Определение № 721 от 28.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 721 гр. София, 28.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Д.

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно наказателно дело № 20251100601254 по описа за 2025 година Производството е по реда чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана на 26.11.2024 г. от Н. Д. и Ц.

Д. – пострадали лица, срещу определение № 293/30.10.2024 г. на Софийски районен съд /“СРС“/, с което първоинстанционния съд е потвърдил постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура /“СРП“/ от 14.11.2023, с което е прекратено наказателното производство срещу обвиняемия Г.Т. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, както и наказателното производство по досъдебно производство № 1061/2023 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 27063/2023 г. по описа на СРП.

Посоченият съдебен акт се обжалва с доводи за неправилност, липса на мотиви и противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдът е бил сезиран с конкретни правни доводи, по които не се е произнесъл. Без мотиви останало възражението, че обвиняемият сам се е привел в състояние на интоксикационна психоза след употреба на ПАВ и алкохол, и при тези обстоятелства не може да се ползва от това си поведение и да избегне наказателна отговорност с института на чл. 33 НК. Цитирана е многобройна практика, за която жалбоподателите твърдят да касае сходни случаи. На следващо място е релевиран довод за липса на пълно и всестранно разследване на досъдебната фаза. На последно място, възразяват защо спрямо обвиняемия не е предвидена възможност за предприемане на мерките по чл.

89 и сл. от НК. Моли се за отмяна на определението на районния съд.

Софийски градски съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното:

Предмет на настоящото производство е съдебен акт, подлежащ на 1 въззивна проверка съгласно чл. 243, ал. 7 НПК. Жалбата срещу определението е подадена в предвидения в закона срок /на 26.11.24 г/, въпреки че делото от постъпило в градски съд на 20.02.2025 г., подадена от лица с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Досъдебно производство № 1061/2023 г. по описа на 01 РУ на СДВР, пр.пр № 27063/2023 г. по описа на СРП, е водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК. В качеството на обвиняем е привлечен Г.Т.. С постановление на СРП от 14.11.23 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. В своето постановление прокуратурата е стъпила на извършена в досъдебното производство съдебно психиатрична и психологична експертиза, в която е заключено, че по време на деянието обвиняемият е употребил ПАВ и алкохол, поради което е била налице интоксикационна психоза. Същата е определила качествено разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 НК и обвиняемият не е могъл да разбира свойството и значение на постъпките си и да ги ръководи. Липсата на вменяемост определяла проявата на извършителя като непрестъпна. Районният съд е потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване със сходни мотиви, базирайки доводите си на изготвената в досъдебното производство СППЕ на Т..

Въззивният съд намира проверявания акт за неправилен поради следните съображения:

Проверката на прокурорското постановление за прекратяване на досъдебно производство касае констатации дали изводите на прокурора почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място, съдът трябва да изясни дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което позволява да се отговори и на въпроса дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Същевременно обаче съдът не бива да изземва функциите на обвинението по събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решението на кого и за какво да повдигне обвинение.

Съблюдавайки така посочената рамка настоящата инстанция счита, че проведеното разследване не е обективно, всестранно и пълно, което е попречило на формиране на убеждение у прокурора въз основа на всички необходими и възможни доказателства по делото. Безспорно е обстоятелството, че липсата на вменяемост определя действията на дадено лице като непрестъпни. Самият факт дали обвиняемият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си е обстоятелство, което всякога следва да бъде установено и за преценката, на което се изискват специални знания. Именно поради тази причина и съгласно чл. 144, ал. 2, т. 3 НПК е задължително назначаването на експертиза, извършена от компетентни в съответната област лица, с поставянето на задачи да бъде изяснена вменяемостта на лицето към датата на деянието. Правилно наблюдаващият прокурор е назначил такава. За да бъде обективно изготвена обаче тази 2 експертиза, то същата трябва да разполага с достатъчен набор от данни, доказателства по делото, които да позволят на експертите да обосноват своето крайно заключение за психическата годност на едно лице. Настоящият състав, за разлика от прокуратурата и първоинстанционния съд, не може да се съгласи, че така изготвената в процеса КСППЕ е обосновано извършена и като такава не може да бъде ползвана от прокуратурата като основен довод за прекратяване на производството. Това се дължи на факта, че при изготвянето на заключението са липсвали значителен набор от данни, които да се ползват от експертите, за да изготвят своята оценка. В разпоредбата на чл. 23, ал. 5 от Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения /“Наредбата“/ изрично е посочено, че при преценката си вещите лица следва да съобразят и снемат семейна /вкл. наследствена/ и социална анамнеза на лицето, да преценят биологичното, социалното развитие на изследвания, на миналите му заболявания, както и настоящото му здравословно състояние. Следва да се изготви подробен анализ на състоянието на изследвания преди, по време и след извършване на деянието.

За този анализ обаче, експертите следва да разполагат с информация, на която да базират своите изводи. В процесната КСППЕ тези въпроси не са изследвани задълбочено, за да се стигне до заключението, че лицето е невменяемо.

Експертите са стъпили единствено на сведения от самия Т., както са посочили и в самата експертиза „по субективни данни“ от него. Вещите лица не са разполагали с повече информация за здравословното състояние на подсъдимия, за наличието или липсата на здравословна обремененост, зависимост към алкохол или психоактивни вещества. Не са обсъдени данни как употребата на подобни субстанции би повлияла на организма конкретно на обвиняемия Т.. Разследващите органи не са направили опит да изискат и представят на експертите медицинска документация за изследваното лице, както и такава касаеща данни за психични заболявания у последното или провеждане на лечения в тази връзка ако съществува. Експертите, стъпвайки единствено от субективната информация от Т., че е употребил 200 мл уиски и кристали, както и, данните му, че се е чувствал преследван, са извели наличието на психоза у обвиняемия. Не става ясно от къде се прави подобно заключение. Заключението от КСППЕ не обосновава дали въздействието на съответните субстанции е съобразено с телосложението, организма на Т., ако подобни фактори оказват влияние. Няма данни да е изследван въпросът дали същият употребява или не подобни вещества и алкохол често или не, а и как и дали това би оказало влияние на крайния резултат? В своето заключение вещите лица сами посочват, че у изследвания са изградени ясни, последователни и логични спомени от процесното събитие, като не е обосновано подобен последователен разказ с възпроизвеждане на всички събития съвместим и очакван ли е за лице, което към инкриминирания момент, за който така ясно разказва, е страдало от психоза.

На следващо място, по делото липсват убедителни данни, които да касаят какво е било състоянието на Т. към момента на извършване на деянието. Опит за набавяне на същите може да се направи чрез провеждане на повторни разпити на пострадалите лица и на полицейските служители, които 3 са намерили обвиняемия и са контактували с него непосредствено след извършване на твърдяното деяние. Тези лица могат да дадат информация за поведението на Т. по време и след инкриминираното деяние, за специфики в говора, в походка или съответно за липсата на такива. Дефицит на подобни доказателства, които са необходими за изясняване на факти по делото /вменяемостта на обвиняемия/ води до извод, че разследването не е пълно и всестранно.

Вменяемостта на едно лице е въпрос, който всякога следва да бъде прецизно изяснен по едно дело, като компетентните за това лица – експерти в съответната област, да вземат предвид всички необходими фактори, касаещи психичното състояние, възприятия и поведение на изследвания към инкриминирания период. В настоящия случай вещите лица са се задоволили с лаконичното посочване, че лицето е приело 200 мл уиски, както и употребило кристали (впрочем данни, които изхождат от самото подсъдимо лице, което в доста последователен, логичен и с ясен спомен за случилото се разказ, предоставя тази информация пред вещите лица), за да обосноват наличието на психоза, която е препятствала обвиняемия от възможността да разбира и ръководи постъпките си. По делото е следвало да бъде направен опит за събиране на допълнително доказателства, както се посочи по-горе, касаещи семейната и наследствената обремененост на обвиняемия, документи от лични лекари за здравословното му състояние, друга информация, касаеща употребата на алкохол или ПАВ от Т.. Следва да се установи семейната среда на обвиняемия, както и има ли регистрирани сигнали за него в полицейските служби. Разследващите органи следва да изискат справки и от всички психиатрични отделения в лечебни заведения на територията на гр. София за това налични ли са регистрации на обвиняемия в тях. Все в тази връзка следва да бъде проведен разпит и на лицата контактували с обвиняемия по време на деянието и след него – пострадалите и полицейските служители, които да посочат какво е било състоянието му при срещата със същия в инкриминирания период. Всички тези обстоятелства след това да бъдат подложени на повторен експертен анализ от двама психиатри и един психолог, където взимайки предвид повече информация за състоянието на обвиняемия, както и провеждайки необходимите тестове на Т., да се установи можел ли е същия да разбира и ръководи постъпките си към 14.06.2023 г. около 22:30 ч., като се представи пред прокурора едно обосновано и пълно заключение, на което да може да базира изводите си. Назначаването на повторна експертиза следва да бъде съобразено с нормативните изисквания за това. По тези причини съдът следва да отмени атакуваното определение, а заедно с него да отмени и прокурорското постановление за прекратяване на делото. Същото следва да бъде върнато на прокуратурата за продължаване действията по разследването, събиране на още данни за психическата годност на Т. и изготвяне на повторна КСППЕ, която вече разполагайки с повече информация да направи задълбочено и обективно изследване на обвиняемия.

Съдът обърна внимание и на наведените от защитата доводи що се касае до обстоятелството, че не може едно лице да черпи права от собственото си противоправно поведение. В жалбата са цитирани редица решения на Върховния касационен съд, в които се твърди, че се срещат сходни случай, при които деецът сам се е поставил в невъзможност да разбира и ръководи 4 постъпките си, като това не е резултирало в отпадане на неговата наказателна отговорност. Въззивният съд се запозна с така изброената съдебна практика и установи, че същата не касае сходни случаи, а деяния от лица, причинили ПТП, които са се позовали на института на случайното деяние, като за подсъдимите се е установило, че сами са се привели в състояние, че да не им позволява да реагират своевременно на пътя. Настоящият случай не е такъв.