Решение № 53 от 05.08.2022, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Дряново, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20214220100404 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 от КЗ.

В исковата молба от О.Е. Д. от гр. ***, чрез пълномощник адв. В.В. О. от САК, гр.

***, против ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.

*** представлявано от Изпълнителните директори П.В.Д. и Г.Н.Г. , се излага, че на 08.10.2016 г. на път I-5, в района на км. 139 +800, при управление на товарен автомобил влекач марка Мерцедес с рег. № РВ 0691 МТ, с полуремарке с рег. № РВ 14 94 ЕВ, П.И.Р. изгубил контрол върху автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал пътно-транспортно произшествие с насрещно движещия се товарен автомобил /бус/ марка “Фиат“, модел “Дукато“, с peг. № ЕВ 0078 ВА, управляван от Е.О. Д., при което причинил по непредпазливост смъртта на последния, за което бил признат за виновен с влязла в сила Присъда № 32/01.06.2018 г. по НОХД № 36/2018 г. на Окръжен съд – Габрово.

В резултат на пътнотранспортното произшествие товарният автомобил марка Фиат с рег. № ЕВ 0078 ВА, собственост на ищеца О.Д., бил тотално увреден бракуван, видно от удостоверение № 77/2018 г., издадено от "Дани - 2006" ЕООД.

Във връзка с процесното ПТП бил изготвен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 68/08.10.2016 г., видно от който за управляваното от П.И.Р. МПС товарна композиция влекач марка "Мерцедес", модел "Актрус" с peг. № РВ 0691 МТ и прикачено ремарке марка "Шмид", с peг. № РВ 1494 ЕВ, бил сключен със ЗК “Лев Инс“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност", с полица № 1

BG/22/116000564591, валидна от 21.04.2016 г. до 20.04.2017 г.

С молба вх. № 12736/07.10.2020 г. ищецът сезирал ответника за изплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди - щети по товарен автомобил марка “Фиат“, модел “Дукато“, с peг. № ЕВ 0078 ВА, ведно с приложена банкова сметка. В ответното дружество била образувана щета № 0000-5000-20-251070/ 07.10.2020 г., бил извършен оглед на увредения автомобил, като с писмо изх. № 13025/30.11.2020 г., ответникът уведомил ищеца, че уврежданията на автомобила представляват "тотална щета" по смисъла на чл. 390, ал. 2 от Кодекса за застраховането, но въпреки това до настоящия момент обезщетение не било изплатено.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК “Лев Инс“ АД да заплати на ищеца сумата от 6500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - причинени вреди на товарен автомобил /бус/ марка “Фиат“, модел “Дукато“, с peг. № ЕВ 0078 ВА, собственост на ищеца О.Д., ведно със законната лихва от 07.01.2021 г. – датата, на която ответното дружество е следвало да заплати обезщетение, до окончателното изплащане. Претендират се разноски. С допълнителна молба, в случай, че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004 г. на ВАС, е направено искане същото да бъде намалено до този размер.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество, чрез пълномощник адв. М.Г. И. от САК, е депозирало отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че исковата претенция е прекомерна, в завишен размер и не отговаря на реално претърпените вреди.

Не се оспорва, че въз основа на подадено от ищеца уведомление за настъпило застрахователно събитие от 28.02.2020 г., в ЗК „Лев инс“ АД е заведена щета № 00005000-20-251070. След извършен опис на щетите от представител на застрахователната компания, е изготвена сравнителна експертиза от вещо лице, според което възстановяването на автомобила е необосновано от икономическа гледна точка и следва да се изплати тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ в размер на 75% от застрахователната стойност на МПС. Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ, при вреди на имущество обезщетението не можело да надвиши действителната стойност на причинената вреда към момента на ПТП. Действителната стойност на вредите била тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. По тези съображения, при определянето на дължимото обезщетение следвало да се вземе предвид и периода на експлоатация, модела и техническите спецификации на увреденото МПС към датата на ПТП. С писма изх. № 13025/30.11.20 г. и изх. № 764/19.01.21 г. ответникът уведомил ищеца, че за да му бъде изплатено обезщетение за „тотална щета“ на процесния автомобил, съгласно чл. 390, ал. 1 от Кодекса за застраховането, той следва да представи удостоверение от компетентните 2 регистрационни органи за прекратяване регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Такъв документ не бил представен и по тази причина не му било изплатено определеното застрахователно обезщетение, тъй като изплащането на обезщетение по този ред при тотална щета било обусловено от представяне на удостоверение за прекратена регистрация на МПС. Предприемането на процедурата по дерегистрация на МПС било в правомощията на собственика на застрахованото МПС, претърпяло тотална щета. Като потребител на застрахователна услуга в тежест на ищеца било представянето на предвидените в закона доказателства с оглед поставянето на длъжника-застраховател в забава. Поради това оспорва претенцията за присъждане на мораторна лихва, като неоснователна, тъй като поради бездействие на ищеца непредприемане действия по дерегистрация на МПС, застрахователят бил поставен в невъзможност да изпълни задължението си за изплащане на застрахователно обезщетение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски. В случай, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004 г. на ВАС, е направено искане същото да бъде намалено до този размер.

В съдебно заседание на 07.04.2022 г. е направено изменение на предявения иск, като същият е намален от сумата 6500 лв. на сумата от 4763 лв.

Процесуалният представител на ответника моли предявеният иск да бъде отхвърлен по съображения, изложени в отговора на исковата молба. Ако съдът присъди обезщетение на ищеца, то да бъде в посочения от вещото лице размер и съобразно направеното намаление на иска. Оспорва претенцията за лихва върху обезщетението.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, а това се установява и от представените доказателства - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-68/08.10.2016 г., Присъда № 32/01.06.2018 г. по НОХД № 36/20148 г. на ГОС; Решение № 235/25.10.2018 г. по ВНОХД № 273/2018 г. на ВТАС и Решение № 12/02.07.2019 г. по н. д. № 1198/2018 г. на ВКС, че на 08.10.2016 г. на път I5, в района на км. 139 +800, при управление на товарен автомобил влекач марка Мерцедес с рег. № РВ 0691 МТ, с полуремарке с рег. № РВ 14 94 ЕВ, П.И.Р. изгубил контрол върху автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал пътно-транспортно произшествие с насрещно движещия се товарен автомобил /бус/ марка “Фиат“, модел “Дукато“, с peг. № ЕВ 0078 ВА, собственост на ищеца О.Е. Д., управляван от Е.О. Д..

С влязла в сила на 02.07.2019 г. Присъда № 32/01.06.2018 г. по НОХД № 36/2018 г. на Габровски окръжен съд, изменена с Решение № 235/25.10.2018 г. по ВНОХД № 3

273/2018 г. на Апелативен съд - Велико Търново, П.И.Р. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 08.10.2016 г., на път I-5, км. 139+800, пътен участък между с. Донино, общ.

Габрово и разклона за с. Лесичарка, при управление на МПС - товарна композиция влекач „Мерцедес Актрус“ с peг. № РВ 06 91 МТ и прикачено ремарке с peг. № РВ 14 94 ЕВ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 68, т. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Е.О. Д. от гр. Дряново, като му е наложено наказание две години лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Към датата на настъпилото ПТП - 08.10.2016 г. за товарния автомобил с рег. № РВ 0691 МТ е била валидно сключена с ответното дружество ЗК “Лев Инс“ АД застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с полица № BG/22/ 116000564591, валидна от 21.04.2016 г. до 20.04.2017 г., приложена по делото.

На 07.10.2020 г. ищецът е подал молба до ответника, като застраховател, с искане да му бъде изплатено обезщетение за причинените му имуществени вреди -щети по лек автомобил марка Фиат модел Дукато с рег. № ЕВ 0078 ВА вследствие на настъпилото на 08.10.2016 г. ПТП. Посочено е, че автомобилът е тотално увреден и бракуван. Към молбата са приложени: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-68/08.10.2016 г.; Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие и албум; Присъда № 32/01.06.2018 г. по НОХД № 36/20148 г. на ГОС; Решение № 235/ 25.10.2018 г. по ВНОХД № 273/2018 г. на Апелативен съд - Велико Търново; Решение № 12/02.07.2019 г. по н.д. № 1198/2018 г. на ВКС; Удостоверение № 77/2018 г. на “Дани – 2006“ ЕООД; Удостоверение за застрахователна стойност от 23.02.2018 г. и Удостоверение за лична банкова сметка. С допълнителна молба от 28.10.2020 г. са представени СУМПС на водача и контролен талон към него.

От приложеното по делото копие от преписката по образуваната при ЗК “Лев Инс“ АД по щета № 0000-5000-20-251070/07.10.2020 г., се установява, че застрахователят е изготвил опис на щетите, Калкулация – ремонт, експертна оценка и Доклад по щета № 0000-5000-20-251070/1, от които става ясно, че възстановяването на автомобила е необосновано от икономическа гледна точка и се определя като тотална щета. Становището на експерта, отразено в Доклад по щета № 0000-5000-20-251070/1 е, че следва да се изплати обезщетение в размер на 4764,75 лв., след представяне на документ за прекратяване на регистрацията на МПС.

С писмо изх. № 13025/30.11.2020 г. ответникът е уведомил ищеца, че във връзка отправената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение е образувана щета № 0000-5000-20-251070. Уврежданията на автомобила представляват “тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Ищецът е уведомен, че съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ, следва да представи удостоверение от компетентните регистрационни органи за 4 прекратяване на регистрацията на МПС, в което да е отбелязано, че прекратяването е поради настъпила тотална щета, както и свидетелство за регистрация на МПС - част I (регистр. талон), перфорирано от регистрационните органи, на което също да е отбелязано, че регистрацията е прекратена поради настъпила тотална щета на МПС.

В преписката по щета № 0000-5000-20-251070/07.10.2020 г. липсват доказателства ищецът да е представил на ответника удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията му, в което да е отбелязано, че прекратяването е поради настъпила тотална щета.

С молба от 14.02.2022 г. процесуалният представител на ищеца е представил по делото копие от перфорирано свидетелство за регистрация на МПС - част I, на лек автомобил марка Фиат модел Дукато с рег. № ЕВ 0078 ВА, видно от което регистрацията на автомобила е прекратена на 02.03.2018 г.

От заключението на приетата по делото съдебно - оценъчна експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б.М., което съдът кредитира изцяло като компетентно и обосновано и не се оспорва от страните, се установява, че в следствие на настъпилото на 08.10.2016 г. ПТП е налице цялостно увреждане: унищожаване на купето, увреждане на почти всички системи и агрегати, в това число на силовия агрегат (двигател, скоростна кутия), увреждане на ходовата част, електрическата, гориво захранващата, охладителна система и т. н. на товарния автомобил /бус/ „Фиат", модел „Дукато“ с рег. № ЕВ 0078 ВА. Към датата на ПТП, срокът на експлоатация на автомобила е бил четиринадесет години и осем месеца и с отчитане на степен на овехтяване, възстановителна му стойност е 4763 лв., а стойността на разходите за ремонт, макар и при не пълно отчитане на уврежданията (при вариант на възстановяване на автомобила), възлиза на 10666,22 лв., поради което е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 1 КЗ, тъй като размера на разходите за ремонт надвишават действителната стойност на МПС с над 70 % и възстановяването му от техническа гледна точка е икономически неизгодно. С оглед възникването на тотална щета и съгласно Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.