Решение № 961 от 20.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Тахчиева

Членове:

Анелия Маркова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000501605 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 29/23.01.2026 г. по гр.д. № 436/2024 г., на Софийски окръжен съд , съдът е осъдил Б. Й. Б. да заплати на Ц. Л. Т. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 262, ал.

2 ЗЗД сумата от 14 960.40 евро, платена на отпаднало основание поради разваляне на Договор за строително-ремонтни дейности от 24.05.2023 г., ведно законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2024 г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 17 327.68 евро. С решението е отхвърлен предявения от Ц. Л. Т. срещу Б. Й. Б. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 136.18 евро - законна лихва върху главницата от 17 327.68 евро за периода от 17.07.2023 г. до 11.06.2024 г. С решението Б. Й. Б. е осъден да заплати на Ц. Л. Т. на основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 951 евро, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в периода 25.05.2023 г. – 05.07.2023 г., изразяващи се в скъсване на захранваща тръба за питейна вода, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Б. Й. Б., който моли въззивния съд да го отмени и да отхвърли предявените срещу него искове в цялост.

Първоинстанционният съд не обсъдил изложеното от него в писмената му защита. Сочи, че договорният срок за изпълнение бил 90 работни дни, като Ц. Л. Т. прекратил достъпа му до обекта значително преди изтичане на този срок. Липсвалит доказателства за надлежно отправено писмено предизвестие по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. По време на действие на договора Ц. Т. наел паралелна бригада, което е възпрепятствало изпълнението на работата по договора и представлявало забава на кредитора. Изготвената по делото експертиза била 1 извършена след намеса на последващи бригади на обекта, което правело невъзможно точното разграничаване на обема и авторството на извършените строително-монтажни работи.

Ответникът по жалбата Ц. Л. Т. оспорва жалбата. Сочи, че не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като ответникът Б. не депозирал нито отговор, нито каквото и да е писмено становище в хода на производството. Ппредставеното в открито съдебно заседание на 03.10.2025 г. съдът правилно преценил, че не представлява надлежно волеизявление. Същото имало характер на отговор, но било представено след изтичането на срока за него. От друга страна съдът не бил давал срок за писмена защита на ответника по смисъла на чл. 375, ал. 2 от ГПК, поради което не следвало да се приема и за такава.

Неоснователни били доводите за неправилно прилагане на материалния закон. В хода на процеса било доказано развалянето на договора, а от свидетелските показания на св. Д. Г. се доказа, че същият е бил ангажиран след преустановяване на дейността на ответника, което включвало оттеглянето на бригадата му и събиране на оборудването от имота на ищеца, който не бил прекратявал достъпа на ответника. Б. Б.о сам преустановил посещенията на обекта и спрял всякаква комуникация. Обема на извършената от ответника работа бил доказан от извършената СТЕ, изготвеното техническо становище от инж. Б. Н. и от показанията на св. Д. Г.. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, ищецът доказал основателността на всички предявени искове.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно съединени осъдителни искове, предявени от Ц. Л. Т. срещу Б. Й. Б., с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 262, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 33 890 лв., платена на отпаднало основание поради разваляне на Договор за строително-ремонтни дейности от 24.05.2023 г., сумата от 4 178 лева - законна лихва за периода от 17.07.2023 г. /датата на разваляне на договора/ до 11.06.2024 г., ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и с правно основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1860 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в периода 25.05.2023 г. – 05.07.2023 г., изразяващи се в скъсване на захранваща тръба за питейна вода, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2023 г. В исковата молба е посочено, че Ц. Т. е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, който имал нужда от строителноремонтни подобрения, за изпълнението на които сключил с ответника Б. Й. Б. на 24.05.2023 г. договор за строително-ремонтни дейности, съобразно офертата, която Б. Б. предоставил на 23.05.2023 г. На 25.05.2023 г. Ц. Т. платил по банков път аванс в размер на 36 000 лв. по сметка на Б. Б., съгласно чл. 2, ал.2 от договора. На 26.05.2023 г. му превел още 2 000 лв. за наем на мини багер, необходим според него за уговорената работа. За периода от 25.05.2023 г. до 05.07.2023 г. Б. Б. дошъл няколко пъти в имота, като работа от него и/или работниците му била извършена в малък обем. Била изпълнена малка част от описаното в т. 1 от офертата от 23.05.2023 г., а именно - изрязване на дървета, премахване на телена ограда, разбиване на бетонни пътеки, частично изхвърляне на земна маса, 2 контейнера изхвърлени отпадъци. Не били доставяни, посочените в т. 1 от офертата материали. След като Б. Б. спрял да посещава имота и работата не била извършена, ищецът го поканил да развалят договора съгласно чл.15 от същия. За целта уговорили среща при адвокат на 17.07.2023 г., на която той дошъл лично, но заявил, че отказва да върне заплатената в аванс сума с аргумент, че я е изработил.

Няколко дни преди срещата Б. Б. дошъл до имота и си прибрал инструментите. След срещата страните не са имали контакт. Ц. Т. ангажирал други лица за довършване на започнатите строително - ремонтни дейности, но преди това се свързал с инж. Б. Н., на когото възложил да изготви техническо становище по отношение на установяване степента 2 на завършеност на описаните в офертата на изпълнителя по договора Б. Б. строителни и ремонтни дейности с анализ на оценка на частично започнатите и незавършени СМР. На 16.10.2023 г. Ц. Т. сключил договор за строителство с изпълнител Д. Г. Въз основа на съдебно-техническа експертиза, възложена от Софийски районен съд - гражданско отделение по ч. гр. дело №786/24 г., 88 състав на инж. Й. П. Н. и изготвена от същото вещо лице, се установило, че няма нито една позиция да е завършена от изпълнителя, като за нея да е подписан двустранен протокол. Налице е единствено изпълнение на дренажа около къщата, но подлежало на доказване от кого. Тази дейност била извършена от Д. Г., а не от Б.

Б.. По отношение на т. 10 - контейнери, към момента на огледа от инж. Н. били изхвърлени отпадъци само с 2 контейнера, останалите, описани до 18 бр. от инж. Н. - от Д. Г.. Това, което било извършено от Б. Б. било единствено по т. 1 от офертата и то частично. Ц. Т. признава, че свършеното от ответника по т.1 от офертата, което включва работата му с багер, камион, частична вертикална планировка, ограничено вложен ръчен труд при демонтаж на оградна мрежа и частично снемане на земна повърхност - всичко на стойност 1670 лв. и 2 контейнера по т. 10 – 440 лв. - обща стойност 2110 лв. Счита, че след приспадане на тази сума ответникът дължи връщане на остатъка от платени аванс 33 890 лв. поради неизпълнение на договора и разваляне на същия. Заради неизпълнението на договореното, сумата се явява неоснователно получена от ответника и подлежи на връщане. При работата си ответникът нанесъл на ищеца вреди в имота на дворната канализация, като в периода 25.05.2023 г. – 05.07.2023 г. скъсал захранващата тръба за питейна вода. Наложило се Ц. Т. да ангажира следващите работници с възстановяване на тези щети, поради което претендира да му бъдат заплатени и разноските за тези вреди, нанесени от ответника и/или неговите работници.

Същите били в размер 1860 лв., за което предоставя като доказателство договор, приемопредавател протокол и два броя разписки.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. Й. Б. не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът оспорва основателността на предявените искове и твърди, че не дължи претендираните суми. Поддържа, че в периода 20.05.2023 г. – 05.07.2023 г., заедно с работниците си, е бил поне 20 дни на обекта и е извършил голям обем от работа. Бил помолен от ищеца да развалят договора. След като е работил заедно със служителите около месец, ищецът едностранно прекратил договора, макар ответникът да е инвестирал пари, инструменти, работна сила. Не оспорва, че при работата е скъсана захранваща тръба за питейна вода, но твърди, че повредата е била отстранена още същият ден. В писмена защита след анализ на доказателствата ищецът чрез процесуалния си представител развива подробни съображения за неоснователност на исковете.

По делото не се спори и видно от представения договор, на 24.05.2023 г. между Ц. Л. Т. като възложител и Б. Й. Б. като изпълнител е сключен договор за извършване на строително-ремонтни дейности. Съгласно чл. 1 от него възложителят е възложил на изпълнителя да извърши в имота му, находящ се в ***, работа по девет позиции: 1.

Подготовка, обработване на дворно място, което включва изкопни дейности, ръчен труд, работа с багер, работа с фреза, снабдяване с необходимите материали, къртене на бетон. 2.

Изработка на двустранен кофраж. 3. Подпорна стена. 4. Пояс около къщата. 5. Дренаж. 6.

Пътеки от бетон. 7. Плоча. 8. Бетон и желязо, 9. Колони. 10. Контейнер. Страните договорили обща цена на СМР 72 450 лева, като първото плащане в размер на 50% следвало да извършено платно от ищеца възложител при подписване на договора, 25 % след извършването на изкопните дейности и 25% преди леенето на бетон /чл. 2, ал. 2/. Срок за изпълнение на работата бил уговорен на 90 работни дни /чл. 3/. В изпълнение на договора ищецът заплатил по банковата сметка на ответника сумата от 36 000 лева с платежно нареждане от 25.05.2023 г., както и 2000 лева на 26.06.2023 г. за наем на мини багер. С разпоредбата на чл.15 страните са уговорили правото на въъзложителя по всяко време до 3 завършване и предаване на обекта да се откаже от договора и да прекрати действието му. В този случай той е длъжен да заплати на изпълнителя изработеното към момента на прекратяването. С разпоредбата на чл.17 от договора страните са уговорили, че ако стане ясно, че изпълнителят ще просрочи възложената работа с повече от 30 дни след уговорения срок или няма да извърши СМР по уговорения начин и с нужното качество, възложителят може да развали договора.

По делото са представени Договор за строителство от 16.10.2023 г. и приемнопредавателен протокол и разписки към него, видно от които строителните работи, предмет на процесния договор са възложени за изпълнение на „Арбадос“ ООД.

По делото е представено техническото становище, изготвено от инж. Б. Н., което въззивният съд намира, че не следва да цени в настоящото производство, тъй като същото представлява /частна/ експертиза, която не е изготвена в рамките на настоящото производство.

По делото е разпитан като свидетел Д. Г., от чиито показания се установява, че през 2022 г. Ц. Т. се свързал с него, с желание да му извършат строителни услуги, тъй като свидетелят извършвал такива. Към онзи момент били доста ангажирани и имали сериозно забавяне, като се разбрали в случай, че не намери друг, пак да ги потърси. Той ги потърсил отново през 2023 г., ако не се лъжа, края на лятото, по повод да се видим, тъй като оставали нещата, които иска да прави. Обяснил, че започнал с фирма, която го измамила и не довършили нещата, които са започнали. Искал свидетелят и бригадата му да довършат. Те направили оглед, видели какво трябва да се свърши и го свършили. Мястото било в гр.