Решение № 471 от 14.08.2018, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 471 гр.ПЛОВДИВ, 14.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти състав, в публичното заседание на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ГРЕТА ЧАКАЛОВА при участието на секретаря МАЯ КРУШЕВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т. д. №

560 по описа за 2017 година и констатира следното:

Предявен е иск от

„ДИЕЛ 2000” ООД, ЕИК *********, Пловдив, бул.”Васил Априлов” 148, със съдебен адрес:*** – адв.Д. против „Арис – Инженеринг” ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.”Калофер” 10, партер, магазин № 2 и „Стабил – Ди”

ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.”Перуника” 37 с правна квалификация чл.135 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че „ДИЕЛ 2000” ООД има вземания спрямо „Арис

– Инженеринг” ЕООД, произтичащи от Договор за изработка, във връзка с който е издадена Фактура 375/23.12.2009 г. и Фактура 361/30.10.2009 г.

С Решение по т.д.

403/2012 г. е признато за установено вземането на „ДИЕЛ 2000” ООД спрямо „Арис – Инженеринг” ЕООД в размер на 37 538 лв, дължими по Фактури 361/30.10.2009 г. и 375/23.12.2009 г., и в размер на 8 514.06 лв, дължимо обезщетение за забава за периода от падежа на всяко вземане по посочените фактури до 16.02.2012 г. и в размер на 3 422 лв, представляващи разноски. За събиране на вземанията си по молба на „ДИЕЛ 2000” ООД са образувани изп.д. *** на ЧСИ А. – за сумата от

15 026.45 лв; изп.д. *** на ЧСИ А. за сумата от 29 078.75 лв; изп.д. *** на ЧСИ А. за сумата 5 491.97 лв и изп.д. *** на ЧСИ А. за сумата от 29 860.64 лв. Със Спогодба от 04.04.2013 г. с нотариална заверка на подписите „Арис

– Инженеринг” ЕООД прехвърля на „Стабил – Ди” ЕООД свои вземания в размер на 190 158.06 лв с включен ДДС спрямо „Моптед” ООД. С това действие прехвърлителят „Арис – Инженеринг” ЕООД уврежда интересите на кредитора си „ДИЕЛ 2000” ООД, тъй като лишава кредитора от възможността да насочи принудителното изпълнение за събиране на вземането си към вземане на длъжника „Арис – Инженеринг” ЕООД от трето лице; налице е знание от страна на ответника „Стабил - Ди”

ЕООД за увреждащото действие на сделката, тъй като е налице вписана възбрана от 02.05.2012 г. по искане на „Диел 2000“ ООД върху самостоятелни обекти, собственост на длъжника „Арис –

Инженеринг“ ЕООД, което обосновава предположение, че с атакуваната сделка могат да се засегнат имуществени интереси на кредитора.

Ето защо се иска да се постанови решение, с което да се признае за относително недействителна по отношение на „ДИЕЛ 2000” ООД Спогодба от 04.04.2013 г., с която „Арис – Инженеринг” ЕООД прехвърля на „Стабил – Ди” ЕООД вземания в размер на 190 158.06 лв с включен ДДС спрямо „Моптед” ООД, произтичащи от Договор за строителство от 27.06.2007 г., тъй като уврежда интересите на кредитора „ДИЕЛ 2000” ООД. Претендира разноски.

В срока по чл.367 ГПК от ответника „Стабил – Ди” ЕООД чрез процесуалния му представител адв.И. е постъпил писмен отговор, с който се дава становище за неоснователност на предявения иск, като се аргументира с обстоятелството, че след образуването на посочените от ищеца изпълнителни производства, същият не е проявил процесуална активност да удовлетвори вземанията си чрез продажба на възбранените недвижим имоти. Заявява се, че ищецът е конституиран като присъединен взискател по изп.д. 92/2012 г. на ЧСИ А. и в това производство на ищеца са удовлетворени вземанията за разноски в хода на изпълнителното производство.

Като страна в изпълнителното производство по изп.д.

92/2012 г. на ЧСИ А. за ищеца е известно обстоятелството, че „Арис – Инженеринг” ЕООД има публични задължения в размер от 166 554.22 лв и при реализирането на публичните продажби кредиторът „ДИЕЛ 2000” ООД не би могъл да получи удовлетворение, поради което предявява настоящия иск и с това уврежда интересите на кредитора на „Арис – Инженеринг” ЕООД - „Стабил

– Ди” ЕООД.

Твърди се също от ответника, че на ищеца са отправени предложения за удовлетворяване на вземанията му, които ищецът е отказал.

Оспорва се наличието на елемент от фактическия състав на нормата на чл.135 ЗЗД, а именно знание у Управителя на „Стабил – Ди” ЕООД относно кредиторите на „Арис – Инженеринг” ЕООД и относно наличието на задължение на „Арис – Инженеринг” ЕООД по отношение на „ДИЕЛ 2000” ООД. С тези аргументи се иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.367 ГПК от ответника „Арис – Инженеринг” ЕООД чрез процесуалния му представител адв.А.Н. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявения иск със следните аргументи:

Не се оспорва обстоятелството, че на 04.04.2013 г. между „Арис – Инженеринг” ЕООД и „Стабил – Ди” ЕООД е сключен договор, по силата на който „Арис

– Инженеринг” ЕООД прехвърля на „Стабил – Ди” ЕООД вземанията си по отношение на „Моптед” ООД, произтичащи от

Договор за строителство от 25.06.2008 г.

Оспорва се наличието на елемент от фактическия състав на нормата на чл.135 ЗЗД, а именно, че на „Стабил – Ди” ЕООД, чрез Управителя му Д.С. , му е известно обстоятелството, че „ДИЕЛ 2000” ООД е кредитор на „Арис – Инженеринг” ЕООД и поради това „Стабил –Ди” ЕООД е добросъвестен приобретател на цедираното вземане, което му е прехвърлено възмездно.

Твърди се, че правото на ищеца да иска обявяване на договора за цесия от 04.04.2013 г. е погасено. Това е така, защото вземането на ищеца по отношение на „Арис – Инженеринг” ЕООД е от

2009 г. по фактури от 30.10.2009 г. и 23.12.2009 г.; вземането на „Арис – Инженеринг” ЕООД по отношение на „Моптед” ООД е от 27.09.2009 г. в размер на 38 548.70 лв с ДДС, представляващо стойността на дограма, изработена от „ДИЕЛ 2000” ООД и многократно „Арис – Инженеринг”

ЕООД е уведомявало „ДИЕЛ 2000” ООД, че „Моптед” ООД отказва да изплати стойността на изработената дограма и му предлага да му прехвърли вземането си спрямо „Моптед” ООД, т.е. от

2010 г. е започнала да тече погасителната давност на правото на ищеца по чл.134 ЗЗД, което със сключването на договора за цесия се е трансформирало в право по чл.135 ЗЗД.

В срока по чл.372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, с която се дава следното становище:

-оспорва се твърдението, че с предявения иск ищецът злоупотребява с правото си да иска обявяването за относително недействителен по отношение на него посочения договор , като го счита за увреждащ интересите му. Съгласно нормата на чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредиторите и кредиторът може да избира имуществото, с което да се удовлетвори – било с имуществото, с което вземането е обезпечено, било с друго имущество. Доколкото посоченият договор уврежда интересите на кредитора, то ищецът, в качеството си на кредитор, може да упражни правото си по чл.135 ЗЗД.

-поддържа се становището, че на ответника „Стабил – Ди” ЕООД му е известно обстоятелството, че с посочения договор се увреждат интересите на кредитора „ДИЕЛ 2000” ООД именно с оглед вписаните възбрани в Имотния регистър, което прави възбраната публична за третите лица.

-оспорва се твърдението, че с договора от 04.04.2013 г. се погасяват реални задължения на „Арис – Инженеринг” ЕООД към „Стабил – Ди” ЕООД, тъй като се погасява задължение за доставени и неизплатени стоки на „Лерини” ЕООД и поради това „Арис – Инженеринг” ЕООД поема задължение за погасяване на чужд дълг.

-оспорва се твърдението, че искът е погасен, тъй като правото на иск по чл.135 ЗЗД се погасява с изтичането на общата петгодишна давност, която започва да тече от момента на сключването на сделката; атакуваният договор е сключен на 04.04.2013 г. и към момента на подаването на исковата молба петгодишният давностен срок не е изтекъл.

В срока по чл.373 ГПК от ответника „Стабил – Ди” ЕООД е постъпил допълнителен отговор, с който се поддържат направените от ответника възражения с първоначалния отговор.

В срока по чл.373 ГПК от ответника „Арис – Инженеринг” ЕООД чрез процесуалния му представител адв.И.Н. е постъпил допълнителен отговор, с който се поддържат направените възражения в първоначално подадения отговор.

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

Съгласно чл.

135, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Т.е., за да се обяви за относително недействителен по отношение на кредитор един договор, е необходимо установяването на следните елементи от фактическия състав на нормата на чл.135, ал.1 ЗЗД: качеството кредитор за ищеца; увреждане на кредитора, изразяващо се в намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника и знание на длъжника, че с разпоредителното действие уврежда кредитора, като при възмездност на атакувания договор е необходимо установяването и на знанието за увреждане на кредитора и за лицето, с което длъжникът договаря.

От представените по делото преписи от изпълнителни листове от 18.01.2013 г., 13.02.2013 г., 01.02.2013 г. и 06.02.2013 г. се установява, че с Решение по т.д. 403/2012 на Окръжен съд – Пловдив „Арис – Инженеринг“ ЕООД е осъдено да заплати на „Диел 2000“ ООД сумата 3 674 лева, представляващи деловодни разноски, че по ч.гр.д. 3447/2012г. по описа на Районен съд Пловдив „Арис Инженеринг” ЕООД е осъдено да заплати на „Диел 2000” ООД сумата от 13 975 лв, дължима по фактура 375 от 23.12.2009 г., ведно с обезщетение за забава от 06.03.2012 г. до окончателното изплащане, и сумата 3112.84 лв, представляваща обезщетение за забава за периода 23.12.2009 г. - 16.02.2012 г. и сумата 1342 лв разноски, че по ч.гр.д. 3446/2012 г. на РС Пловдив „Арис - Инженеринг” ЕООД е осъдено да заплати на „Диел 2000” ООД сумата

9588 лв, дължима по сключен на 30.10.2009 г. договор за изработка и монтаж на стъклени врати и витрини за обект в квартал „Прослав“ – гр. Пловдив, за което е издадена фактура 361/23.12.2009 г., сумата 2 288.37 лв, представляваща обезщетение за забава за периода 30.10.2009 г. -16.02.2012 г. и сумата 738 лв разноски и че по ч.гр.д 3448/2012 г. по описа на РС Пловдив „Арис - Инженеринг” ЕООД е осъдено да заплати на „Диел 2000” ООД сумата 13 975 лв главница, сумата 3112.84 лв, представляваща обезщетение за забава за периода 23.12.2009 г. – 16.02.2012 г. и сумата 1342 лв разноски.

При така изложеното

Съдът приема, че ищецът към 04.04.2013 г. – към момента на сключването на атакувания договор има качеството на кредитор по отношение на ответника „Арис – Инженеринг“ ЕООД, с което се установява наличието на елемент от фактическия състав на нормата на чл.135, ал.1 ЗЗД, а именно ищецът да притежава качеството кредитор.

Със Спогодба от 04.04.2013 г. „Арис - Инженеринг”

ЕООД и „Стабил - Ди” ЕООД са се споразумели за следното:

- общото задължение на „Арис - Инженеринг” към „Стабил

- Ди” е 107 788.32 лева с ДДС;

- „Арис - Инженеринг” ЕООД встъпва в задължение на „Лерини Билд” ЕООД към „Стабил - Ди”, като размерът на задължението на „Лерини Билд” ЕООД е 11 001.86 лева с ДДС;

- „Арис - Инженеринг”

ЕООД се задължава да обезщети „Стабил - Ди” ЕООД със сумата 33 000 лева, представляваща имуществени вреди за „Стабил - Ди” ЕООД от неизпълнение на задълженията на „Арис -

Инженеринг” ЕООД да заплаща доставените строителни материали и със сумата 3 330 лева за забава в изпълнението на задълженията на „Лерини Билд” ЕООД, т.е общото задължение на „Арис Инженеринг” възлиза на 155 090.18 лева;

- „Арис - Инженеринг” ЕООД и „Стабил - Ди”

ЕООД се съгласяват това задължение да се погаси чрез прехвърляне на вземания на „Арис - Инженеринг” ЕООД от „Моптед”

ООД, които са в общ размер на 190 158.06 лева с ДДС.

При така установеното Съдът намира, че сключването на процесния договор за цесия е пряко увреждащо ищеца като кредитор действие, тъй като с прехвърлянето на вземането си ответникът е намалил размера на имуществото си, с което се установява и друг елемент от фактическия състав на нормата на чл.135, ал.1 ЗЗД, а именно увреждане на кредитора. Съгласно разпоредбата на чл.

133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение вземането на кредитора, като последният разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори, а ограничаване на тази му възможност поради отчуждаване на част от имущество от длъжника само по себе си има увреждащ ефект /в този смисъл е и наложилата се съдебна практика - Решение № 137 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 836/2009 г., III г. о., ГК/. Без значение за спора е и обстоятелството, че със сключването на атакувания договор ответникът погасява друго свое задължение към друг кредитор, тъй като отношенията между ответниците и основанието за плащане е извън обхвата на нормата на чл.135 ЗЗД.