Решение № 10122 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10122 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В. като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110136024 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ..., с която са предявени против ... положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата 413,17 лева, представляваща вземане за месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ..., ID ... от ... г. за период от ... г. до ... г., ведно със законна лихва за период от 21.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 19,17 лева, представляваща мораторна лихва за забава за период от ... г. до ... г. върху главницата за месечни такси и потребление, сумата 1214,45 лева, представляваща вземания за неустойки за неизпълнение на договор ..., ID ... от ... г., ведно със законна лихва за период от 21.10.2024 г. до изплащане на вземанията, сумата 29,65 лева, представляваща мораторна лихва за забава за период от 13.07.2024 г. до ... г., върху главниците за неустойки, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.11.2024 г. по ч.гр.д. № 63070/2024 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.

Ищецът твърди, че с ответника са били страни по облигационно правоотношение, по силата на което доставчикът на далекосъобщителната услуга е предоставял ползването на мрежата, а насрещната страна е следвало да заплати стойността й във вид на абонаментна такса и цена на ползвани услуги. Поддържа, че ответникът е неизправна страна по договора, тъй като е просрочил задълженията си. Излага, че в полза на ищеца в този случай е възникнало право да прекрати договора, което последният е упражнил на ... г. и в неговия патримониум са възникнали вземания за неустойки във фиксиран размер, съгласно уговореното между страните, а именно като сбор от стандартните месечни абонаменти такси 1 за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Сочи, че е начислена и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на оператора за предоставено за срока на договора оборудване, което абонатът не е върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. Твърди, че за допуснатата забава в изпълнението му се дължи и мораторно обезщетение в размер на законната лихва за времето на просрочие. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответникът поддържа становище за неоснователност на исковете. Признава, че е подписал договор с ищеца за предоставяне на услуги ... с един рутер, мобилен и фиксиран ... на адрес в ..., които е използвала до ... г. Излага твърдения, че за периода от ... г. до ... г. е живял на друг адрес в .... Поддържа, че е отправил искане до мобилния оператор за прехвърляне на пакета за ползване – ... и фиксиран ..., на адреса в ..., което е било уважено, но фактически не е било изпълнено от оператора не по вина на клиента, поради което на практика тези услуги не са били предоставяни и използвани през процесния период на надлежно заявения нов адрес, но е следвало, въпреки това, да бъдат заплащани. Сочи, че срещу това неизпълнение на оператора е депозирал пред него две жалби. Поддържа, че впоследствие е прехвърлил мобилния си телефон от ... към ..., като е заплатил на ищеца 624,00 лева за използвани услуги от мобилен телефон и сим карта. Излага довод, че предвид изложеното, няма вина за прекратяване на договора, следователно и не дължи начислените от оператора неустойки. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС:

За да бъде уважен така предявения иск за сумата в размер на 413,17 лева, представляваща вземане за месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ..., ID ... от ... г. за период от ... г. до ... г. в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че по силата на валидно сключен договор с ответника, е доставил, а ответникът е приел (потребил) далекосъобщителни услуги за процесния период и в негова тежест е възникнало изискуемо задължение да плати цената им /включително месечна абонаментна такса/ в претендирания размер и в определен срок, след изтичането на който е изпаднал в забава.

Между страните по делото не е спорно и видно от представения по делото договор № ... от ... г., приложенията и анексите към него, както и от приетите по делото заключения на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, които съдът кредитира като компетентно и обективно изготвени, се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по предоставяне на електронни съобщителни услуги.

Установява се, че по процесната партида са били активирани общо четири процесни електронни съобщителни услуги, а именно: мобилна услуга с номер ..., предоставяна като 2 част от пакетна услуга; мобилна услуга с номер ... по тарифен план ...; услуга „домашен ...“ с номер ...; както и услуга „...“ с номер .... С анекс от ... г. срокът на пакетната услуга – мобилна услуга, домашен ... и ... – е бил продължен до ... г., а услугата ... е била със срок до ... г. Установява се, че до ... г. към партидата е съществувала активирана още една мобилна услуга с номер **********, която на посочената дата, по искане на клиента, е била прехвърлена към друг оператор.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че съгласно договорните приложения общата месечна абонаментна такса за пакетната услуга е възлизала на 47,90 лева без ДДС, като в процесните фактури същата е била начислявана на стойност 33,99 лева без ДДС (след отстъпки и индексации), разпределени между отделните услуги, както следва: 15,50 лева без ДДС за мобилната услуга, 10,54 лева без ДДС за ... и 7,95 лева без ДДС за .... Към услугата за ... е била начислявана такса и за допълнителна услуга ... в размер на 7,49 лева без ДДС, съответно 8,32 лева без ДДС за м.07.2024 г., след индексация.

За услугата ... е била начислявана преференциална месечна абонаментна такса в размер на 20,65 без ДДС, която след индексацията през 2024 г. е възлизала на 22,62 лева без ДДС.

Установява се още, че за процесния период ... г. - ... г. ищецът е издал на ответника шест фактури, а именно: фактура № .../... г. на стойност 74,56 лева с ДДС; фактура № .../... г. на стойност 80,41 лева с ДДС; фактура № .../... г. на стойност 76,92 лева с ДДС; фактура № .../... г. на стойност 91,80 лева с ДДС, фактура № .../... г. на стойност 76,92 лева с ДДС и фактура № .../... г. на стойност 77,92 лева с ДДС с кредитно известие към нея № .../... г. за сума 65,35 лева или фактури на обща стойност от 413,17 лева. Вещото лице по съдебносчетоводната експертиза е установило, че процесните фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца, като не са налице данни за извършени плащания по тях.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че не дължи начислените месечни такси поради непредоставяне на фиксираните услуги на нов адрес. От доказателствата по делото действително се установява, че ответникът е отправил искане до оператора за преместване на услугите ... и фиксиран ... на адрес в ..., като по делото е представено и собственоръчно подписано искане от ... г., в което абонатът е изложил и в писмен вид, че желае преместване на услугите на нов адрес.

От представените от ищеца справки и кореспонденция във връзка с подаденото искане обаче се установява, че операторът е предприел действия по обработването му и е направил многократни опити да осъществи контакт с ответника за уточняване и реализиране на преместването. В представената вътрешна справка са отразени данни, че на ... г. е бил създаден казус за смяна на адрес, като е отбелязано, че не е бил осъществен контакт с абоната, поради което му е бил изпратен SMS. Маркирано е, че клиентът е заявил пред служители на ищеца, че го е получил. Отразено е още, че на 20.12.2023 г. е бил направен нов опит за връзка с клиента относно смяната на адреса и технологията, както и че отново е било изпратено уведомление чрез SMS с указание клиентът да посети магазин на оператора за съдействие по казуса. Отбелязано е, че абонатът, при проведения разговор със служители на ищеца по-късно на същия ден, е заявил, че ще посети магазин на оператора поради вече 3 спешния характер на направеното искане.

По делото са представени и справки за изпратени SMS съобщения до телефонния номер на управителя на ответното дружество (**********), от които се установява, че операторът е уведомявал абоната относно движението по подаденото искане и необходимостта от контакт и съдействие от негова страна. Представено е и писмо от отдел „Обслужване на клиенти“ на ...Д до абоната, в което изрично е посочено, че служители на оператора са правили многократни опити да се свържат с абоната на посочения от него телефонен номер за уточняване на детайлите по искането за смяна на адрес, но същите са останали без резултат. В писмото е посочено още, че клиентът следва да посети офис на оператора, където след заплащане на просрочените задължения, да заяви необходимите промени.

Същевременно по делото липсват доказателства ответникът да е оказал необходимото съдействие за реализиране на процедурата по преместване на услугите, включително да е изпълнил дадените му указания или да е осигурил възможност за техническа инсталация на новия адрес. Не се установява и операторът да е отказал извършването на исканото преместване. Напротив, от съвкупната преценка на представените документи съдът приема, че неизпълнението на процедурата по преместване не се дължи на виновно поведение на ищеца, а на липсата на необходимото съдействие от страна на абоната.

Наред с това следва да се отчете, че дори твърденията на ответника да бъдат възприети относно фактическата невъзможност да ползва фиксираните услуги на нов адрес, процесният договор не обхваща само фиксирани услуги, а и две мобилни услуги, по отношение на които не се твърди, нито се доказва невъзможност за ползване. Напротив, от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че до ... г. всички услуги по партидата, с изключение на прехвърлената мобилна услуга с номер **********, са били напълно активни. На ... г. е било въведено частично ограничение поради неплатени задължения, а считано от ... г. услугите са били напълно ограничени (спрени). Услугите по партидата са били напълно деактивирани, а договорът – прекратен на ... г. поради неплащане на дължимите суми по процесните фактури.

Настоящият съдебен състав приема, че обстоятелството, че след ... г. услугите са били спрени поради неплащане, не освобождава ответника от задължението за заплащане на начислените месечни абонаментни такси до момента на прекратяване на договора. Това е така, тъй като спирането на услугите е било последица от виновното неизпълнение на абоната, а не от неизпълнение на оператора. От заключението на съдебно-техническата експертиза и от представените вътрешни справки на оператора се установява, че и след ограничаването услугите са продължили да съществуват като активни в системата на оператора и е била налице техническа възможност за възстановяването им при погасяване на просрочените задължения. Вещото лице изрично е посочило, че при частично ограничен достъп мобилните услуги са позволявали получаване на входящи обаждания и набиране на безплатни номера, при домашния ... е било възможно ползване на ... с минимална скорост, а при телевизионната услуга – гледане на ефирни канали.

4

Следователно договорното правоотношение между страните е продължило да съществува до ... г., като ограничаването на услугите е представлявало форма на допустимо договорно и законово средство за защита на кредитора при неизпълнение, а не прекратяване на договора. Поради това за ответника е останало да съществува задължението за заплащане на дължимите месечни абонаментни такси за процесния период, включително за периода след ... г., през който ограничаването на услугите е настъпило вследствие на собственото му неизпълнение.