Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1276 от 13.05.2024, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 481/2023
Вид
Определение № 1276
Подписан
13.05.2024
В сила
17.07.2024
Състав
Мирослава Неделчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1276 гр. Добрич, 13.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 202332**00481 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. И. М., ЕГН **********, ***, чрез упълномощения адвокат Д. Д. от ДАК, със съдебен адрес: ***, офис 3 срещу Г. А. А., ЕГН **********, *** и И. М. И., ЕГН **********, ***, като исковете са с пр. осн. чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. чл.38, ал.1 от ЗЗД, а именно: да се прогласи за нищожен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт №***. на нотариус И.П., вписана с №177 в НК и с район на действие – ДРС, вписан в СВ-Добрич под №54, том 5, вх. рег. №1770 от 09.03.2020г. на следния недвижим имот:

ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ №* , находящ се в ***, със застроена площ от 97.43 кв.м.,представляващ имот с идентификатор ***, попадащ в сграда №* с идентификатор *** по КККР на гр.Добрич, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имот с ***** ведно с припадащото се избено помещение №* с площ 15.18 кв.м., находящо се в сутерена на сградата, както и 11.870%, равняващи се на 13.79кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и 39.05 кв.м. в ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***, **, целият с площ от 461 кв.м. по КК на гр.Добрич, при граници и съседи на целия имот по скица: ПИ с идентификатори с *****.

В ИМ се излага, че ищецът и ответницата Г. А. са бивши съпрузи. По време на брака те са придобили в режим на СИО гореописания апартамент.

След развода, ответницата се е разпоредила със своята ½ ид.ч. от жилището и я е дарила на 09.03.2020г. на сина си И. И. /малолетен/, като си е запазила правото на пожизнено ползване върху дарената част видно от нот. акт №*** на нотариус И.П., вписана с №177 в НК и с район на действие – ДРС.

Ищецът счита, че описаната по-горе сделка е нищожна, с оглед нормата 1 на чл.38, ал.1 от ЗЗД, че при изповядване на сделката е следвало да се поиска от р. съдия на осн.чл.29, ал.4 от ГПК във вр. чл.129, ал.2 от СК да се назначи особен представител на детето, който да го представлява пред нотариуса, защото били налице противоречиви интереси между страните по сделката.

Отделно от горното, А. е договаряла сама със себе си от името на детето, но при наличие на противоречиви интереси и при положение, че надареният е недееспособен, той не е могъл да даде съгласие за това, да бъде представляван.

Процесната сделка като нищожна на осн. чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, следвало да бъде прогласена за такава.

Ищецът претендира съдебни разноски.

На ответниците са изпратени съобщения по чл.131 от ГПК и в законоустановения едномесечен срок от получаването им, са депозирани отговори на исковата молба, в които се сочи, че исковата молба била недопустима, защото ищецът нямал правен интерес от водене на делото, тъйкато не бил страна по дарствената сделка.

Респ., оспорват по основание иска и молят да бъде отхвърлен. Сочат, че атакуваната сделка не страда от пороци и не е нищожна. Излагат съображения, че нормата на чл.38, ал.1 от ЗЗД, била неприложима в случая, че дарението може да бъде отменено само на визираните основания в чл.227 от ЗЗД.

Сделките сключени при отклонение от чл.38 от ЗЗД не били нищожни, а в състояние на висяща недействителност, на която можел да се позове само представляваният, респ. неговите правоприемници.

Забраната законният представител да договаря сам със себе си била относителна, а можела да е императивна, само ако имало противоречие между интересите на родителя, като законен представител и малолетното дете, каквото в случая, не било налице.

Майката Г. А. упражнявала родителските права върху детето И. И. след развода и в негов интерес било да живее с нея до 18г. При извършената сделка имотното състояние на момчето се е увеличило и то е станало съсобственик с баща си /ищецът/ по отношение на гореописаното жилище. Не били увредени интересите на малолетното дете, поради това, нямало противоречие между неговите интереси и тези на дарителката, защото тя е действала в негов интерес.

Тогава, когато законният представител упражнявал права в интерес на детето, правните му действия били действителни и той изразявал воля, с която защитавал интересите на детето и можел да договаря със себе си по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗЗД. И. И. се е обогатил от дарствената сделка, а учреденото пожизнено право на ползване не можело да се приеме, че е утежняващо и увреждащо.

Ответниците молят, ако съдът не прекрати производството, поради недопустимост на ИМ, то да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

2

Претендират съдебни разноски.

При така изложените данни съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради което, производството по делото, следва да се прекрати.

Ищецът няма правен интерес от предявяване на иска, като за наличието или липсата на правен интерес, съдът следи служебно. Следва да се има предвид, че правният интерес на всеки правен субект да иска прогласяване нищожността на сделка, не се основава единствено на правото на собственост или на качеството на страна по сделката и не може да бъде отречен, дори интересът да не е непосредствен. Правният интерес, като предпоставка за допустимостта на иска, следва да е ясно обоснован - че с провеждане на иска по чл.26, ал.1 ЗЗД, страната ще получи реална и ефективна защита за осъществяване/защита на своите индивидуални права.

В правната теория няма спор, че легитимирани /надлежни/ страни в исковия процес са тези, които претендират че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника, като предопределя страните в спора. Правното твърдение на ищеца, заявено в предявената искова молба, определя процесуалната легитимация на ответника. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка и при липсата й /не е налице право на иск/, съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Да се разглежда и решава делото, при участие на ненадлежна страна, е безцелно /решението ще има сила на присъдено нещо спрямо ненадлежна страна и спорът няма да е разрешен/. Когато съдът проверява, дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба.

Процесуалноправната легитимация на страните в производството по иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД , с оглед установителния характер на иска, е обусловена от материалноправната легитимация на страните в спорното правоотношение. Изключение от това правило е хипотеза, в която ищецът не е страна по сделката, която се атакува като недействителна, но е налице правен интерес от предявяването на иск по чл. 26 от ЗЗД , а именно когато прогласяването на нищожността по съдебен ред ще има за пряка последица установително действие спрямо имуществения патримониум на разпоредилия се отчуждител, свързано с материално право на ищеца, по отношение на конкретното имущество.

Тук следва да се поясни, че нищожността на сделките е различна от нищожното нотариално удостоверяване. Нотариалното удостоверяване е писмено свидетелстващо изявление на нотариус за извършени пред него или от него волеизявления или действия, което се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, а има и материалноправно действие. Нищожните нотариални удостоверявания нямат такова действие. Основанията за 3 нищожност на нот. удостоверявания са уредени в чл.576 ГПК. Те са различни от основанията за нищожност на сделките. Нищожността на нотариално удостоверяване може да доведе до нищожност на сделката, ако то е елемент от фактическия състав за сключването й (договор в нотариална форма или с нотариална заверка на подписите). Ако няма изискване за форма, нищожността на нотариалното удостоверяване не влече нищожност на сделката. Обратното също е възможно - сделката да е нищожна на друго основание, но нотариалното удостоверяване е действително. За да е нищожна сделката, поради противоречие със закона, трябва чрез тълкуване да се извлече законова забрана за сключване на сделката и да не може да се извлече друга последица (относителна недействителност, висяща недействителност или унищожаемост).

В случая, е безспорно, че ищецът не е страна по атакуваната дарствена сделка от 09.03.2020г. Същият няма правата по чл.227, б. „в“ от ЗЗД и не може да атакува дарението.

Отделно от горното, правата на ищеца, като собственик на ½ ид.ч. от процесния имот не са накърнени по никакъв начин при осъщественото дарение на останалата ½ ид.ч., по силата на което, майката Г. А. /бивша съпруга на М. И./ е дарила на сина си И. И. своята ид. ч.

Не са налице противоречиви интереси при изповядване на дарствената сделка между дарителя и надарения, защото малолетното /към 09.03.2020г./ дете И. И. е придобило безвъзмездно имущество, което не е обременено с тежести. Обстоятелството, че дарителят е запазил пожизненото си право на ползване върху дарената ½ ид.ч. от имота не противоречи на закона, на морала и на добрите нрави и не е в ущърб на надарения. Още повече, че е възможно и допустимо в един бъдещ момент, дарителят да се откаже от това си право.

Твърдението на ищеца, че има правен интерес от водене на настоящото дело, защото в образуваното дело за съдебно делба /гр. д. №3494/2022г. по описа на ДРС, спряно на осн. чл.224, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на настоящото/, което има за предмет процесния недвижим имот, находящ се в ***, можел да предяви иск по чл.23, ал.1 и 2 от СК за трансформация на имуществото, придобито по време на брака, отделно и иск по чл.29, ал.3 от СК, но сроковете му за тези искови претенции са изтекли, и е факт, че такива искове не са били предявени /решението за развод на страните е влязло в сила на 21.02.2020г., видно от приложения съдебен акт на л.10-12, а и в отговора на М. И. по ИМ, подаден в срока по чл.131 от ГПК по гр. д. №3494/2022г., не са наведени възражения, че той има по-голям дял от ½ ид.ч. от бившето семейно жилище, придобито по време на брака на страните/. В този аспект, направеното твърдение от М. М., че има правен интерес от водене на 4 настоящото дело, в контекста на гореизложеното, е лишено от правно основание.

Отделно от горното, И. твърди, че в производството по съдебна делба по гр. д. №3494/2022г. по описа на ДРС, можел да предяви искове по сметки срещу бившата си съпруга, поради което имал правен интерес да оспорва дарствената сделка, за да може само дарителят по нея - Г. А. да участва в делбата и тя да е ответник по тези искове по сметки, а не приобретателя – надареното дете И. И.. Няма пречка обаче, исковете по сметки между бившите съпрузи да се разгледат и в отделно облигационно производство, не е задължително, те да се предявят от ищеца само в рамките на съдебната делба.

Предвид изложеното, производството по делото следва да се прекрати, поради това, че за ищеца липса на правен интерес от воденето му. С извършената дарствена сделка от 09.03.2020г. не е засегнато, нито правото му на собственост, респ. квотата му в съсобствеността на процесния имот, въобще няма засегнат, нито непосредствено, нито косвено интересът на ищеца от тази сделка, нещо повече, дори и интересите на детето му не са накърнени от нея.

Правният интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове, следва да бъде конкретен, а не хипотетичен, с оглед настъпването на бъдещо несигурно събитие /в този смисъл е и Определение №342/20.07.2007г. на ВКС по ч. търг. д. №272/2007г., I I о./. Липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен или с конститутивен иск /такъв е иска за делба/.

Спрямо тях установителният иск, е субсидиарна форма на защита. В настоящия случай, целеното с предявения установителен иск действие можеше да се постигне и в производството по съдебна делба по гр. д.