Решение № 524 от 10.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Пазарджик, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500831 по описа за 2025 година

С решение № 69/12.03.2025 г., постановено по гр.д. № 20245210100461 по описа за 2024 г. на Районен съд – Велинград е прието за установено по предявените от Г. Х. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул. „Д." N 9, ет. 8. ап. 21, срещу Община Велинград, с ЕИК 000351580, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета К.Т.К., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че ответникът му дължи сума в размер на 5 258,10 лв., представляваща възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет – гр. П., с вх. № 1016/08.11.2023 г., правни действия и осъществяване на процесуално представителство в полза на Община Велинград в производството по ч.гр.д. № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград, определено съобразно Протокол № 29/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр.

П. и Решение № 536/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет – гр. П., ведно със законната лихва за периода от 07.03.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 154 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.03.2024 год. по ЧГД № 279/2024г. по описа на Районен Съд- Велинград.

Осъдена е Община Велинград, ЕИК 000351580, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета 1

К.Т.К. да заплати Г. Х. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул.

„Д." N 9, ет. 8. ап. 21, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 210,32 лв., представляваща държавна такса в заповедното и исковото производство.

Осъдена е Община Велинград, ЕИК 000351580, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета К.Т.К. да заплати на адв. С. И. С. - АК П. с личен номер ********** с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, в заповедното и исковото производство.

С определение по реда на чл.248 от ГПК от 25.06.2025 г. е оставена без уважение молбата на адв. С. за изменение на решението в частта за разноските.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба, а против определението на чл.248 от ГПК – частна жалба с изложени оплаквания за незаконосъобразност.

В жалбата на Община Велинград чрез адв. П. Г., АК – Пазарджик се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Твърди се, че исковата претенция е останала недоказана както по основание, така и по размер. В жалбата са посочени действията извършени от адв. Б. по ч. гр. дело № 29/2015 г., като са изложени твърдения за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение и задължението на съда да се съобразява с решението на СЕС по този въпрос. Разсъждава се за значението на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с краен извод, че определеният с решение на Адвокатски съвет размер, е несправедлив. Искането е първоинстанционното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции. Претендират се разноски и за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. С. С. - процесуален пълномощник на Г. Б.. Изложени са подробни доводи в подкрепа на изводите на РС. Проследени са детайлно действията, които адв. Б. е извършил по ч. гр. дело № 29/2015 г. Анализирано е решението на Адвокатски съвет - П.. Твърди се, че определеното в него възнаграждение е по - ниско от минималното възнаграждение съгласно чл. 7, ал.7 от Наредба № 1, което следвало да бъде в размер на 12 424.19 лв., а определеното такова, с решението на Адвокатски съвет – П., е в размер на 5258.10 лв. с ДДС, което било намаление с повече от 50%. Изложени са доводи в подкрепа на извода на районния съд, че вземането не е погасено по 2 давност. Искането е, решението на РС да бъде потвърдено, като на въззиваемия бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В частната жалба, подадена от адв. С. като пълномощник на ищеца, се твърди, че неправилно районният съд е оставил без уважение искането за изменение на същото в частта за разноските, като се акцентира на това, че на страната е известно решението на СЕС, с което се указва на съдилищата, че не следва да се съобразяват с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но тя продължава да служи като ориентир.

Твърди се, че на проведеното пред районния съд единствено заседание се е явил само адв.С. и е предприел всички необходими действия за защита интересите на своя доверител, пледирал е по същество, а за извършените по делото процесуални действия е съставен надлежен протокол, в който е намерило отражение и извършеното от адв.С..

Отделно от това се твърди, че съдът не бил взел предвид, че възнаграждението трябва да бъде начислено с 20% ДДС, тъй като страната е регистрирана по ДДС. Не било взето предвид и че всеки адвокат плаща осигурителни вноски в размер на 33% и данък общ доход в размер на 10%, които факти имали значение за определяне размера на възнаграждението.

Искането е обжалваното определение да бъде отменено, вместо което въззивният съд да измени решението на районния съд в частта за разноските, като присъди по гр.д № 461 по описа за 2024 г. на Районен съд-Велинград допълнителна сума в размер на 666.46 лв. с ДДС.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от Община Велинград по частната жалба.

Въззивният съд след като се запозна с доводите, изложени във въззивната и частната жалба и писмения отговор на въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г. Х. Б. срещу Община Велинград с предявени искове с правно основание чл.422 от Г П К , с които се иска да се признае за установено, спрямо ищеца, че ответникът му дължи сума в размер на 5 258,10 лв., представляваща възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет – гр. П., с вх. № 1016/08.11.2023 г., правни действия и осъществяване на процесуално представителство в полза на Община Велинград в производството по ч.гр.д. № 29/2015 г., по описа на Районен съд – Велинград, определено съобразно 3

Протокол № 29/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. и Решение № 536/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет – гр. П., ведно със законната лихва за периода от 07.03.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 154 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 07.03.2024 год. по ЧГД № 279/2024г. по описа на Районен СъдВелинград.

С исковата си молба ищецът Б. е твърдял, че е издадена Заповед № 154 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.03.2024 год. по ЧГД № 279/2024 г. по описа на Районен съд – Велинград, срещу която е подадено възражение по чл. 415 ГПК и в срок се предявява настоящия иск.

Твърдял е, че по ч.гр.д. № № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград ищецът е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно изх. № 9200/411/04.02.2019 год. на К.Т.К., в качеството си на Кмет на Община Велинград. Договор за правна помощ и съдействие между Община Велинград, като възложител и адвокат Г. Б., като изпълнител по ч.гр.д. № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград не бил подписван нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова адвокатът поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА. С Протокол № 29/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. и Решение № 536/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. било прието, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение в размер на 5 258,10 лв., с ДДС, за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч.гр.д. № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград. Предвид изложеното моли искът му да бъде уважен. Претендира разноски в заповедното и в настоящото исково производство. Ангажира доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е твърдял, че предявеният иск е допустими, но неоснователен.

Признал е, че е налице Пълномощно с изх. № 9200/411/04.02.2019 год., по силата на което Кмета на Община Велинград е упълномощил ищеца в производството по ч.гр.д. № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград, но е поддържал, че действията на ищеца не са били в интерес на Община Велинград. Твърдял е, че при съобразяване на обстоятелството, че ищецът е регистриран по ЗДДС субект, то така определеното минимално дължимо възнаграждение следвало да бъде увеличено с дължимия ДДС. Заявил е, че падежът за плащане на дължимо адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължало възнаграждение 4 при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Направил е възражение за погасяване на иска по давност. Искането е да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

С определение № 37/10.01.2025 г. районният съд е обявил за безспорно между страните, че е налице Пълномощно с № 92-00/411/04.02.2019 год., по силата на което Кмета на Община Велинград е упълномощил адвокат Г. Б. със следните права: да представлява и защитава Община Велинград в производството по ч.гр.д. № 29/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград; обявил е за безспорно, че е постановено Решение № 536/13.12.2024 год. на Адвокатски съвет гр. П., с което на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е определено адвокатско възнаграждение в размер на 5258.10 лв. с ДДС в полза на адвокат Г. Х. Б. за извършена правна защита и процесуално представителство по ч.гр.д. № 29/2015 г., по описа на Районен съд – Велинград. Тези факти се установяват и от приетите по делото писмени доказателства.

По силата на учредената представителна власт пълномощникът е депозирал молба вх. № 689/07.02.2019г., по ч. гр. д. 29/2015 г. на РС Велинград, с която е поискал да бъдат обезсилени издадените Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 7/16.01.2015 г. и изпълнителен лист от 16.01.2015 г., по ч. г. д. 29/2015 г. на РС Велинград в полза на „Еко Титан“ ЕООД-клон София, като издадени в полза на неправосубектна страна. По молбата съдът се е произнесъл с Разпореждане № 765/24.04.2019г. по ч. гр. д.

29/2015 г. на РС Велинград, с което я е оставил без разглеждане.

Ищецът, в качеството му на процесуален представител, е депозирал частна жалба срещу разпореждането, постановено от първоинстанционния съд, която е била уважена и с Определение № 379 от 10.07.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 459/2019 г., по описа на Окръжен съд Пазарджик, то е било отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд с указания да се произнесе по същество по подадената молба. С определение № 610/15.07.2019 г., постановено по ч. гр. д. 29/2015 г., по описа на РС Велинград, молбата за обезсилване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.