Решение № 70 от 24.02.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Пазарджик, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20255220201358 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. С. В. ЕГН ********** от с.Ветрен дол, общ.Септември, против НП №25-0340-001005 от 03.09.2025г. на Началник група в ОД МВР-Пазарджик, РУ- Септември, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.

В жалбата са изложени възражения за незаконосъобразност на атакуваното НП. Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението от обективна страна. В условията на евентуалност, настоява, че деянието представлява маловажен случай, поради което следва да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от пълномощника адв.К. У. от АК- Пазарджик, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които доразвива в писмената си защита по съществото на спора. Счита, че в атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с описанието на 1 нарушението, съгласно императивните правила на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Настоява, че при излагане съставомерните признаци на деянието е налице неяснота по отношение мястото на извършването му. С тези допълнителни аргументи моли за отмяна на обжалваното НП, като претендира разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложено по делото пълномощно.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирано писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 14.08.2025г., в 16:00 часа, в гр.Белово, на бул.Освобождение, на път първи клас I-8 и път III-842, в посока от гр.Септември за „Септемврийско ханче“, управлявал лек автомобил Мерцедес, с рег.№ ****, собственост на С. С.ов В.

ЕГН **********, като при подаден сигнал със стоп-палка по образец от контролен орган, регулиращ кръгово кръстовище „Септемврийско ханче“ по причина на аварирал влекач с полуремарке, не спира на посоченото от контролния орган място и продължава движението си в посока с.Варвара.

В тази връзка с това на жалбоподателя е съставен АУАН Серия АД, бл.

№294362 от 18.08.2025г. за нарушение на чл.103 от ЗДвП, въз основа на който е издадено атакуваното НП, връчено на 25.09.2025г., видно от отбелязването в него. Жалбата против НП, е подадена с електронен подпис чрез АНО на 05.10.2025г./л.3/, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради, което е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, пред компетентния орган и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на 2 събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка и мащабна скица на кръгово кръстовище на път първи клас I-8 и път III-842, изцяло от показанията на полицейските служители при РУ- Септември, ОДМВР- Пазарджик- св.А. У.актосъставител и св.С. Й.- свидетел при съставянето на АУАН и частично от тези на св.Е. Й.- пътник в процесния лек автомобил.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че, разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на санкционираните физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл.84 ЗАНН вр. чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление №10/28.09.1973г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно- от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е издадено в законоустановения 6месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

В същото време съдът констатира, че в АУАН и НП не са спазени императивните процесуални правила при издаването им относно техните задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН.

На първо място в АУАН като място на извършване на процесното нарушение е посочено единствено „в посока от гр.Септември по посока за 3

„Септемврийско“ ханче“, което в никакъв случай не може да удовлетвори стандартите за конкретизация на мястото на извършване на нарушението. В указаната в акта посока на движение се включва пътен участък от крайната табела на гр.Септември до „Септемврийско ханче“ с дължина от около 4-5 километра. Поради това процесното нарушението би могло да бъде извършено на всяко едно място в рамките на посочения участък. Това без съмнение представлява съществено процецесуално нарушение на чл.42 ал.1 т.3 от ЗАНН касателно задължителното съдържание на АУАН.

По-нататък, прави впечатление, че в издаденото въз основа на така съставения АУАН НП, мястото на извършване на нарушението е посочено в гр.Белово на бул.Освобождение, на път първи клас №I-8- път 3-842, в посока от гр.Септември за „Септемврийско ханче“. Очевидно, налице е съществено разминаване между избрания от актосъставителя и АНО подход при излагане на този съществен обективен признак на деянието, до степен, че в НП е въведено допълнително уточнение, което липсва в АУАН. Това несъответствие между съдържанието на установителния и санкционен акт представлява съществено на процесуалните правила, тъй като с НП на практика за пръв път се въвеждат релевантни обстоятелства, които не са били включени в АУАН. По този начин административнонаказващият орган е изменил фактическата обстановка, установена с акта, като е въвел различно място на извършване на нарушението. Това представлява недопустимо допълване и изменение на фактическите обстоятелства, което противоречи на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съгласно трайната практика на ВАС НП не може да съдържа нови или различни фактически положения спрямо тези, описани в АУАН, тъй като това нарушава правото на защита на санкционираното лице. Очевидно е и това, че в случая разминаването в посоченото в АУАН и НП място на нарушението не представлява техническа грешка, а съществено изменение на обвинението. Посоченото несъответствие създава неяснота относно конкретното деяние, за което се ангажира административнонаказателната отговорност, и ограничава правото на защита на наказаното лице, обуславящо отмяна на атакуваното НП.

Отделно от това, едновременното посочване в обстоятелствената част на НП като място на нарушението- гр.Белово на бул.Освобождение и уточнението, че същото е било извършено при регулиране на кръговото кръстовище „Септемврийско ханче“, създава объркване не само за адресата на 4 санкционния акт, но и за съда. Ноторно известно е, че процесното кръгово кръстовище се намира извън територията на гр.Белово, на около 8-9 км. от началото на населеното място. В същото време от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява безпротиворечиво, че жалбоподателят, движейки се в посока от гр.Септември към „Септемврийско ханче“ не е спрял на подаден сигнал със стоп-палка по образец от контролен орган- в случая св.А. У., който на инкриминираната дата регулирал кръговото кръстовище на „Септемврийско ханче“ поради аварирал по това време влекач с полуремарке. Съгласно нормата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В разпоредбата на чл.170 ал.3 от ЗДвП е предвидено, че при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоппалка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

В този смисъл, за да е осъществен състава на нарушението по чл.103 ЗДП несъмнено следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. В конкретния случай в хода на проведеното съдебно следствие беше доказано чрез показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители и от съдържанието на приетата като писмено доказателство мащабна скица на кръговото кръстовище на път първи клас I-8 и път III-842 /л.38-гръб/, че мястото на извършване на нарушението е именно участъкът от посочения път в посока от гр.Септември към „Септемврийско ханче“, малко преди навлизане на процесното МПС в регулираното от полицейските служители кръгово кръстовище. Последният обаче със сигурност не се намира в гр.Белово на бул.Освобождение, както е конкретизирано в НП. Това несъответствие касателно съществен обективен 5 признак на нарушението, каквото е мястото на извършването му, създава още едно затруднение за адресата на санкционния акт да установи волята на АНО и оттам да осъществи в пълнота правото си на защита.

Изложеното дотук относно процесуалната незаконосъобразност на атакуваното НН е достатъчно основание за неговата отмяна, поради коте съдът не намира за нужно да излага подробни аргументи касателно съответствието му с материалния закон, както и да излага доводи по възраженията на жалбоподателя относно осъществяването на деянието от обективна страна.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63 ал.4 ЗАНН вр. чл.143 ал.1 и чл.144 АПК, и чл.78 ал.1 ГПК, в тежест на ОДМВР- Пазарджик, към което принадлежи РУ- Септември, следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски за възнаграждение на един адвокат. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.63д ал.2 ЗАНН. В случая заплатените по договор за правна защита и съдействие 500 лева адвокатски хонорар съответстват на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и не се явяват завишени, предвид фактическата и правна сложност на делото, очертани от неговия предмет и обема на относимия доказателствен материал, събран в хода на съдебното следствие в рамките на двете, проведени по делото открити съдебни заседания. Поради това в полза на жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение в размер на 255, 65 евро, равняващи се на 500 лева.