Решение № 19 от 12.03.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Свищов, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Административно наказателно дело № 20264150200012 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по жалба на „Г.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр.И., ул.“А.“ №54, представлявано от П.И.И., чрез адв.Й. А. ВАК, със съдебен адрес за призоваване – гр.В., ул.“Н.Б.“ №5, ет.2, офис №1 срещу ЕФ с № **********, с който на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева.

С жалбата се иска отмяна на процесния електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован, като се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Изтъква се, че санкционираното дружество не е извършило нарушението, за което е наказано, като се сочи, че процесното ППС е било снабдено с работещо бордово GPS устройство и отчитането и заплащането на тол таксите е ставало по силата на тристранен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД и „Тол БГ“ ЕООД, при който дружеството е имало задължение да осигурява средства за заплащане на таксите, а доставчикът е следвало да поддържа изправността на устройството и предаването на данните. Поддържа се, че ако е имало грешно или непълно предаване на данни, това се дължи на технически причини, които не зависят от собственика на ППС и които той не е могъл да установи или предотврати, поради което липсва извършено нарушение от негова страна. Навеждат се и доводи, че в електронния фиш липсва ясно и пълно описание на нарушението, тъй като не ставало ясно каква точно такса не е заплатена, в какъв размер е била дължима и каква част е останала незаплатена, както и че липсват съществени реквизити относно датата и мястото на извършване на нарушението, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Изтъква се още, че след измененията в Закона за пътищата, влезли в сила преди издаването и връчването на фиша, е следвало да бъде приложен по-благоприятният ред, предвиждащ уведомяване на 1 собственика и предоставяне на 14-дневен срок за заплащане на дължимата такса, при което не би се стигнало до образуване на административнонаказателно производство, и в аргумент за това сочи приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Поддържа се липса на субективен елемент на нарушението, както и че електронният фиш е издаден след изтичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН, доколкото нарушението и нарушителят са били известни още към датата на установяването му, а фишът е бил съставен значително по-късно. Жалбоподателят сочи и неяснота в правната квалификация, като твърди, че не става ясно дали дружеството е санкционирано за това, че е допуснало движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване и заплащане на таксата, или за самото частично незаплащане на таксата, като в тази връзка се поддържа несъответствие между описанието на нарушението и посочените правни норми. Отделно се развива довод, че за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не е следвало да бъде издаван електронен фиш, а е следвало да се премине по общия ред с акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, като се сочи, че по този начин са ограничени възможностите на дружеството да направи възражения и да ангажира доказателства още в административната фаза. Алтернативно се поддържа, че дори да се приеме наличие на нарушение, същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като ППС е било с работещо устройство, липсва умишлено укриване на такси, а наложената имуществена санкция в размер на 2500 лв. е несъразмерно тежка. Моли да се отмени на Електронен фиш №**********, като незаконосъобразен. С допълнителна молба преди съдебно заседание излага твърдение, че не е спазен принципът на пропорционалност и цитира практика на СЕС. Претендира разноски Наказващият орган А. П. И., чрез юрисконсулт И. е представила писмена защита, в която, поддържа електронния фиш като правилен и законосъобразен. Сочи, че електронен фиш № ********** е издаден при спазена процедура за дирене на административнонаказателна отговорност и в съответствие с правилата на материалния закон. Изразява становище, с което се противопоставя на изложеното в жалбата твърдение, че не е предвидена правна възможност за издаване на електронен фиш за посоченото нарушение.

Излага доводи в тази посока, като анализира правната уредба на която се основава, излага и съдебна практика.

В становището се поддържа, че електронният фиш е самостоятелен акт, който е уреден специално в Закона за движението по пътищата и има собствена легална дефиниция и изрично посочени реквизити. Подчертава се, че сред тези реквизити не фигурира дата на издаване на фиша, поради което липсата на такава не представлява порок. Излага се още, че електронният фиш не може да се приравнява нито на акт за установяване на административно нарушение, нито на наказателно постановление, тъй като има различна форма, съдържание и ред за издаване. Поради това се поддържа, че сроковете по чл.

34 ЗАНН не се прилагат при електронния фиш, тъй като те касаят само съставянето на АУАН и издаването на наказателни постановления. Според становището законът приравнява електронния фиш на наказателно постановление единствено по отношение на последиците след влизането му в 2 сила, но не и по отношение на неговите реквизити и процедурата по издаване.

Затова се приема, че в случая е приложим само общият давностен срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца по НК. В становището се поддържа, че дори да се приеме приложимост на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, той е спазен, тъй като нарушението е от 19.04.2023 г., а електронният фиш е издаден и подписан на 25.05.2023 г.

Излага се още, че не е изтекла и давността по НК, тъй като спрямо нарушението са извършени действия по издаване, изпращане и връчване на електронния фиш, които според становището прекъсват давността. Посочва се, че фишът е бил изпратен на 18.11.2025 г. и връчен на 22.12.2025 г., поради което се поддържа, че тригодишната давност е прекъсвана, а абсолютната давност от 4 години и 6 месеца също не е изтекла. Излага твърдения относно извършеното нарушение. Също така допълва, че възражението в жалбата относно приложението на чл.28 ЗАНН е неоснователно, като излага за това множество аргументи. Моли съдът да постанови решение с което да приеме атакувания електронен фиш за правилен и законосъобразен и да отхвърли жалбата на „Г.“ ЕООД, като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендира заплащане на разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено: С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, на „Г.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр.И., ул.“А.“ №54, представлявано от П.И.И. е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, за това, че на 19.04.2023г., в

07:54 часа, е установено нарушение

№

F9B3AC4395561F3*************, с ППС ВЛЕКАЧ С., регистрационен номер РР****ВН с технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Свищов, за движение по път I-3 км 25+271, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС, частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1. т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, с което е нарушен чл.102, ал.2 от ЗДвП, и санкцията е наложена на основание чл. 187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.

3б от ЗДвП.

Нарушението е установено с устройство № 40201, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 25+271.

Видно от снимковия материал, приложен към електронен фиш от електронната система на 19.04.2023 г., в 07:54:18 часа, е заснет ППС с рег. № РР****ВН, като от справката за собственост се установи, че същото е собственост на дружеството жалбоподател „Г.“ ЕООД.

Видно от представената по делото обратна разписка, електронният фиш е връчен на 22.12.2025г.

3

От приложената справка от История на обработка на Нарушение № ********** е видно, че едва на 18.11.2025г. издаденият електронен фиш е изпратен за връчване, връчен е на 22.12.2025г. Видно от справката е още, че на датата 25.05.2023г. е отразено, че е подписан с квалифициран електронен подпис от съответното длъжностно лице самият електронен фиш.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по административнонаказателната преписка писмени доказателства- справка относно собствеността на ППС, статично изображение във вид на снимков материал на ППС с рег.№ РР****ВН – 2бр. снимки, известие за доставяне, история обработка.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното: Жалбата е основателна.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, която е действала към датата на установяване на нарушението, е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

В цитираната норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

В случая, към 19.04.2023 г. липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал.

3 - 3б от ЗДвП.

Налице е и друго процесуално нарушение – в електронния фиш не е описано какво точно нарушение е извършил жалбоподателя, тъй като не е посочен вида на дължимата пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата и каква по размер е била дължимата такса за процесното ППС. По този начин са нарушени процесуалните права на жалбоподателя, тъй като той не би могъл да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил, а от друга страна съдът е в невъзможност да прецени дали са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН. Също така, това е обусловено от необходимостта да има конкретно, ясно и точно формулирано обвинение/което в случая липсва/, на базата на което сочения за нарушител да може да упражни процесуалните си права, включително и правото си на защита.

В обжалвания електронен фиш също е посочено, че за извършеното нарушение на чл.102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. чл.179,ал.3б от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя се налага административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева. Предвидената санкция е 4 абсолютно определена, т.е. с фиксирана стойност и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението, като размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика за конкретни обстоятелства за случая. Наложената имуществена санкция в размер на 2500 лева е явно непропорционална и противоречи на целите на европейското законодателство, както и на тези на чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл е и Решение от 21.11.2024г. на Съда на ЕС по дело С-61/23.