Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 22.01.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 814/2023
Вид
Решение № 74
Подписан
22.01.2024
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000500814 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 262 104 от 27.06.2022 г., постановено по гр.д. № 7460/2018 г. от Софийски градски съд, ответникът – С. Г. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на С. М. Я., ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за претърпяна обида и средна телесна повреда по чл. 129 от НК на 25.06.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2013 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 50 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника С.

Г. Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 800 лева.

С определение № 269 174 от 01.12.2022 г., постановено по гр.д. № 7460/2018 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд е отхвърлил 1 молбата, материализирана във въззивната жалба, подадена от ищеца, чрез неговия процесуален представил за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца С. М. Я., ЕГН **********, чрез неговия процесуален представител адв. Х. Ч. от САК в частта, в която главният иск е отхвърлен, за разликата над уважения размер от 20 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на претърпените от него неимуществени вреди.

Полученото увреждане съставлява „тежка“ телесна повреда и към датата на подаване на въззивната жалба му се налага да ползва помощни сродства при ходене пешком, а освен това и бил обиждан.

Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в атакуваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения иск, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2013 г.

Поискал ответника да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника, чрез назначения особен представил в осъдителната част с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Особеният представител поддържа, че ищецът, като пострадал с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като в хода на наказателното производство и преди всичко в решението на въззивния наказателен съд е прието за установено, че ищецът след употреба на алкохол със свой приятел са се качили в трамвайната мотриса, в която е пътувал ответника; говорили са и пеели песни на висок глас, което е накарало ответника, като пътник в същата мотриса да им направи забележка да спазват обществения ред; ищецът видимо е пренебрегнал забележката и едва след това се е стигнало до инцидента, в който ищецът е претърпял съставомерна „средна“ телесна повреда, а не твърдяната в исковата молба „тежка“ телесна повреда.

Моли да се отмени решението в атакуваната част и вместо това да се определи обезщетение в по-нисък размер, което да е съответно на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Определение № 269 174 от 01.12.2022 г., постановено по гр.д. № 2

7460/2018 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата, материализирана във въззивната жалба, подадена от ищеца се атакува с частна жалба, подадена от неговия процесуален представил.

Моли да се отмени атакуваното определение и вместо това се измени решението на първоинстанционния съд, като се осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение за първата инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби и частната жалба са процесуално допустими, тъй като е подадени в срок от надлежни страни срещу съдебни актове, подлежащи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценка за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът - С. М. Я., ЕГН ********** е предявил против С. Г. Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 25.06.2013 г. по време на пътуване с трамвай, ответникът го е обиждал и вследствие на побой му е причинил „тежка“ телесни увреждания.

З а деянията ответникът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и по чл. 129 от НК.

Поискал осъждането на ответника да му заплати общо обезщетение за претъпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 25.06.2013 г.

Поискал присъждане на деловодни разноски, както и ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38от ЗАдв.

Ответникът - С. Г. Г., ЕГН ********** , чрез назначения особен представител адв. С. Г. от САК подал отговор на исковата молба /л. 82/ с който оспорил основателността на главния иск, досежно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и поискал да се 3 съобразят обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, надлежно установени от въззивния наказателен съд, че:

- претърпяното телесно увреждане представлява „средна“ телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, а не е твърдяното от ищеца „тежко“ телесно увреждане;

- престъпното поведение на ответника е провокирано с поведението на ищеца, който след употреба на алкохол се е качил в трамвайната мотриса със свой приятел и са говорили и пеели са на висок глас;

- ответникът му е направил забележка да спазват обществения ред, която ищецът и неговия приятел с поведението си видимо са пренебрегнали и след това се стигнало да размяна на обидни думи и удари;

Особеният представител не е изразил в отговора на исковата молба становище по частичната основателност на акцесорния иск за заплащане на законната лихва, предвид изтеклата давност за периода от 25.06.2013 г. до 05.06.2015 г.

Поискал да му се заплати възнаграждение за участието му като особен представител.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че с присъда от 13.11.2019 г. , постановена по н.о.х.д. № 9014/2017 г. о т Софийски районен съд, наказателно отделение ответникът е бил признат за виновен в това, че на 25.06.2013 г. около 20:30 часа, в град София, в трамвайна мотриса по линия № 22, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като е отправил обидни реплики към С. М. Я. - престъпление по чл. 325, ал. 1 о т НК и е блъснал последния от вратата на трамвайната мотриса, който паднал на тротоара, в резултат на което му е причинил средна телесна повреда - мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание – престъпление по 129, ал. 2 от НК.

Присъдата е била атакувана и изменена с решение № 260 199 от 25.11.2022 г. , постановено по в.н.о.х.д. № 3251/2020 г. от Софийски градски съд, който по реда на чл. 78а. от НК е освободил подсъдимия Г. от наказателна отговорност за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК с налагане на административно наказание „глоба“ и заменил наказанието лишаване от свобода, наложено от първоинстанционния съд с пробация.

Въззивният наказателен съд, съобразно

4 събраните по делото доказателства в първата инстанция е установил, че пострадалият С. М. Я. със свой приятел са употребили алкохол и в нетрезво състояние са се качили в трамвайната мотриса, в която е пътувал подсъдимия и започнали да пеят.

„Поведението им смутило част от пътниците, сред които били подсъдимият С. Г. и свидетеля Б. О. М.. Около 20:30 часа подсъдимият С. Г. решил да направи забележка на свидетял Я. и прирятелят му, на която последните двама отвърнали словесно. Вследствие на това подсъдимият се ядосал и забопочнал да обожда свидетеля Я., отправяйки към него думите „Ще ти еба майката циганска, ще гориш като факла“. Агресията на подсъдимия Г. еускалирала, като ударил Я. през лицето и му нанасъл няколко удара в тялото.

… След като трамваят спрял на спирката, подсъдимият Г. започнал да крещи на пострадалия Я. да сиза от трамвая и започнал да блъска както него, така и другото лице. Той успял да ги изблъска, като неустановеното по делото лице успяло да се задържи, докато свидетеля Я. бил изведен от равновесие и с цялото си тяло паднал по гръб от платформата на трамвайната мотриса върху пътната настилка, като краката му останали върху стъпалото на трамвая.“ Влязлата в сила осъдителна присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – чл. 300 от ГПК.

Обобщавайки събраните по делото доказателства и последиците на влязлата в сила осъдителна присъда следва извод, че деянието, извършено от ответника е противоправно, виновно и стои в причинна връзка със съставомерните вредни последици – обида и претърпяна телесна повреда, която средна по смисъла на чл. 129 от НК, а не тежка, както се твърди в двете съдебни инстанции от процесуалния представител на ищеца, че е претъпял „тежка“ телесна повреда.

В първата инстанция е разпитана като свидетел съпругата на ищеца /л.

91/, показанията на която се преценяват с оглед на нейното качество и заинтересованост от изхода на делото и отсъствието на доказателства, изходящи от здравни заведения, които да установяват влошаване на здравословното състояние на ищеца, след като по надлежния ред в наказателното производство е бил установен вида на телесната повреда и за усложнения в причинна връзка с деянието на ответника.

По делото отсъстват доказателства за образованието на ищеца, за неговото обществено положение, упражнявана професия и осигурителен стаж.

5

Деянието е извършено от ответника пир действието на Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с обществения транспорт на територията на Столична община (загл. изм. - решение № 147 по протокол № 12 от 22.03.2012 г./ и в сила към датата 25.06.2013 г.

Съгласно чл. 13 от цитираната Наредба в превозните средства на обществения транспорт не се допускат за превоз:

1. лица, които представляват опасност за сигурността на пътниците или реда в превозното средство;

2. лица, които са под влияние на алкохол или друго упойващо вещество;

3. лица в нехигиеничен вид и/или заразно болни;

4. вещи, които могат да повредят или замърсят превозното средство;

5. запалителни, избухливи, отровни вещества и други вещи и предмети, представляващи опасност за пътниците и персонала;

6. предмети, превозът на които е забранен със закон;

7. предмети, които поради своите размери и естество, създават неудобство за пътниците.

8. (изм. - Решение № 147 по Протокол № 12 от 22.03.2012 г.) живи животни и птици. Изключение се прави за полицейски кучета, кучета - водачи на незрящи хора, кучета, обучавани за водачи на незрящи хора, и кучета домашни любимци.