Решение № 219 от 15.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Б., 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Даниела К. Йорданова в присъствието на прокурора Х. Кр. К. като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно наказателно дело № 20242100201073 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 45 от Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).

В Б.кия окръжен съд е постъпило искане от Б.ка окръжна прокуратура за разглеждане и допускане изпълнението на Европейска заповед за арест, издадена на 13.10.2023 г. от Апелативен прокурор при Апелативна прокуратура - гр. Тесалоники, основана на заповед за арест № 22/12.05.2020 г., чиято валидност е била потвърдена с Решение № 2/11-01-2021 на Съвета на Районните Съдии на град К. с оглед провеждане на наказателно производство срещу българската гражданка Л. Р. Т., родена на *** г. в град Б., ЕГН: **********.

В съдебно заседание исканото лице Л. Т. изразява желание незабавно да бъде предаденa на гръцките власти по издадената Европейска заповед за арест, като същевременно не се отказва от принципа на особеността, визиран в разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗЕЕЗА .

Прокурорът поддържа направеното искане за изпълнение на ЕЗА.

Защитникът на исканото лице поддържа направеното от г-жа Т. изявление за предаване на гръцките власти.

В изпълнение на процедурата по чл. 44, ал. 3 ЗЕЕЗА, в съдебно заседание на 1

05.08.2024 г. съдът разясни на исканото лице Т. възможността за изразяване на съгласие за предаване на издаващата европейската заповед за арест държава и за отказ от прилагане на принципа на особеността по чл. 61 ЗЕЕЗА. След като искането лице декларира желание за предаване, на същото бе предоставен предвидения в чл. 45, ал. 2 ЗЕЕЗА тридневен срок за оттегляне на даденото съгласие. В определения срок Л. Т. не декларира оттегляне на съгласието си, поради което съдът постанови настоящото решение.

Б.кият окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази закона, установи следното:

Приложената по делото Европейска заповед за арест /ЕЗА/от 13.10.2023 г. е издадена от Апелативен прокурор при Апелативна прокуратура Тесалоники, Република Гърция въз основа на Заповед за арест № 22/12.05.2020 г., чиято валидност е била потвърдена с Решение № 2/11-01-2021 на Съвета на Районните Съдии на град К..

Европейската заповед за арест е за задържане и предаване на българската гражданка Л. Ч. или Т. с цел провеждане на наказателно преследване.

В ЕЗА са посочени достатъчно лични данни за идентификация на исканото лице: Л. Т., родена на *** г., име на майката С., лична карта № ***, издадена на от българските власти.

На 29.07.2024 г. служители на ОДМВР - Б. са задържали лицето Л. Р. Т. с ЕГН:

**********. От приложените по делото писмени материали се установява, че Л. Т. е била с фамилията Ч. до 08.11.2017 г., когато е сключила граждански брак с лицето Х.

Ж.Т. с ЕГН: ********** и е приела фамилията Т..

Впоследствие прокурор при Окръжна прокуратура-Б. е изготвил постановление от 30.07.2024 г., с което е постановил задържане на Т. за срок до 72 часа, считано от 16:15 часа на 30.07.2024 г.

Впоследствие с определение № 860 от 01.08.2024 г., постановено по НЧД №1072/2024 г. на Окръжен съд-Б. спрямо Т. е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“.

От изложените в ЕЗА факти е видно, че се претендира наказателна отговорност от Л. Т. за това, че на 05.05.2015 г. в Акушеро-гинекологичното отделение на Болницата на гр. К., „предала за осиновяване роденото от нея на 05.05.2014 г. дете от мъжки пол, с цел неправомерна облага и действайки с користна цел, срещу неизвестна сума, които са извършили посредничество за осиновяването на горецитираното дете от двойка гръцки граждани“.

Издаващият орган е посочил, че така описаното деяние съставлява престъпление, предвидено и наказуемо от разпоредбите на членове 1,5, 12, 13, 14, 16, 2

17, 26 ал. Іа, 27 ал. 1, 51, 52, 57, 79, 80 НК и член 10, § 3-2 от Закон 2447/1996 на Република Гърция. Наказанието, предвидено за това престъпление по правото на издаващата държава, е лишаване от свобода за срок от пет до десет години. Описаното в ЕЗА деяние осъществява състав на престъпление и по българския наказателен закон – чл. 182б от НК. Посочените обстоятелства обуславят извод, че са изпълнени всички изисквания по чл. 36 от ЗЕЕЗА относно условията за прилагане на Европейската заповед за арест.

На следващо място съдът констатира, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 39 от ЗЕЕЗА, налагащи отказ от изпълнението на Европейската заповед за арест, а именно: престъплението, за което е издадена Европейската заповед за арест, не е амнистирано в Република България и не попада под нейната наказателна юрисдикция; не се нарушава принципа non bis in idem; исканото лице не е малолетно съгласно българското законодателство.

В случая е изпълнено и изискването на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА – органът, издал ЕЗА е дал съответната гаранция, че исканото лице, след като бъде изслушано в Гърция, ще бъде върнато в България, за да изтърпи наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, евентуално наложено на него от гръцките съдебни власти, както е предвидено в Рамково решение № 2002/584/JHA/13.06.2002 г. на Съвета на ЕС /чл. 5, параграф 3/.

По делото е изготвен социален доклад от ДСП-Айтос, видно от който се установява, че исканото лице живее със своите три деца, две от които все още малолетни, и съпруг в добри материално-битови условия, като за децата основно полагат грижи двамата родители, както и роднини от близкия кръг.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предвид изричното и доброволно дадено съгласие от исканото лице Л. Р. Т. за предаване на гръцките власти, издали Европейската заповед за арест, се установява наличие на предпоставките по чл. 45, ал. 3 ЗЕЕЗА за допускане изпълнение на издадената Европейска заповед и за предаване на българската гражданка на съдебните власти на Република Гърция.

Предвид на това и на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА, съдът прие, че следва да вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Л. Р. Т. до фактическото й предаване на издаващата държава.

Мотивиран от горното и на основание чл. 45, ал. 3 ЗЕЕЗА, Б.кият окръжен съд РЕШИ:

ДОПУСКА предаване на Л. Р. Т., родена на *** г. в град Б., ЕГН ********** на компетентните власти на Република Гърция, въз основа на Европейска заповед за 3 арест, издадена на 13.10.2023 г. от Апелативен прокурор при Апелативна прокуратура Тесалоники с цел провеждане на наказателно преследване за престъпление, извършено на територията на издаващата държава на 05.05.2015 г. и квалифицирани като престъпление по членове 1,5, 12, 13, 14, 16, 17, 26 ал. Іа, 27 ал. 1, 51, 52, 57, 79, 80 НК и член 10, § 3-2 от Закон 2447/1996 на Република Гърция.

За настоящето решение, на основание чл. 53, ал. 1 ЗЕЕЗА , незабавно да бъде уведомен издаващият ЕЗА орган.

Заверен препис от решението да се изпрати незабавно на Върховна касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4