. от Б.В., с която същият декларира, че е получил от арендатора Ю. *** по силата на сключения между тях договор за аренда, аренда в размер на 109 кг., за 2018 кв.м., за стопанската 2015/2016 г. (л. 12) Процесната разписка не е оспорена от страна на ответника Б.В.М.

С нотариално уведомление рег. № г., том 1, № на Нотариус М. П., рег. № на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – К., връчено на Ю.О.Ю., ответникът Б.В.М. е отправил до ищеца тримесечно предизвестие за прекратяване на договора за аренда от *** г., считано от получаване на уведомлението. В уведомлението е отразено, че същото е получено от ищеца на 30.05.2016 г., с отбелязване от негова страна „не съм съгласен“.

По делото е представено пълномощно от Б. Г.П. с постоянен адрес ***, Златка Петрова Захариева с постоянен адрес ***, Б.В.М.,***, Л.К.Д., с постоянен адрес *** и Й. И. Ч., с постоянен адрес ***, с което упълномощават Ю.

*** да ги представлява пред Държавна Агенция по ГКК - С. и вместо тях да заяви издаването на удостоверения за характеристики на недвижими имоти и актуални скици на техни наследствени/собствени недвижими имоти, представляващи земеделски земи в землището на село Ш., община К. /индивиуализирани по площ, № и местонахождение/ като за тази цел да подава съответните писмени заявления и се подписва навсякъде от тяхно име и за тяхна сметка (т. 1).

Съгласно т.2 от пълномощното да получава от тяхно име изготвените документи, свързани с изброените в пълномощното недвижими имоти като за тази цел да подава съответните писмени заявления и се подписва навсякъде от тяхно име и за тяхна сметка. Съгласно т. 3 на пълномощното, с ръкописен текст е записано „да ни представлява пред Нотариата и вместо нас да сключва договори за наем и аренда с гореописаните недвижими имоти като за тази цел се подписва от наше име и за наша сметка.“,

Кмет село Ш. подпис (Н. Т.). Пълномощното е с нотариална заверка на подписите в т.ч. на подписа на Б.В.М., под рег. № 15, том 1 от 17.01.2013 г. на Кмета на село Ш., Община К. Н. Т..

От представеното по делото удостоверение № 736 от 10.05.2018 г. на Служба по вписванията – К. се установява че ответникът Б.В. е сключил нов аренден договор за срок от 5 години за същия земеделски имот с друг арендатор – „К.“.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля

Н. С. Т.. От неговите показания се установява, през периода от 2003 г. до 2015 г. е заемал длъжността Кмет на кметство село Ш.. Заявява, че началото на 2013 г. с него се свързал Ю.О.Ю., който го уведомил, че желае да бъде съставено пълномощно с упълномощители „няколко граждани на село Ш.“. Обяснил му, че целта на пълномощното е те да го упълномощят да извърши всички необходими действия и да подготви подписване на нови арендни договори с него. Знаел, че Ю. е земеделски производител от село Ш. и „упълномощителите са негови дългогодишни арендодатели“. Свидетелят заявява, че след като му предоставили всички необходими документи за съставянето на пълномощното „аз започнах работа по него като текст“. След като го уведомил, че пълномощното е изготвено „той ми съобщи, че упълномощителите са заявили желание да бъде включена клауза, която да му дава право да ги представлява и пред нотариус, за да сключи арендните договори с въпросните земеделски земи. Сочи, че вече бил отпечатал пълномощното, но същото не било съхранено в електронен вариант и разполагал само с хартиен носител се наложило да добави т. 3 „в която собственоръчно добавих и волята на упълномощителите да ги представлява пред нотариус и да сключва договори от тяхно име“. По тези съображения била добавена и заверена от него т. 3 в пълномощното. Твърди, че подписването не е станало едновременно от всички упълномощители, а това се случило за определен период от време като Ю. поел ангажимента да уведоми всички упълномощители „ за да може всеки един в удобно време да посети кметството и да подпише пълномощното“. Заявява,че всеки един упълномощител посетил и подписал пълномощното – „не мога да си спомня за какъв период, но не бяха заедно“. Заявява, че когато идвали упълномощителите текста в т. 3 бил вписан в пълномощното и всеки можел да се запознае като никой от упълномощителите не изразил възражение или забележки. Заявява, че понеже добавката се наложило да бъде направена на ръка, а не на компютър преценил че за удостоверяване „на достоверност да сложа моя подпис и печат, от което да произтича еднозначно, че добавката е моя“.