Решение № 110 от 06.03.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Смолян, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500112 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 и следващите ГПК във връзка с чл. 178 ЗМВР.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№ 6803/14.12.2023г. от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез пълномощника му гл.юрисконсулт Агнес Николова срещу Решение № 293/14.11.2022г., постановено по гр.д.№ 466/2022г. по описа на РС-Смолян, с което е Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46, представлявана от главен комисар Росица Димитрова на основание 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да заплати на В. М. К., ЕГН **********, от гр. З. ул. „А.“ № 13, сумата от 1 897,52 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положения 206 часа нощен труд в периода 01.05.2019 – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, както и да му заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на В. М. К., ЕГН **********, от гр. З. ул. „А.“ № 13 сумата от 264,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за труд, считано от първо число на тримесечието, в което е полаган извънредния труд, до 20.05.2022 г., както и да му заплати сумата от 400 лева за направените деловодните разноски за платено адвокатско възнаграждение, а на по сметка на РС Смолян сумата от 245,90 лв., от която 125,90 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на вещо лице.

С въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е 1 изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.

Поддържа се в жалбата, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че от 07.07.2020г. са обнародвани и са влезли в сила изменения и допълнения в ЗМВР, едната от които е в чл. 187, като е създадена нова ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020г.), в която изрично е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни е коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Съответно, в чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121 з1174/21.10.2020г.(отм.) също е налице изменение на текста, като отново изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.

Предвид изложеното жалбоподателят счита, че исковата претенция за периода 07.07.2020г.-30.04.2022г. е неоснователна, а съдът е постановил неправилно решение с аргумента, че „е налице празнота в нормативната уредба“.

По отношение на исковата претенция за периода 01.05.2019г. - 06.07.2020г., жалбоподателят счита, че решението на съда е неправилно и в тази част решението следва да бъде отменено. Релвира оплакване, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Следвало да се има предвид, че с Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. (обн. д.в., бр. 69 от 2014г., изм. и доп., бр. 15 от 2015г., отменена с § 4. от ДР на Наредба № 8121 з776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016 г.) е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода до 02.08.2016г., тъй като действащата към този момент наредба е била отменена, а сега действащата е влязла в сила на 02.08.2016г.

Според жалбоподателя за процесния период, редът бил регламентиран със следните наредби:

1. Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи (в сила от 02.08.2016г., обн. д.в. бр.60 от 02.08.2016г., изм. и доп. д.в.. бр. 99 от 13.12.2016г., отм. ДВ. бр.З от 10.01.2020г., отм. д.в.. бр.4 от 14.01.2020г.);

2. Наредба № 8121з-36/7.01.2020г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. д.в.. бр. 3 от 10.01.2020г., изм. ДВ. бр.41 от 8.05.2020г., отм. ДВ. бр. 93 от 30.10.2020г.);

3. Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. д.в.. бр.93 от 30.10.2020г., отм.

ДВ. бр. 107 от 18.12.2020г.), и действащата;

4. Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г. за реда за организацията и разпределянето на 2 работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от закона за министерството на вътрешните работи (в сила от 01.01.2021 г., обн.д.в.. бр. 107 от 18.12.2020г.).

Изразено е несъгласие,че първоинстанционният съд не е взел предвид изложените в писмения отговор аргументи относно неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), която не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма,допускаща превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 (с полицейски правомощия), тъй като само при кумулативното наличие на трите необходими предпоставки в нея, приложими в случай на работа на смени (1. работа на смени; 2. продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното и 3. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. В чл. 187, ат. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налтице и работа по трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ. За да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки. Неправилно съдът е посочил в диспозитива на съдебното решение, че осъжда ГДГП да заплати посочените суми за положени и незаплатен извънреден труд, тъй като превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено единствено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25лв., а не за генериране на допълнителни и неположени часове извънреден труд, съответно заплащане на този извънреден труд. В МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 часа дневен труд 3 към 7 часа нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получава коефициент

Страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В закона няма препращаща норма, която да даде основание по отношение на преизчисляването на нощния труд с коефициент, да се прилагат субсидиарно, нито на разпоредбите на ЗДСл, нито на разпоредбите на КТ, вкл. на издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, включително и НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (с полицейски правомощия), като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др.

С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, въз основа на призната от закона делегация. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗМВР дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. За постигане на тези цели на закона, законодателят е предвидил в ЗМВР различен режим на работното време (по-утежнен в сравнение с този по КТ), но и 3 привилегии за служителите на МВР (увеличен клас за прослужено време, удължени почивни дни, ранно пенсиониране и др.), каквито не са предвидени за работещите по ЗДСл и КТ). В тази връзка, жалбоподателят счита, че чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи не са нарушени с приемането на специфичен по-гъвкав начин на работното време, регламентиран в ЗМВР и не може да става въпрос за дискриминация на служителите на МВР. Обратното би означавало, работещите по ЗДСл и по КТ, да имат същите класове за прослужено време, същите почивни дни, същата възраст за пенсиониране и т.н., както е по ЗМВР. В този смисъл е и решението на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 24.02.2022 г., постановено по дело С-262/2020 г. във връзка с отправено преюдициално запитване от PC Луковит, съгласно което чл. 8 и чл. 12 от Директива 2003/88/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че при всички случаи в полза на работници от публичния сектор, при които нормалната продължителност на нощния труд е по-дълга от останалите работници, трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетение или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания труд. В обжалваното решение са направени изводи, които не произтичат и от т. 2 от решението на СЕС, според което чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допускат определената в законодателството на държавата-членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на тази цел. Безспорно е, че високата обществена значимост на полагания труд от полицаите и пожарникарите и правомощията им за защитата на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, установени в ЗМВР обосновават съразмерност на законодателната уредба, предвиждаща полагането на 8-часов нощен труд, поради което първоинстанционният съд е постановил неправилно решение.