Решение № 25 от 23.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Велико Търново, 22.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Йордан Воденичаров

Илина Гачева при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20224100500554 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 383/23.06.2022г., постановено по гр. д. № 20224120100109 по описа за 2022 година на ГОРС, съдът е отменил дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено на О. Г.

Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Г.О., ул. “Ю. А. Г.“, № .., вход „..“, етаж .., апартамент № .. от ПТП – Г.О., Булстат ..., с адрес: гр. Г.О., ул. “Ц.О.“, № .., представлявано от Директора Д.Н.Б. към „БДЖ – Т.П.“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “И.В.“, № .., представлявано от управителя Х.Б.К., със Заповед № ЛС-21/25.11.2021г. на Директор на „ПТП“ – Г.О.; осъдил е ПТП – Г.О., Булстат ..., с адрес гр.Г.О., ул.“Ц.О.“ № ..., представлявано от Директора Д.Н.Б. към „БДЖ – Т.П.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“И.В.“ 1

№ .., представлявано от управителя Х.Б.К. да заплати по сметка на Районен съд – Г.О. сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща държавна такса за разглеждане на делото, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист; осъдил е ПТП – Г.О., Булстат ...., с адрес гр.Г.О., ул.“Ц.О.“ № ... представлявано от Директора Д.Н.Б. към „БДЖ – Т.П.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“И.В.“ № .., представлявано от управителя Х.Б.К. да заплати на О. Г. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Г.О., ул.“Ю.А.Г.“ № ..., вход „..“, етаж .., апартамент № ... сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба от ПТП – Г.О., Булстат ...., с адрес гр.Г.О., ул.“Ц.О.“ № .... Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът не е изяснил изобщо действителната фактическа и правна обстановка. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като основателни.

В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно факта, че ищецът изпълнявал длъжността „началник влак, товарно движение“ при ответника и като такъв на 18.08.2021 г. ръководил извършването на маневра, при която трябвало да се вземат седем празни вагон-цистерни от 5-ти коловоз на гара Г.О. – разпределителна и да бъдат подадени на 62-ри коловоз. Не се спори също, че за изпълнение на задачата дал нареждане на стрелочника Р.Л.Я. да 2 влезе между осмия и седмия вагон, да ги разкачи и оставащата на коловоза група от единадесет вагона да осигури против самопридвижване, като постави спирателна обувка пред колелото на осми вагон. Безспорно е още, че стрелочникът влязъл между осмия и седмия вагон, разкачил кноровите ръкави и разхлабил куплата между тях /винтовия спряг/, но без да я откачи, след което поставил спирателна обувка на осми вагон и излязъл от коловоза.

Локомотивът започнал движение напред, като изтеглял не само седемте вагона, но и останалите единадесет, защото седми и осми вагон не били разкачени, а след изминаване на около 150 м. спирателната обувка се заклинила в стрелка № 35 и това довело до дерайлиране на осми, девети и десети вагон. Ответникът признава, че Директорът на ПТП – Г.О., който е и носител на дисциплинарна власт спрямо ищеца, узнал за случилото се в деня на инцидента – 18.08.2021 г. Обясненията на ищеца, на стрелочника Р.Я. и на свид. Е. – локомотивен машинист, дадени на същата дата до Директора на поделението еднозначно и безпротиворечиво посочват точното време и мястото на случилото се и описват в хронологична последователност отделните действия/бездействия на членовете на бригадата, в частност на ищеца и Р.Я..

Съгласно чл.194, ал.1 КТ дисциплинарното наказание следва да се наложи не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението. Така срокът за налагане на дисциплинарно наказание е започнал да тече на 18.08.2021 г. и е изтекъл на 18.10.2021 г. без да се твърди или установява да е бил спиран по чл.194, ал.3 или ал.4 КТ. Заповедта е издадена и връчена след изтичане на този срок – на 25.11.2021 г., когато субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, вече е било преклудирано.

Възраженията, писмените обяснения и проведените срещи за изяснавяне на обстоятелствата могат да съставляват узнаване по смисъла на чл.194, ал.1 КТ, ако в резултат на тях допуснато нарушение е узнато по категоричен начин от органа на дисциплинарна власт (Решение № 266/2011 г. по гр.д № 311/2011 на ІV Г.О. на ВКС; Решение № 1685/2005 г. по гр.д. № 3106/2003 г. на ІІІ Г.О. на ВКС). Процесният случай е точно такъв, защото съдържанието на обясненията в пълнота изяснява всички признаци на допуснатото неизпълнение от стрелочника, съответно деянието на ищеца (бездействие, неупражняване на контрол върху работата му).

3

Следва да се има предвид , че съдът не следи служебно за спазването на срока за налагане на дисциплинарно наказание. Всички срокове, за които съдът следи служебно са преклузивни, но това са само сроковете за надлежното му сезиране. Срокът за налагане на дисциплинарното наказание е давностен.

Практиката на Върховният касационен съд в решения - (решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV г. о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о., решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. IV г. о., решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, които настоящия съдебен състав изцяло споделя), в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението; предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване. В настоящият случай ищецът в исковата молба се е позовал на неспазване на двумесечния срок по чл.194 ал.1 от КТ и съдът дължи произнасяне по спазването му.

„Откриване на нарушението„ означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, осъществено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. / Решение № 203 от 24.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 6889/2014г. IV, гр.о. , Решение № 363/10.01.2012г. на ВКС по гр.дело № 354/2011г. ,III г.о.

Заповедта е издадена и връчена след изтичане на този срок – на 25.11.2021г., когато субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, вече е било преклудирано. Посоченото 4 съставлява самостоятелно наложеното наказание. основание за незаконосъобразност на

По тези съображения въззивният съд заключава, че претенцията на ищеца е основателна, поради което правилно е уважена. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Въз основа на отправеното от ответник жалба искане и на основание член 78 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответнк-жалба направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 300,00 лева, за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 383/23.06.2022г., постановено по гр. д. № 20224120100109 по описа за 2022 година на РС- Г. Оряховица.

ОСЪЖДА ПТП – Г.О., Булстат ...., с адрес: гр. Г.О., ул. “Ц.О.“, № ..., представлявано от Директора Д.Н.Б. към „БДЖ – Т.П.“ ЕООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “И.В.“, № ... да заплати на О.

Г. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Г.О., ул. “Ю. А. Г.“, № ..., вход „..“, етаж .., апартамент № ... сумата от 300,00лв., представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6