Решение № 1533 от 23.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1533 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000502998 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.

258

–

273

ГПК.

С решение № 4761 от 7 август 2024г. по гр. д. № 7708/2023г. на Софийски градски съд, ГО, 21 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, да заплати на Р. П. Т. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 8 884,13 лева (осем хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и тринадесет стотинки) - обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие ПТП на 26.07.2021г. на път I-4в участъка Шумен-Търговище на км 250+900, виновно причинено от М. С. М. при управление на л.а. "Пежо 307" с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тези суми от 02.11.2021г. до окончателното изплащане, като отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта над 20 000 лева до предявения размер от 80 000 лева; осъдил „ЗД Бул инс“ АД гр.

София да заплати на Т. М. Т. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 10 000 (десет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 6 933,26 лева (шест хиляди деветстотин тридесет и три лева и двадесет и шест 1 стотинки) - обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие ПТП на 26.07.2021 г. на път I-4в участъка Шумен-Търговище на км 250+900, виновно причинено от М. С. М. при управление на л.а. "Пежо 307" с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тези суми от 02.11.2021г. до окончателното изплащане, като отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта над 10 000 лева до предявения размер от 50 000 лева и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в частта над 6 933,26 лева до предявения размер от общо 19 054, 10 лева; осъдил „ЗД Бул инс“ АД гр. София да заплати на адвокат Г. С. С. сумата от 1 303,97 лева - възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца Т. М. Т. и сумата от 2 806,56 лева възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищцата Р. П. Т., а по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 673,33 лева; осъдил Р. П. Т. и Т. М. Т. да заплатят на „ЗД Бул инс“ АД гр. София разноски в размер на 843,60 лева. С определение № 14582/24.09.2024г. съдът е изменил решението в частта за разноските, като е осъдил ищците да заплатят на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 6 600 лв.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищците Р.

Т. и Т. Т. срещу решението по гр. д. № 7708/2023г. на СГС, ГО, 21 състав в негови отхвърлителни му части. Жалбоподателите считат, че определените от съда обезщетения за неимуществени вреди са занижени и са определени в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Искат отмяна на обжалвания акт и уважаване на исковете им до размера от 60 000 лв., съответно до размера от 40 000 лв. – за ищеца, като жалбоподателят Т. иска и отмяна на решението в частта му, в която е отхвърлен искът му за имуществени вреди до размера от 19 054, 10 лв. /молба – уточнение от 08.01.2025г./

ЗД „Бул инс“ е оспорил въззивната жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата Т. е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие естеството на травматичните увреди и тежестта на увреждането - счупвания на горните крайници и охлузвания по тялото и долните крайници, болките и страданията през възстановителния период, затрудненията в движението на крайниците, претърпяната психична травма, довела до смесено тревожно-депресивно 2 разстройство с елементи на посттравматичен стрес. Вземането за неимуществени вреди в полза на ищеца от 10 000 лв. е определено като е отчетено, че той е получил счупване на лявата лакътна кост в дистална трета (една от костите на предмишницата) и охлузване на дясна подбедрица, които са причинили болки и страдания, а вследствие счупването движението на лявата ръка на ищеца било затруднено за срок 3-5 месеца, като ищецът е претърпял и посттравматичен стрес. Обезщетението за имуществени вреди на ищеца – разходи за лечение, пропуснати ползи от доходи и пазарната стойност на лек автомобил съдът е посочил, че е определил въз основа на заключенията на изслушаните по експертизи.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в обжалваните части.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

В случая, с оглед спорния предмет на делото във въззивното 3 производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителни в полза на ищците части не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че те са увредени лица от ПТП, станало на 26.07.2021г., от което са им причинени телесни увреждания и имуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).

Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищците, чиято легитимация като пострадали лица е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетенията се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза е установено, неоспорено от страните и възприето от съда, срещу което няма оплаквания във въззивното производство и въззивният съд в правоприлагащата си дейност следва да изходи от установените въз основа на него фактически положения, че в резултат на произшествието (както се посочи искът е установен по основание и причинната връзка не е измежду спорните въпроси във въззивното производство) ищцата е получила следните травматични наранявания - счупване с разместване на фрагментите на дясна ключица в средна трета и многофрагментно счупване на короноидния израстък на лакътната кост на лява предмишница; счупването на дясната ключица, поради това, че същата анатомично и функционално е свързана с движението на горния крайник реализира признака трайно затруднение движенията на крайника (дясната ръка) за срок, не по-малък от 1.5 - 2 месеца при обичаен ход на възстановяване. Счупването на короноидния израстък на лявата лакетна кост също реализира признака трайно затруднение движенията на крайник (лявата ръка) за срок, не по-малък от 2-3 месеца при обичаен ход на възстановяване. Масивни подкожни хематоми ищцата е имала в областта на двете гърди и на корема в долната му част, както и в областта на двете коленни области и на предно – вътрешната повърхност на дясната подбедрица; тя е лекувана консервативно от счупванията – с гипсова, впоследствие с полимерна имобилизация и с мека превръзка – тип „дезо“ – счупването на ключицата, приемала е обезболяващи и антикоагуланти. На 08.10.21г. на път за физиотерапия тя е паднала и е получила счупване на лявата раменна кост в горния й край, поставена й е била ортеза, което е затруднило възстановяването на счупването в левия лакет. Провеждана й е физиотерапия. При получаване на уврежданията и при раздвижването им пострадалата е изпитвала болки и страдания, имала и ограничаване на движенията, водещи до затруднения в ежедневното й обслужване за тези периоди. Вещото лице обаче е уточнило, че не може да се направи извод за категорична причинно-следствена връзка между радикулитните оплаквания на 4 ищцата и ПТП, от което е пострадала, възможното е според него от травмата с кръвонасядане на подбедрицата да се получи тромбоза. Организиран хематом с диаметър около 2.4 см е в причинна връзка с травмата от процесното ПТП, но той не води до проблеми с живота и здравето на пострадалата. При прегледа на 16.01.24г., извършен от вещото лице, пострадалата се е оплакала от болка при разгъване на лявата ръка в лакета и болка при промяна на времето и претоварване на ръката. По отношение на ищеца Т.: установено е счупване на лява лакътна кост в дисталната трета (една от костите на предмишницата като продължение на ръба на дланта), което реализира трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок, не по-малък от 3 – 5 м при обичаен ход на възстановяване; той е получил и охлузване на дясната подбедрица, което е предизвикало болки, през възстановителния период е изпитвал болки и няма описани усложнения. Счупването е лекувано консервативно - първоначално е поставена гипсова шина; впоследствие на 13.08.21г. е извършена подмяна на гипсовата имобилизация с полимерна и на 07.09.21г. имобилизацията е свалена; лекуван е и медикаментозно с вливания, обезболяващи, антикуагуланти, провеждана е рехабилитация и физиотерапия.

При прегледа, извършен от вещото лице на 16 16.01.24г., той се е оплакал от болка в мястото на счупване при натоварване и при промяна на времето, изпитвал болка при надлъжно обръщане на ръката в предмишницата обръщане на дланта нагоре и надолу. Вещото лице е посочило кои разходи по представените документи са свързани с лечение на получените от ищеца увреждания.

Заключението на автотехническата експертиза е определило пазарната стойност на автомобила на ищеца към датата на ПТП.

Според заключението на ССЕ, нетният средномесечен доход, който Т.

Т. би получил за месеците м.09–11.2021г., ако бе продължил да предоставя професионални бояджийски услуги в Лондон, сравнени с получените доходи за същия период през 2020г., възлиза на 3 302, 16 лв. Заключението е оспорено от ответника с правни доводи, че отразява хипотетични изчисления. СГС е възприел сумата 3 302, 16 лв. като пропусната полза за 3-те месеца, в предмета на делото, но няма оплаквания от жалбоподателя срещу приетото от съда в обжалваното решение.

От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, неоспорено от страните, е установено, че преди настъпването на ПТП за Р. Т. и Т. Т. не съобщават и няма медицинска документация, която да потвърждава наличието на психични заболявания и консултации с психиатър и психолог. При пострадалата в резултат на претърпяното ПТП тежките травматични увреждания са довели до съществени неблагоприятни промени и в психичните способности, качества и функциониране. Те трайно променят личностовите параметри и затрудняват социалното й функциониране. Има клинични данни за диагностициране на смесено тревожно-депресивно разстройство с елементи на посттравматичен стрес, възникнало след тежка стресова реакция, резултат от събитие, застрашаващо живота и здравето й. Характеризира се с несистематизирани 5 симптоми от когнитивен, емоционален и соматичен тип, страхови изживявания, преработка на психитравмения момент и отбягващо поведение.