Решение № 260 от 05.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Варна, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000300 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на С. Т. С., ЕГН **********, представлявана от адв. Н. Д. от ШАК, срещу решение № 58/25.03.2025г., постановено по гр. д. № 156/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявен от въззивницата срещу ЗАД „Алианц България“ АДгр. София, ЕИК 040638060, осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, за присъждане на сумата 100 000 лв., съставляваща разликата над 100 000 лв. до предявения размер от 200 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди– болки и страдания, вследствие получени травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 02.03.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2023г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.

Излагат се съображения за недостатъчно задълбочен анализ на установените по делото конкретни факти и обстоятелства при постановяване на решението, 1 относими към размера на обезщетението за неимуществени вреди, касателно интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания и степента на уврежданията. На следващо място, релевират се оплаквания за неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД, с твърдения, че определеното от съда обезщетение е необосновано занижено по размер и несъответно на претърпените болки и страдания, в т.ч. и бъдещи такива, не са отчетени в достатъчна степен действителният интензитет и степен на травматичните увреждания, търпените болки и страдания, както и остатъчните проявления на уврежданият- дефицит в походката на пострадалата и изразената слабост във функцията на горния десен крайник, както и установената от ТЕЛК трайно намалена работоспособност; не са взети предвид икономическите отношения в страната. Сочи се също, че съдът не е изложил обосновани изводи за точния еквивалент на всички понесени от пострадалата емоционални, физически и психически болки и страдания, с което не е изпълнил изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на исковата претенция изцяло чрез присъждане допълнително на сумата от 100 000лв., ведно със законна лихва, считано 07.06.2023г. до окончателното погасяване на задължението, ведно със съдебно- деловодни разноски за двете инстанции съобразно крайния изход от спора, в т. ч. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗАД „Алианц България“ АД, представлявано от адв. М. К., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност и обоснованост на обжалваната отхвърлителна част от решението, с подробно изложени съображения и доводи. Искането към въззивния съд е за оставяне на жалбата без уважение, респ. за потвърждаване на решението в тази част като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, като са представени писмени доказателства за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Третото лице- помагач ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано от адв. М. Г., 2 също е депозирало отговор в срок, с който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба, като се оспорват съображенията и се репликират доводите в жалбата за неправилност на решението в обжалваната отхвърлителна част.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция представители на страните не се явяват. Подадени са молби от името на всяка от страните, чрез процесуален представител, преди провеждане на съдебното заседанието, съдържащи становища за даване ход на делото в тяхно отсъствие, както и по съществото на спора.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Шуменският окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от С. Т. С. от гр. Шумен срещу ЗАД „Алианц България“ АД, за присъждане на сумата 200 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 02.03.2020г., съпричинено при независимо нарушение на правилата за движение от Ш Р С при управление на л. а. „Рено Меган“, с рег. № Х ХХХХХ, застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” от ответното дружество, със застрахователна полица № BG/01/119002624242, валидна към датата на процесното ПТП, както и акцесорна претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.

Обжалваното решение, с което искове са уважени частично, до размер на 100 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо - налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съгласно приложимия КЗ (в сила от 01.01.2016г.).

Не се спори между страните и се установява от представените с исковата молба писмени доказателства, че на 07.06.2023г. от името на ищцата 3 е подадена извънсъдебна претенция към застрахователя на виновния застрахован водач на МПС за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата, въз основа на която е образувана преписка по щета № 1001/23/217/500114, както и че между застрахователя и пострадалото лице не е постигнато съгласие за справедлив размер на дължимото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Решението на ШОС, в осъдителната му част, с която е уважена исковата претенция на С. Т. С. срещу ЗАД „Алианц България“ АД за заплащане на сумата 100 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2023г., не е обжалвано и е влязло в законна сила. Следователно, със сила на пресъдено нещо е установено в отношенията между страните наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увредено лице срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице неимуществени вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите” за увреждащия л. а. „Рено Меган“, с рег. № Х ХХХХХ ВА, сключено със застрахователя, привлечен като ответник, със застрахователна полица № BG/01/119002624242, валидна към датата на процесното ПТП- 02.03.2020г.; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора– ПТП на 02.03.2020 г. на общински път край гр. Шумен; причинени неимуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение. Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на средна телесна повреда на ищцата, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила- с влязло в сила на 04.09.2020г. решение № 260000/19.08.2020г., постановено по АНД № 1340/2020 г. по описа на Шуменския районен съд, Ш Р С, е призната за виновна за това, че на 02.03.2020 г. на общински път край гр. Шумен при управление на л. а. „Рено 4

Меган“, с рег. № Х ХХХХХ ВА, нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 97, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на С. Т. С., изразяваща се в трайно затруднение в движението на горния десен крайник за срок по-голям от един месец, като причиняването на телесната повреда е извършено при условията на независимо съпричиняване с Бюрхан Хасанов Руфадов, който по същото време и на същото място, при управление на л. а. „Фолксваген Поло“ с рег. № Х ХХХХХ ХХ, е нарушил правилата за движение по пътищата– чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като Ш Р С е осъществила от обективна страна престъпление по чл.

343, ал.3, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

При съобразяване на конкретните оплаквания в жалбата и изразеното становище по тях в отговора на насрещната страна и третото лице- помагач, съставът на въззивния съд намира, че единственият спорен въпрос, за разрешаване на който е надлежно сезиран въззивният съд, въведен с конкретни оплаквания и съображения, е за справедливия размер на обезщетението, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, с оглед на установените пред съда интензитет и вид на претърпени болки, страдания и други негативни преживявания на пострадалото лице. Оплакванията са основани на твърденията, че обезщетението не кореспондира с критериите за справедливост с оглед конкретно установените, обективно съществуващи факти, явяващи се релевантни съобразно формирана от ВКС задължителна практика по приложение на чл. 52 ЗЗД – ППВС № 4/1968г., като според въззивницата справедливият размер възлиза на предявената за присъждане сума от 200 000лв.

Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищцата телесни увреждания, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Безспорно е установено от медицинската документация и от заключението на назначената от първоинстанционния съд комплексна съдебно- автотехническа и медицинска експертиза в медицинската й част, изготвена от вещо лице с необходимите специалност и квалификация, че ищцата е получила следните травматични увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с 5 процесното ПТП: съчетана травма, включваща: контузия на главата: лека степен на черепномозъчна травма; контузия на шията: многосегментно увреждане на междупрешленните шийни дискове, увреждане на нервни коренчета, контузия на гръбначния мозък на ниво С5– огнище на мозъчно размекчение (миеломалация); десностранна горна монопареза. В първите дни след травмата на ищцата е било проведено консервативно лечение, а след това- оперативно неврохирургично лечение, наложило се поради притискането в шийната област на гръбначния мозък и нервните окончания.

След оперативната интервенция, която е била успешна, е последвал дълъг период на възстановяване с методите на рехабилитационната медицина; в първите от 3 до 6 месеца ищцата е била на легло, обслужвана за найелементарни хигиенни и битови нужди от близките си, изпитвала е болки и неудобства; налице са данни за получен лек декубитус в седалищната област, създал на пострадалата допълнителни неудобства и болка. Към датата на изготвяне на експертизата, както и към момента (видно от представените в тази инстанция амбулаторни листи), ищцата продължава редовно да провежда физиотерапия. Походката на ищцата се е възстановила след шестия месец от операцията на шийния отдел. Към момента на прегледа от експертите е налице лекостепенна квадрипареза с леко изразени промени в походката и поотчетливо изразена слабост в дясната ръка, съпроводено от смутен усет (не се възприемат нормално усещания като болка, допир, температура). В дясната ръка липсва сила и скорост на активните движения в китката, крайникът може да се ползва, но с намален обем на всички движения, като това се дължи на засегнати нервни структури от травмата в шийната област и получената вследствие на това компресия на гръбначния мозък. Прогнозата е, че с голяма степен на вероятност смущенията в усета на дясната ръка и леко изразените промени в походката ще останат постоянно във времето.