Решение № 382 от 20.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100505218 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20131602 от 31.10.2024 г., постановено по гр. д. № 53900/2009 г., по описа на СРС, 61 състав, на основание чл. 353 ГПК са поставени в дял делбени имоти между шестимата съделители, както следва: на Е. И. К., ЕГН **********, на В. В. Т., ЕГН ********** и на Д. В. Т., ЕГН **********, следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Банкя, находящ се в м. „Реката“, с площ 2438 кв.м., при граници: ***, ***, ***, ***, 02659.2235,63, ***, ***; поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Банкя, находящ се в м. „Полето“, с площ 2501 кв.м., при граници: ***, ***,

***, ***, ***; поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Банкя, находящ се в м. „Ковачката“, с площ 3398 кв.м., при граници: ***, ***,

***, ***, ***, като стойността на дела е 72085,60 лв.

Разпределен е в дял и изключителна собственост, на основание чл. 353 ГПК, на Н. П. П., ЕГН **********, следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Банкя, находящ се в м. „Орчовица“, с площ 1800 кв.м., при граници: ***, ***,

***, ***, 02659.2216,146, 02659.2216, 99, като стойността на дела е 14543,60 лв.

Разпределен е в дял и изключителна собственост, на основание чл. 353 ГПК, на Б. Н. Л., ЕГН **********, следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Банкя, находящ се в м. "Серов дол“, с площ 1000 кв.м., при граници: ***, ***,

1

***, ***; поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Банкя, находящ се в м. „Станкьов дол“, с площ 1123 кв.м., при граници: ***, ***, ***, ***, като стойността на дела е 17174,31 лв.

РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ и изключителна собственост, на основание чл. 353 ГПК, на Е. Н. П., ЕГН **********, следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в м. „Кумански дол“, с площ 4.101 кв.м., при граници: 015189, 015050, 015060,151200, като стойността на дела е 36755,30 лв. на основание чл. 353 ГПК, вр. 69, ал. 2 ЗН, Е. И. К., ЕГН **********, В.

В. Т., ЕГН **********, и Д. В. Т., ЕГН **********, да заплатят за уравняване на дяловете както следва: 1806,10 лв. на Н. П. П., ЕГН **********, и 1806,10 лв. на Б. Н. Л., ЕГН **********.

На основание чл. 353 ГПК, вр. 69, ал. 2 ЗН, Е. Н. П., ЕГН **********, да заплати за уравняване на дяловете, както следва: 7076,77 лв. на Н. П. П., ЕГН **********, и 4446,06 лв. на Б. Н. Л., ЕГН **********.

Съделителите са осъдени да заплатят по сметка на СРС разноски за държавна такса за разглеждане на исковете както следва:

Е. И. К., ЕГН **********, на В. В. Т., ЕГН **********, и на Д. В. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ****, на основание чл. 355 ГПК да заплатят по сметка на Софийски районен съд държавна такса по делбата в размер на 2883,42 лв.

Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, на основание чл. 355 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса по делбата в размер на 581,75 лв.

Б. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, на основание чл. 355 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса по делбата в размер на 686,97 лв.

Е. Н. П., ЕГН **********, с адрес:, гр. ****, на основание чл. 355 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса по делбата в размер на 1470,21 лв.

Н. П. П., ЕГН ****, с адрес: гр. ****, да заплати на Е. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** сумата от 250 лв. – разноски по делото.

Б. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на Е. И. К., ЕГН **********, с адрес:, гр. ****, сумата от 250 лв. – разноски по делото.

Е. Н. П., ЕГН **********, с адрес:, гр. ****, да заплати на Е. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **** сумата от 250 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Е. П., чрез пълномощника адв. В.

Н., с която моли да бъде отменено и постановено друго по същество на делото, с което да бъде разпределено допуснатите до делба недвижими имоти съобразно правата на съделителите.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв.

К. И. Д., пълномощник на Е. И. К.-Т.. ЕГН **********, Д. В. Т., ЕГН **********, В. В. Т., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва изцяло и е направено искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Първоинстанционният съд е приел изцяло заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза както по отношение на възможността за разпределяне на имотите в посочените варианти, така и по отношение на тяхната пазарната стойност, доколкото същото е подробно обосновано и аргументирано в тази част чрез конкретно посочване на използвания метод, а освен това е останало неоспорено от страните по делото.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на 2 обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на въззивната жалба на Е. П., обжалваното решение е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съсобствеността в делбеното производство може да бъде прекратена по един от следните начини: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий при избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на тези съделители. Затова от съществено значение е обстоятелството дали е възможно обособяването на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване.

Водещ принцип в делбата е всеки съделител да получи реален дял, доколкото това е възможно – чл. 69, ал. 2 ЗН. При липса на искане или невъзможност имотите да бъдат възложени по чл. 349 ГПК, хипотезите, при които всеки съсобственик може да получи дял в натура, се свеждат до теглене на жребий или разпределяне по чл. 353 от ГПК.

Районният съд е извършил делбата на допуснатите до делба имоти по реда на чл. 353 от ГПК. Способът по чл. 353 ГПК е приложим при невъзможност за теглене на жребий (когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни) или голямо неудобство (например, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения).

В случая делбата не може да бъде извършена чрез теглене на жребий, доколкото квотите на двамата съделители, определени с решението по допускане на делбата, не са равни. Съгласно утвърдената съдебна практика тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни, какъвто е и настоящият случай. Освен това, съобразно установената съдебна практика, когато са налице условията на закона, разпределението на имотите, допуснати до делба, има приоритет пред другите способи за извършването й, най-вече пред изнасянето им на публична продан.

Сред критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти са: големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в имота подобрения, реалното му ползване и др. Извършените подобрения в някой от делбените имоти и установеното владение са преценени като неудобство за теглене на жребий, т. е. като основания за извършване на разпределението. Съдебната практика не определя поредност, в която следва да се преценяват тези критерии. Когато по делото са събрани доказателства, обосноваващи приложението им, съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност. Големината на квотите и стойността на дяловете е такъв критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН – всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 353 ГПК се съобрази и с това между съделителите да се създаде най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове. Извършването на подобрения в някой от дяловете от част от съделителите и фактическото ползване на този дял от тях също е посочено като един от критериите за извършване на разпределение по чл. 353 ГПК, защото прилагането му води до това да не се създават значителни затруднения и необходимост от уреждане на сметки със суми в големи размери. Разпоредбата на чл. 353 ГПК не поставя ограничения относно това какъв вид 3 неудобства биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий, поради което неудобствата могат да са свързани със засягане, както на имуществената, така и на личната сфера на съделителите и ако те са значителни, независимо дали са от имуществено или лично естество, следва да се съобразят при извършване на делбата. При разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност следва на всеки съделител, да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. В случая въззивният съд намира, че от първоинстанционния съд е извършена правилна преценка на посочените критерии, като делбата е извършена по реда на чл. 353 ГПК с оглед обстоятелството, че квотите на съделителите са различни, а делбените имоти съществено се различават по вид и стойност, и при съобразяване на правилото на чл. 69, ал. 2 от ЗН – всеки от съделителите да получи реален дял. При наличие на два неподеляеми делбени имота на различни стойности и двама съделители с неравни дялове единствената възможност всеки от тях да получи в натура имот, който е близък по стойност до дела му в наследството е чрез разпределение на по-скъпия имот на съсобственика с по-голям дял, съответно - на поевтиния имот на собственика с по-малък дял, при парично уравнение на дяловете. Това разрешение съответства и основните принципи при извършване на делбата - осигуряване на реален дял за всеки съделител и равноправие на съделителите. По този начин би се избегнал и значителният размер на дължимото парично уравнение. Паричната оценка на стойността да дяловете следва да бъде определена от съда въз основа на заключението на приетата във въззивното производство експертиза за актуалната пазарна стойност на процесните имоти и за стойността на квотите в съсобствеността на всеки от съделителите. Това заключение е най-ново и като такова най-адекватно отразява паричната оценка на двете величини.

Извършването на делбата чрез разпределение на имотите съобразно описания вариант отговаря на изискванията, като по този начин обезпечава получаването от всеки съделител на дял в натура, поради което СРС правилно е преценил, че същият е максимално справедлив.

Съгласно същото стойността дяловете не е еднаква, предвид което и на основание чл.

69, ал. 2 ЗН на получилите в дял имот на по-ниска стойност правилно е присъдена разликата за уравняване на дела им в пари. Общата стойност на дял № 1, дял № 4 и дял № 5, разпределени в общ дял на ищците възлиза в размер на сумата от 72085,60 лв., стойността на дял № 2, възложен на Н. П. П., е 14543,60 лв., стойността на дял № 3, възложен на Е. Н.