Решение № 3448 от 05.10.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3448 гр. Варна, 05.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110102096 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от К. В. К. и П. К. К., и двете от гр.

Варна, с която срещу М. Н. Г.а и И. Д. Г., и двамата от гр. Варна, е предявен отрицателен установителен иск за приемане за установено между страните, че ответниците не притежават правото на собственост върху недвижими имоти, на основание чл. 124 ГПК.

В исковата си молба ищците К. В. К. и П. К. К. твърдят, че са собственици на ПИ с идентификатор 359 по КП на вилна зона „Лазур“, находяща се в землището на с.

Константиново, общ. Варна, с площ от 544 кв.м., както и на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 361 по КП на вилна зона „Лазур“, с площ от 62 кв.м., представляващи реални части от ПИ с идентификатор ***, находящ се във силна зона „Лазур“, с. Константиново, обл.

Варна, бивш ПИ с пл. № 270, кв. 7 по РП на в.з. „Лазур“. Обосновават твърденията си с това, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 153, том X, дело № 3323/1975 г. К. Д.

К. дарил на децата си В. и Р. К.и лозе с площ от 1 000 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 1 329 кв.м., находящо се местност „Ешекчия“ – землището на с. Константиново, Варненско, представляващ ПИ № 270, кв. 7, при граници: север – ПИ с пл. №№ 268, 269, 271 и 274, запад – ПИ с пл. № 267, изток – ПИ с пл. №№ 274 и 276, юг – ПИ с пл. № 275 и път.

Впоследствие между В. и Р. К.и била извършена съдебна делба, обективирана в Решение № 4069/02.12.2010 г. по гр.д. № 10104/2009 г. на ВРС, съобразно което в дял на В. К. бил поставен ПИ с идентификатор 359, с площ от 544 кв.м., а ПИ с идентификатор 361, с площ от 62 кв.м. бил поставен в общ дял на двамата съделители. Сочи се, че след смъртта на общия наследодател на ищците В. К. на 11.03.2021 г. единствени негови наследници по закон се явяват преживялата му съпруга П. К. и дъщеря му К. К., поради което и собствеността върху посочените имоти е преминала в техния патримониум. След справка в Имотния регистър обаче лицата установили, че в полза на ответницата М. Г.а бил съставен КНА по обстоятелствена проверка от 18.05.2023 г., като същата била призната за собственик на ПИ с идентификатор ***, находящ се във вилна зона „Лазур“, с.

Константиново, обл. Варна, целият с площ от 1 296 кв.м. Посоченият имот ищците сочат, че представлява бивш имот с пл. № 207 и включва процесните реални части, предмет на спора – ПИ с идентификатор 359 и ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 361. Твърди се, че 1 наследодателят им е владял имота, считано от момента на придобиването му през 1975 г., до смъртта си, а след това и самите наследници са продължили да упражняват фактическата власт върху него, което продължава и до настоящия момент, като в нито един момент ответницата не е препятствала необезпокояваното им владение. Сочат, че през цялото време са заплащали данъците за имота. В тази връзка се иска уважаване на така заявената претенция и отмяна на издадения в полза на ответницата КНА. Моли се за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците М. Н. Г.а и И. Д. Г. е депозиран отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на така заявения иск. Не се оспорва от страните извършеното в полза на В. К. дарение през 1975 г., нито извършената делба между него и Р. К. по гр.д. № 10104/2009 г. на ВРС. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че В. К. и ищците са осъществявали фактическата власт върху имотите в какъвто и да е момент. Излага се в отговора, че на 30.03.1998 г. ответницата, по това време в брак с ответника, е закупила имот с пл. № 269, която покупко-продажба била обективирана в Нотариален акт № 75, том 4, дело № 1806 от 1998 г. При индивидуализирането на закупения недвижим имот в нотариалния акт, процесният имот, който се явява съседен на закупения от ответницата, бил описан като празно място. Твърди се, че след влизане във владение на закупеното място ответницата разбрала, че процесният имот се стопанисва от баба В. и съпругът й Ж., които всъщност били собственици на ПИ, граничещ на запад с процесния, но обработвали от години последния, доколкото преди това същият бил безстопанствен и обрасъл с дървета и храсти. На мястото лицата се грижели за лозето и се отглеждали зеленчуци. След смъртта на Ж. обаче имотът бил изоставен, като през 2007-2008 г. ответниците решили да започнат да се грижат за него. С помощта на родителите на ответницата мястото било облагородено, като били засяти тикви, боб и др., а впоследствие и дръвчета – орехови, прасковени, вишневи и черешови. Лицата поели грижите и за лозето,като от гроздето започнали да правят вино. В тази връзка е изтъкнато, че за период от повече от 16 г. ответниците са считали имотът за свой, доколкото са го владели трайно и необезпокоявано, с оглед на което и през м.08.2022 г. инициирали процедура за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. В края на 2023 г. – началото на 2024 г. обаче съседи ги уведомили, че непознати лица влезли в имота им и започнали да режат лозето и младите дръвчета, поради което и веднага подали сигнал до полицията и прокуратурата, като към момента пред ВРП имало две образувани производства в тази връзка. Последното обаче не спряло нерегламентираните действия в имота от страна на ищците, като отново дошли хора и отрязали живата ограда, с която той е заграден, както и орехите, вишните и черешите. Сочи се, че ищците дори променили денивелацията на парцела, изкоренили декоративните дървета и храсти, и поставили табела с имената си.

Съобразно изложеното ответниците счита, че са придобили процесния имот по давностно владение, считано от 2007 г. – 2008 г., което до момента упражнявано непрекъснато, явно и необезпокоявано. В този смисъл се иска отхвърляне на заявената претенция. Моли се за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат иска.

Представят писмена защита.

В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, поддържат отговора. Представят писмена защита.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 153, т. X, дело № 3323 от 16.04.1975 г. /л. 6/ се установява, че К. Д. К. е дарил на сина си В. К. К. и дъщеря си Р. К. К. лозе от 1000 кв.м., находящо се я м-ст „Ешекчия“, землището на с. Константиново.

С Решение № 4069 от 02.12.2010 г. по гр.д. № 10140/2009 г. на ВРС /л. 8-9/ е поставен в дял и собственост на В. К. К. недвижим имот с идентификатор 359 по КП на в.з. „Лазур“ в 2 землището на с. Константиново, с площ 544 кв.м., а в дял на Р. К. К. недвижим имот с идентификатор 360 по КП на в.з. „Лазур“ в землището на с. Константиново, с площ 708 кв.м.

Поставен в в общ дял и на двамата недвижим имот с идентификатор 361 по КП на в.з.

„Лазур“ в землището на с. Константиново, с площ 62 кв.м. Представени са и СТЕ към решението, както и скица-проект за делба /л. 11-12/, от които са видни дяловете.

От Удостоверение за наследници от 13.12.2024 г. на Община Варна /л. 10/ се установява, че В. К. К. е починал на 11.03.2021 г. и е оставил като наследници П. К. К.

(съпруга) и К. В. К. (дъщеря).

Представени са справки от АВп по партидите на В. К. и М. Г.а /л. 15-17/.

От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 60, т. III, рег.№ 4907, дело № 455 от 18.05.2023 г. на нотариус О. Ш. /л. 18/ се установява, че М.

Н. Г.а е призната за собственик по давностно владение върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Константиново, вилна зона „Лазур“, с площ 1296 кв.м.

Представени са приходни квитанции и разписки за заплатени данъчни задължения към Община Варна за недвижим имот (земя и сграда) в с. Константиново, м-ст Ешекчия (Лазур) от В. К. за периода 2005 г. – 2023 г. /л. 19-43/, както и за 2024 г. /л. 223/.

Представени са данъчна декларация и квитанция за платен данък за процесния имот от М. Г.а от 2022 г. /л. 152-156/

От писмо от Община Варна, Дирекция МДТ /л. 169/ се установява, че партида за имот в с. Константиново, м „Ешекчия“ е открита въз основа на декларация от 27.03.1998 г., подадена от В. К. за земя с площ 1000 кв.м., придобита чрез дарение от 16.04.1975 г., на която собственици са В. К. и Р. К.. Партидата е закрита поради предеклариране на имота.

Задълженията за данъци в периода 1998 г. – 2013 г. са платени. През 2014 г. е открита друга партида за земя с площ 544 кв.м., придобита чрез делба от 2010 г., като партидата е закрита през 2021 г., поради деклариране на имота от наследниците. Задълженията за данъци за периода 2014 г. – 2021 г. са платени. Открита е и партида през 2014 г. на земя с площ 62 кв.м.

През 2021 г. К. К. е декларирала земя с площ 544 кв.м. и с площ 62 кв.м. в съсобственост с П. К., като задълженията за данъци са платени до 2024 г.

Представени са доказателства за прекратяването на 11.07.2024 г. на сключения на 25.05.2021 г. граждански брак между И. Д. Г. и М. Н. К. /л. 170-173/ От Постановление на прокурор към ВРП от 07.08.2024 г. /л. 177-179/ се установява, че е отказано образуването на досъдебно производство, предвид липса на извършено престъпление.

От заключението на вещото лице инж. Ж. Б. по допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза /л. 207-214/ се установява, че между имот № 270 с площ 1308 кв.м. по ЗРП/1990г. и имота с площ 1296 кв.м. по КНА-60/18.05.2023 г. се установява съответствие по конфигурация/граници/площ и застъпване/припокриване за площ 1264 кв.м., т.е. двата имота са частично идентични за тази преобладаваща площ. Между процесния имот № 359 с площ 544 кв.м. по съдебната делба и имота с площ 1296 кв.м. по КНА-60/18.05.2023 г. се установява застъпване/припокриване за площ 515 кв.м. т.е. двата имота са частично идентични за тази площ. Между процесния имот/тупикова отсечка № 361 с площ 62 кв.м. по съдебната делба и имота с площ 1296 кв.м. по КНА-60/18.05.2023 г. се установява застъпване/припокриване за площ 62 кв.м., т.е двата имота са частично идентични за тази площ.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. А. Н. /л. 183-184/ се установява, че живее постоянно във вилна зона „Лазур“ от 2002 г. Познава собствениците на процесния имот – семейство К.и от много години, които са били там когато тя се е нанесла в съседния имот от западната граница. Познава и семейството, което живее над имота.

Свидетелката се е интересувала да купи имота на сем. К.и. Описва подробно имота и съседите му. Посочва, че е с площ около 550 кв.м и има насаждения – лози, орех, кайсия, 3 череша. Свидетелката знае, че е имало уговорка между Ж. и съпругата му, които са от западната граница на имота на сем. К.и, да обработват процесния имот и да делят продукцията. Свидетелката знае това лично от съпругата на Ж. и е виждала близки на К.и да идват в имота, както и сем. П. (Ж. и В.), като никой друг не е обработвал мястото. Не познава М. и И. Г.и и никога не ги е виждала. Свидетелката живее там постоянно и не е виждала никой друг да обработва имота, освен сем. П. и сем. К.и. Семейство П. са обработвали парцела до смъртта им през 2021 г. На няколко пъти след това са идвали хора да чистят имота, които тя не познава. Видяла е ответницата за първи път през 2023 г. когато са извикали полиция заради спор за имота. Посочва как се влиза в имота. Знае, че уговорката за обработване на имота от П. е била още преди свидетелката да се нанесе там, защото дядото К. е бил приятел с Ж. Панайотов.

От показанията на разпитания по делото свидетел И. Х. А. /л. 184, гръб-185/ се установява, че е бил приятел с В. К. от ученическите години, като посочва къде се е намирало лозето му. Ходил е там доста пъти и му е помагал. Свидетелят знае, че имотът е бил разделен със сестра му през 2011 г. и е бил ограден от всички страни. Една част се е ползвала от Р. и Г., а В. ползвал другата част. Свидетелят е ходил много пъти да помага, като знае, че е имало уговорка със съседа Ж. да гледа лозето и да си делят продукцията с К.. Ж. живеел там, но починал. Свидетелят не е виждал други хора в имота, освен К.и и не познава М., И. и Н.. Имало е порта между имота на Ж. и този на В.. В имота на последния никога не е имало ток или вода, а е взимал от съседния имот. Знае, че Ж. е гледал имота до 2014 г., а след това се е разболял. Посочва какви насаждения е имало в имота, както и какви огради и портички е имало.

Разпечатката съдържа 39 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c0aa7f6-106a-46e6-9c9f-49bf83e04421