Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 455 от 02.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 135/2023
Вид
Решение № 455
Подписан
02.09.2024
В сила
12.08.2026
Състав
Николай Грънчаров

Цитирани разпоредби

  • чл.129 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 156 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 и 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 ал.1 т. 1 и т. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 ал.1 т. 1 и т. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 т. 2 изр. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5 ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 23 · Наказателен кодекс
  • чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 309 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 311 · Наказателен кодекс
  • чл. 311 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 316 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 93 т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 247 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 248а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24 ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 250 ал.1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Благоевград, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров при участието на секретаря Герасим Ангушев в присъствието на прокурора Р. Андр. Г. като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Гражданско дело №

20231200100135 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е въз основа на предявен иск от М. А. М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител- адв. Н. Н. Д. ШАК и адв. Ж. В. Т., срещу Прокуратурата на Република България, ЕИК 121817309, с административен адрес: гр.

София, бул. „Витоша“ № 2.

Сочи се с ИМ във връзка с предявения иск, че с Постановление на РП Р. от 20.06.2012г. е образувано досъдебно производство по повод на жалба от Кмета на Община Я., за извършено престъпление от М. А. М., като с Постановление за привличане на обвиняем от 07.05.2012г. по ДП № 53/2012г. по описа на ОСлО Благоевград, ищеца- М. А. М. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. С последващо Постановление за привличане като обвиняем от 22.07.2014г., М. А. М. е бил привлечен като обвиняем и за друго престъпление- по чл. 316 от НК, във вр. с чл. 309 ал. 1 от НК и по чл. 316 от НК, във вр. с чл. 311 ал.1 от НК, като спрямо обвиняемия е взета и мярка за неотклонение „Подписка“. Със Заключително постановление от 27.10.2014г., образуваното Следствено дело № 53/2012г. е било приключено и е постановено да се изпрати на РП Р., с мнение за внасяне на обвинителен акт пред компетентния съд.

Сочи се с ИМ, че е било образувано НОХдело № 695/2014г. по описа на РС Р., след проведени 17 бр. съдебни заседания, е постановено Присъда № 5253 от 02.09.2016г., с която М. А. М. е бил признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, като му е 1 наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 г. и 6м., което е отложено за изпитателен срок от 3г. След протест от РП Р. и жалба от подсъдимия М. А. М., образувано е ВНОХ дело № 29/2017г. по описа на ОС Благоевград, по което е постановено Решение № 2132 от 13.04.2017г., с което въззивният съд е отменил присъдата на първоинстанционния съд и е върнал делото на РП Р., за поправка на обвинителния акт.

След изготвяне на нов Обвинителен акт, сочи се с ИМ, че на М. А. М. е предявено е обвинение за престъпление по чл.316 НК вр. чл.309, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.316 НК вр. с чл.311, ал.1 НК вр. чл.23, ал.1 НК. Образувано е НОХ дело № 708/2017г. по описа на РС Р., по което с Разпореждане от 12.09.2017г. съдът частично е прекратил наказателното производство по обвинение за престъпление по чл. 316 НК, във вр. с чл. 309 ал. 1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 НК, като същото не е обжалвано или протестирано и е влязло в законна сила. С Определение № 2221/16.04.2018г. по новообразуваното дело, е прекратено наказателно производство срещу М. А. М., в частта на повдигнатото обвинение по чл. 316, във вр. с чл. 309 ал.1 и чл. 26 ал. 1 от НК.

След подаден протест е образувано ВНОХ дело № 206/2018г. по описа ОС Благоевград, по което въззивният съд се е произнесъл с Решение от 20.07.2018г., като е отменил като незаконосъобразно Определение от 16.04.2018г. по НОХ дело № 708/2017г. по описа РС Р., с което на основание чл. 250 ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24 ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено наказателното производство срещу подсъдимия М. А. М., за престъпления по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК и по чл.316 във вр. с чл.311, ал.1 от НК, като делото отново е върнато за насрочването му и разглеждането му от стадия на разпоредително заседание в съда в гр. Р..

След постановяване на горното решение на Окръжен съд Благоевград, съдиите от РС Р. се отвеждат от разглеждане на делото на основание чл. 31 ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29 от НПК, като с Определение № 5162/25.09.2018г., производството по делото е прекратено пред РС Р. по НОХдело №708/2017г. по описа на РС Р., а делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд за неговото разглеждане. С Определение №128/12.10.2018г. на ВКС, делото е изпратено за разглеждане на РС Благоевград, като първа съдебна инстанция.

Образувано е НОХ дело № 693/2019г. по описа на PC Благоевград, въз основа на внесен Обвинителен акт по ДП № 53/2012г. по описа на Следствен отдел в Окръжна Прокуратура Благоевград, като срещу М. А. М. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 316 от НК, във вр. с чл. 311 ал. 1 от НК. Пред РС Благоевград са проведени 11 открити съдебни заседания по образуваното дело, като в открито съдебно заседание, проведено на 19.10.2020г., е отменена взетата спрямо подсъдимия мярка за процесуална принуда „Подписка“. Определението е влязло в сила на 27.10.2020г. С Присъда от 19.10.2020г. по образуваното НОХ дело № 693/2019г. по описа на PC Благоевград, съдът е признал М. А. М. за невиновен, като го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 316 от НК, във вр. с чл. 311 ал.1 от НК. Срещу присъдата е подаден протест от РС Р..

Въз основа на подадени протест, на 10.02.2021г. е образувано ВНОХ дело № 116/2021г. по 2 описа на ОС Благоевград, по което с Решение от 25.06.2021г. на въззивният състав на съда, оправдателната присъда от 19.10.2020г., постановена по НОХ дело № 693/2019г. по описа на PC Благоевград е била потвърдена, като решението на въззивният съд е окончателно.

Сочи се с ИМ, че въз основа на цитираната присъда от 19.10.2020г. по НОХ дело № 693/2019г. по описа на PC Благоевград, подсъдимия М. А. М., ЕГН **********, е бил признат за невиновен в това, че на 27.10.2009а., в гр. Я., съзнателно ползвал пред Н. М. К. кмет на общ. Я., съставен от А. С. М., от гр. Я., в качеството му на длъжностно лице началник отдел „Териториално и селищно устройство“ в Общинска администрация- гр. Я., в кръга на службата му, официален документ с невярно съдържание - количествено стойностна сметка за констатиране на извършени строително- монтажни работи за обект „Местен път *-* - с. К.. общ. Я. - с. Б. К., общ. Я., с дължина 4 567.65м.“, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че в обекта са извършени по-големи количества от реално извършените СМР и са извършени строително- монтажни работи, които в действителност не са били извършени, а именно: а/вместо да отбележи, че не са извършени земни работи с подвидове: изсичане на храсти, млада гора и единични дървета, изкореняване на храсти и млада гора при дебелина на дърветата 10 см., изсичане и изкореняване на единични дървета с различни диаметри, в сметката били отразени, че са извършени.

Исковата претенция по настоящото дело е основана на твърдения, че в резултат на неоснователно повдигнатото и поддържано обвинение срещу М. А. М., същият е претърпял имуществени и неимуществени вреди, поради което за него е налице правен интерес да предяви настоящите искове пред съда. Сочи се в ИМ, че от датата на привличане на ищеца в качеството му на обвиняем, до окончателно приключване на наказетленото производство с влязла в сила оправдателна присъда, е изминал период от време от 8 години и 9 месеца, от които за период от 8 години, 5 месеца и 20 дни, по отношение на М. А. М. е била наложена от съда мярка за неотклонение „Подписка“.

Сочи се с ИМ, че ищецът произхожда от трудолюбиво семейство, получил е добро образование и е работил на различни строителни обекти, като „строителен техник“ и съвестно и отговорно е изпълнявал служебните си задължения, като дори е награждаван за свършената от него работа. В периода от 2007г. до 2011г. е заемал длъжността „общински съветник“ в ОС на гр. Я., където е влязъл в конфликт и с кмета на града- Н. К.. Така същият е бил уважаван член на обществото, с изградена добра репутация на професионалист в областта, в която е работел, до момента в който срещу него е започнато наказателно преследване. Поддържа се с ИМ, че след повдигане на обвинение срещу М. А. М. за извършено от него престъпление, престижа и доброто му име са били напълно уронени и опетнени, като дори след постанояване на оправдателна присъда, малцина са тези които вярват в неговата невинност. Същият е бил принуден да търпи срам и унижения, променило се отношението на неговите приятели и колеги, дори и в семейството му. Повдигнатото обвинение е довело до невъзможност за кариерно развитие, до прекратяване на бизнеса му, както и до влошаване на здравословното му състояние. Ищецът е живял дълги години при 3 притеснение и страх от евентуалното му осъждане и налагане на наказание, което е довело до постоянно стресово състояние. Твърди се в ИМ, че ищецът се е затворил и самоизолирал, като е избягвал да общува интензивно с други хора, като в резултат на провеждането срещу него наказателно преследване, е търпял редица неблагоприятни за него промени, които съществено са понижили качеството му на живот и са довели до неблагоприятни психически проблеми. Разболял се е и е бил принуден да се пенсионира по болест. Поддържа се от ищцовата страна, че с оглед на възрастта на ищеца/60 години/, след срива на репутацията му, шансовете му за по- нататъчна професионална реализация не са големи, което от своя страна е довело до занижаване на доходите му.

Сочи се с ИМ, въз основа на която е образувано настоящото дело, че ищецът е взимал активно участие в наказателния процес, като не е шиканирал, не се е укривал и въпреки здравословните му проблеми, като по никакъв начин че е съпричинил настъпването на неимуществените вреди, за които претендира обезщетение.

С исковата молба са развити правни съображения относно основанието на предявения иск.

Сочи се че съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от действията на разследващите органи, прокуратурата и съдът, от незаконно обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или поради това че извършеното деяние не съставлява престъпление или поради това че наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Претендира се с предявения иск обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано срещу ищеца М. А. М. обвинение, в размер на 100 000лв., при съблюдаване принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съгласно Решение № 3 от 22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. по описа на ОСГТК на ВКС. С ИМ са развити съображения, че в настоящия случай ведно с всички обективни критерии за определяне на претендираното обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, съдът следва да отчете и процесите на инфлация и „скрита инфлация“, които текат в страната и извън нея.

Развити се правни съображения с ИМ от ищцовата страна, че от съдебната практика се приема че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца, тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца- има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца и изобщо цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота и семейството, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.

С ИМ депозирана пред съда от М. А. М., чрез пълномощниците му по делото, поддържа се и 4 предявен иск за имуществени вреди, като се твърди че в хода на наказателното преследване по повдигнатото срещу ищеца неоснователно обвинение, същият е заплатил разноски за адвокатска защита в размер на 7 700лв., която съгласно установената съдебна практика е пряка и непосредстевна последица от проведеното наказателно преследване и подлежи на репариране на осн. чл. 2 ал.1 т. 1 и т. 4 от ЗОДОВ, но само до разумния и обичания размер.