Решение № 48 от 28.02.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. гр.Велинград, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210100014 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД, във вр. чл. 37 във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА за установяване съществуване на вземане на адвокат Г. Х. Б. с ЕГН ********** с адрес: гр. Пловдив, бул.

***********, срещу Община Велинград, БУЛСТАТ 000351580, за признаване за установено между страните, че ответникът, дължи на ищеца сумата в размер на 9561.23 лв.- главница, ведно със законната лихва за периода от 23.11.2023 год. до изплащане на вземането, произтичащо от Протокол № 15/28.06.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 273/28.06.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет – Пловдив с вх. № 366/11.05.2023 г. правни действия и процесуално представителство в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 320/2014 г. по описа на Районен съд Велинград, за което е издадена Заповед № 586/27.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1161/2023 г. по описа на Районен съд – Велинград. Претендират се разноските в заповедното производство, от които 191.22 лв. – държавна такса и 933.67 лв. – адвокатски възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗА в полза на адв. С. С. от АК Пловдив.

Ищецът твърди, че му е издадена Заповед за изпълнение № 586 за парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.11.2023 г. по ч. гр. д. № 1161/2023 год. по описа на Районен съд Велинград, с която е разпоредено длъжникът Община Велинград, да му заплати сумата 9 561.23 лв.- главница, ведно със законната лихва за периода от 23.11.2023 год. до изплащане на вземането, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално 1 представителство на ответника по ч. гр. д. № 320/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Велинград, определено от Адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал.3 ЗАдв., държавна такса в размер на 191.22 лв. и 933.67 лв. - адвокатско възнаграждение. Излага, че с пълномощно изх. № 92-00/401 от 04.02.2019 год. на Община Велинград, К. Т. К. в качеството си на Кмет на Община Велинград, е упълномощил адвокат Г. Х. Б., да осъществява процесуално представителство в производството по ч. гр. д. № 320/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Велинград, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключване на делото във всички съдебни инстанции. В процесуалните права на пълномощника се включвали и тези по чл. 34, ал. 1, 3 и 4 от ГПК. Пълномощното било от дата 04.02.2019 г. и същото било подписано от упълномощителя К. К. - Кмет на Община Велинград и от адвокат - Г. Б.. Договор за правна защита и съдействие по ч. гр. д. № 320/2014 г. между Община Велинград като възложител и адвокат Г. Б. като изпълнител не бил подписван, нито към датата на упълномощаването, нито след тази дата.

На основание издаденото пълномощно за процесуално представителство по ч. гр. д. № 320/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Велинград, адвокат Г. Б. се е запознал с предмета на делото и е осъществил процесуална защита. Изложил е доводи, че производството по делото е водено от ненадлежна страна. Твърдял е, че по ч. гр. д. № 320/2014 г. на Районен съд Велинград изначално не е възникнало надлежно процесуално правоотношение, поради липса на надлежна активна процесуална страна. Поискал е да се обезсилят Заповед за незабавно изпълнение № 180/08.04.2014 г. и Изпълнителен лист от 08.04.2024 г., издадени по ч. гр. д. № 320/2014 г. на Районен съд Велинград, като издадени в полза на неправосубектна страна. Първоначално първоинстанционния съд е намерил, че процесуалните действия са нередовни и е дал указания за отстраняване на нередовностите им по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК. Въпреки предприетите от адвоката процесуални действия, молбите за обезсилване на заповедите за изпълнение и изпълнителния лист били оставени без разглеждане. Пълномощникът на ответника е обжалвал разпорежданията, които са били отменени от въззивната инстанция с указания за произнасяне по основателността на молбите, след което Районен съд Велинград е приел молбите за неоснователни и ги е отхвърлил. Постановеният акт е бил обжалван от адвокат Г. Б. пред Окръжен съд Пазарджик. Подадената до Окръжен съд Пазарджик частна жалба е била оттеглена по молба на кмета на Община Велинград и е поискано прекратяване на производството. С определение на ОС Пазарджик частната жалба е върната. Определението е влязло в законна сила като необжалвано на 19.12.2019 г. С това се е сложило край на производството по ч. гр. д. № 320/2014 г. на Районен съд Велинград.

Твърди се, че със своето процесуално поведение адвокат Г. Б. е предприел и извършвал процесуални действия, като е положил дължимата грижа за правилния и срочен ход на делото. Така в резултат на осъществената процесуална защита и съдействие по ч. гр. д. № 320/2014 г. на Районен съд Велинград между страните по делото е сключено Споразумение № 1378/10.12.2019 год. Съгласно констативната част на Споразумението страните приемат, че са влезли в законна сила заповеди за незабавно 2 изпълнение, издадени по ЧГД по описа на Районен съд Велинград.

Излага, че по ч. гр. д. № 320/2014 г. на Районен съд Велинград адв. Г. Б. е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно изх. № 9200/401/04.02.2019 год. на К. Т. К. в качеството си на Кмет на Община Велинград. Договор за правна помощ и съдействие между Община Велинград като възложител и Адвокат Г. Б. като изпълнител по ч. гр. д. № 320/2014 г. не бил подписван нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Липсата в случая обаче на писмен договор за правна защита и съдействие, причините поради които такъв договор не е бил подписан, били без значение, защото отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждали при специалната регламентация по Закона за адвокатурата. Поначало законът предполагал дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор - чл.36,ал.2 от ЗА, но това не било императивно изискване - договор можело и да няма, както в настоящия случай, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение - чл.36,ал.3 от ЗА. При липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определял от Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. В тази хипотеза липсващата воля по договарянето на възнаграждение можела да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв, като съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне. Затова адвокатът поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА. С Протокол № 15/28.06.2023 год. от проведено заседание на Адвокатски съвет гр. Пловдив Решение № 273/28.06.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив било прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и съдействие по въпросните дела, че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова Адвокатски съвет гр. Пловдив приел, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и уважил направените искания.

Определил на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 9561.23 лева с ДДС в полза на адвокат Г. Х. Б. за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч. гр.д. № 320/2014 год. на Районен съд Велинград. В мотивната част на решението си приел, че по аналогия следва да се приложи и разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, съгласно който текст „Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение или бъде прекратено, поради оттегляне или отказ от иска, внесеното възнаграждение не се връща“. Прието е, че този текст е приложим по конкретното дело, тъй като е постигнато доброволно решение на спора 3 подписано е споразумение, а от друга страна след като внесеното възнаграждение не се връща, на същото основание следва да може да се претендира такова на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.

По подаденото заявление по чл. 410 ГПК Районен съд Велинград разпоредил издаване на Заповед № 206/27.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 1161/2024 г. срещу длъжника ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, ЕИК 000351580, с адрес гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адвокат Г. Х. Б. с ЕГН ********** - адвокат от Адвокатска колегия гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул. *********** паричното вземане в размер на 9 561.23 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 23.11.2023 год. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 191.22 лв. и 933.67 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат С. С. от АК Пловдив, на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на правни действия в полза на Община Велинград във връзка с ч.гр.д. № 320/2014 г. по описа на Районен съд Велинград.

Иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.422 вр. с чл.415 вр.с. чл.124 от ГПК, във вр. е чл. 37, вр. с чл. 36, ал. 3 Закона за адвокатурата да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на Г. Х. Б. срещу Община Велинград, за сумата в размер 9 561.23 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 23.11.2023 г. до изплащане на вземането, както е посочено в Протокол № 15/28.06.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 273/28.06.2023год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. 320/2014г. Претендира разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Велинград е подал отговор на исковата молба. Намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Излага, че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действия и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на доверителя - Община Велинград.

Прави възражение за погасяване на задължението по давност.

В ОСЗ процесуалният представител на ищеца – адв. С. излага доводи за неоснователност на възражението на ответната страна, че адв. Б. не се е явявал в открито съдебно заседание за защитаване на интереса на Община Велинград, като се мотивира, че законодателят е предвидил като принцип произнасяне на съда в закрито заседание, което пък е съобразено при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1.

С Писмено становище с вх. No 7312/24.10.2024 г. от адв. С., процесуален представител на ответника, не възразява да се даде ход на делото. Оспорва исковата молба. Поддържа отговора. Няма възражения по доклада на съда. Не сочи други доказателства. Излага съображения по същество. Моли да й се присъдят сторените разноски, като представя списък с разноски и договор за правна помощ и съдействие, пълномощно и фактура.

4

Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като съобрази представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна: