Решение № 20 от 09.03.2023, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Дряново, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20224220100333 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид :

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата В. С. Р. чрез пълномощника си адвокат М. М. от АК - Пловдив основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 30.05.2022г. сключила договор за паричен заем № 4498603 с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Посочва, че съгласно договора ищцата получила сумата 2000 лв. и общо дължима сума с лихва 2334,60 лв. при ГПР 41,87 %, ГЛП 35 % и срок на кредита 10 вноски. Във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем ищцата сключила с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 4498603, с който бил обезпечен договорът за заем. Възнаграждението, което следвало да заплати за поръчител било в общ размер на 1595,40 лв. или 10 вноски по 159,54 лв. По този начин общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения договор за предоставяне на поръчителство бил в размер на 3 930 лв.

Счита, че договорът за паричен заем бил нищожен на основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4 от договора била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. На първо място договорът бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, 1 ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК. Твърди, че в договора за паричен заем била посочена само абсолютната стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита.

В посочената величина следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат инкорпорирани всички разходи, които щял да стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото било предвидено дължимост на възнаграждение за поръчител не ставало ясно дали същото било включено в ГПР. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи и бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи извод , че разходите били включени при формиране на ГПР, нито че същите били изключени. Не било ясно по какъв начин бил формиран, неясни били компонентите и математическият алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво било включено в тях.

Посочената в договора годишна лихва не било ясно какво точно съдържала и как била изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин ищцата била поставена в невъзможност да разбере какъв бил реално процентът на оскъпяване на ползвания финансов продукт. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

На следващо място съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от обшия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от 2 потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Наред с това при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите били свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД било "Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на ответника били гаранционни сделки, каквато била процесната. Печалбата на "Файненшъл България" ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД. Със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнели ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство. В тази насока посочва практика на съдилищата в страната.

Посочването в кредитния договор на размер на ГIIP, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявало един от елементите, на които можело да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП.

В тази насока била последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната.

В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № 4498603/ 30.05.2022г., сключен с ответното дружество „ Изи Асет Мениджмънт" АД, била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, 3 ал. 1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, по следните съображения : чл. 4 от договора предвиждал, че за да бъде отпуснат кредит било необходимо да сключи договор за поръчителство и то с избрано от заемодателя, дружество, да са бъде отпуснат кредит. Посочената клауза водела до нееквивалентност на насрещните престации.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД било налице, когато се нарушавал правен принцип, който можело и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му било проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива били принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приемело, че била налице нищожност, било необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да бъде в размер, който чувствително надвишавал насрещната престация, като това несъответствие целяло обогатяване, а не само възмездяване, какъвто бил настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се правел извод, че клаузата на чл. 4 от договора за заем била нищожна, доколкото с нея се задължавала ищцата да сключи договор за поръчителство и то с предварително избрано дружество, чието възнаграждение било в размер на 60% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл. 4 от Договора противоречала на добрите нрави.

Цитираната клауза била нищожна като неравноправна по смисъла на чл.

143 от ЗЗП. Същата била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до неравновесие в правата на страните, като по този начин била в ущърб на потребителя. Клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем била нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако били уговорени индивидуално. Клаузата на чл. 4 от договора не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Видно от самия договор за паричен заем по безспорен начин се установявало, че клаузата на чл. 4 от съшия била част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл била Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

По отношение на втория установителен иск, счита, че сключения договор за поръчителство № 4498603 бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните 4 престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Или както било прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. дело № 4277/ 2008г. на ВКС, IV г. о. „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност“. В настоящия случай такава нееквивалентност между престациите била налице, тъй като сумата която се претендирала чрез него била в размер на 1595,40 лева и съставлявала допълнителна сума, която била в размер на над 2/3 от сумата на отпуснатия кредит от 2000 лева. По този начин безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост.

Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Отделно от това сумата от 1595,40 лева се заплащала без ищцата да получавала нищо насреща, напротив същата била принудена да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да бъде отпуснат заем. Т.е чрез договора за предоставяне на поръчителство се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 70%, без каквато и да била насрещната престация.

На следващо място посочва, че договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.

26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Възнаграждението, което следвало да се заплати по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1595,40 лв, следвало да бъде отразено в определения ГПР. Така уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство по своята същност представлявало разход по кредита, който бил известен и следвало да бъде включен в ГПР.