Присъда № 10 от 23.01.2024, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда № 10/23.01.2024г., постановена по НЧХД

1844/2023г. по описа на ПлРС.

Тъжителят И.Л.П. е внесъл против подсъдимата В.Л.Г. от град Плевен с ЕГН ********** тъжба, с която и е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 147, ал.1, предл.2 от НК за това, че на 20.03.2023 г. в искова молба подадена до Районен съд - гр.

Плевен, въз основа на която е било образувано гр. д № 1472/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен е приписала на И.Л.П. престъпление, извършено в условията на домашно насилие, каквото не е реализирал.

Тъжителят е предявил срещу подсъдимата и граждански иск с правно основание чл.

45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД за сумата от 8 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 147, ал.1, предл.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 20.03.2023г. до окончателното и изплащане.

В съдебно заседание тъжителят лично и чрез повереника си адв. Д.Ц. от ПлАК поддържа повдигнатото обвинение и предявения граждански иск.

Подсъдимата В.Л.Г. се явява в съдебно заседание лично и със защитника си – адв.

В.П., която ангажира становище, че подзащитната и не е автор на престъплението за което и е повдигнато обвинение и моли съда да постанови присъда с която да я признае за невиновна и оправдае. Развива подробни доводи в подкрепа на предприетата защитна теза.

Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения граждански иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и въз основа на закона, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата В.Л.Г. (П - по време на брака и с тъжителя) е родена на ***г. в град Плевен, живее в същия град, българка, български гражданин, със средно образование, работи, разведена, неосъждана, ЕГН **********.

Тъжителят и подсъдимата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 4987/2016г. по описа на РС-Плевен. Двамата са родители на детето Л.И.П., роден на *** година, като след развода родителските права били предоставени на ***та, а на бащата бил определен режим на лични контакти със сина му. Отношенията между бившите съпрузи (тъжител и подсъдима в настоящото наказателно производство от частен характер) се характеризират с конфликтност и нетолерантност, поради което и двамата често се обръщат за съдействие към различни институции – Съд, 1

Прокуратура, Полиция и други. Родителите на подсъдимата и семейството на тъжителя живеят в един и същ жилищен блок, съответно във вх. „В“ и вх. „Б“ на бл. № *** в ж. к.

„***“ в гр. Плевен. На 12.03.2023 година, подсъдимата В.Г. заедно с мъжа, с когото живее на семейни начала – свидетелят П.С.П. отивали в дома на родителите и, за да им помогнат за пренасяне на електроуред. Пред блока в същото време бил тъжителят, който изнасял багаж.

Заедно със своя баща бил и синът им Л.. Подсъдимата се зарадвала, че вижда детето си и спътникът и му свирнал с клаксона на автомобила, с който се придвижвали за поздрав, но Л. се обърнал с гръб. Тази негова реакция силно притеснила *** му и тя слязла от автомобила и отишла до него, за да разбере как се чувства. Попитала го как е, защото до скоро бил болен и казала, че трябва да внимава да не изстине. Бившият и съпруг бил гърбом към тях, а след като се обърнал първоначално казал: „Здрасти“, след което с рязък, заповеднически тон започнал да крещи срещу подсъдимата, че трябва да запише час за зъболекар на детето, да я нарича „тъпа овца“ и да я псува. Дори заметнал с един чувал към нея, но се възпрял преди да я удари. Свидетелят П. я дръпнал, за да тръгнат, тъй като детето било силно разтревожено от случилото се и в негов интерес било инцидента между родителите му да бъде преустановен незабавно. Подсъдимата изпитала чувства на притеснение за оказаното негативното емоционално въздействие върху психиката на детето, което ставало свидетел на проявено от родителя му грубо и унизително отношение към *** му и от факта, че в присъствието на баща си, синът и дори не смеел да я поздрави. Изпитала също така и чувства на обида и опасение, че това по вид поведение не е с инцидентно проявление в техните взаимоотношения. Поради това на следващия ден посетила Дирекция „Социално подпомагане“ в гр. Плевен, където била консултирана да подаде искова молба срещу бившия си съпруг с правно основание чл. 8, т.1 във вр. с чл.4, ал.1 във вр. с чл. 5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от Закона за защита от домашно насилие. Подсъдимата Г. приела дадения и съвет и на 20.03.2023 година депозирала пред Плевенски районен съд искова молба за защита по ЗЗДН, в която посочила, че последния акт на психическо насилие от страна на И.Л.П. е осъществен на 12.03.2023 година и поискала спрямо него да бъдат постановени съответни мерки за закрила. Към исковата молба била приложена и Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН.

Въз основа на посочения иск в Плевенски районен съд било образувано гр. д. № 1472/2023 година. Скоро след това подсъдимата В.Г. направила своя, лична преценка, според която евентуалното провеждане на разпит на детето и пред съда ще доведе до повишаване на неговите тревожност и ранимост и допълнително ще повлияе негативно на крехката му психика, поради което с Молба вх. №7806 от 22.03.2023г. оттеглила подадената искова молба и с Определение №1321/23.03.2023г., постановено по гр. д. 1472/2023г. на РС-Плевен посоченото дело било прекратено. Запознавайки се с изнесените в исковата молба твърдения, частният тъжител се почувствал засегнат, тъй като счел, че подсъдимата му е 2 приписала престъпление като посочила, че е извършител на различни актове на домашно насилие. Фактът на депозиране на исковата молба пред съда и скорошното и оттегляне бил възприет от него не като желание за търсене на защита и възстановяване на нарушени права, а като цел на подсъдимата В.Г. да го оклевети, да засегне доброто му име в обществото и да бъде отстранен от работата му като ***. Счита, че в случая „клеветата“ е прикрита под привидна защита на правата на детето и нейни лични права.

В хода на съдебното следствие са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на две групи свидетели – първата, обхващаща показанията на Н.С.П. и И.Ц.Х. и втората, включваща показанията на П.С.П. и П.Ц.В..

Съдът приема с доверие показанията на свидетелите П и Х., отразяваща техните лични и непосредствени впечатления досежно релевантните за делото факти, като обективни и непротИ.речиви. Двамата не са присъствали на инцидента между подсъдимата и тъжителя на 12.03.2023 година, но като близки на тъжителя лица, съответно *** и приятел/колега са били запознати с обтегнатите отношения между бившите съпрузи, за депозираните от всеки от всеки от тях множество жалби до различни институции, както и че подаваните от подсъдимата жалби и молби са били причина И. П. да се чувства напрегнат и притеснен. Тъжителят споделял със своя приятел, че се тревожи да не би в резултат на същите да бъде отстранен и от работа като ***. В този смисъл са и показанията на свидетелката Н.П. (*** на И. П.), която твърди, че след като сина и получил призовка за образуваното гр. д. 1472/2023г. по описа на РС-Плевен получил главоболие, вдигал високо кръвно не можел да спи, поради което след няколко дни посетил личния си лекар. В този смисъл е приобщената към доказателствената съвкупност по делото Справка вх.

№1809/19.01.2024 година, изготвена от д-р В.Б., в която е посочено, че частният тъжител е посещавал кабинета на личния си лекар в периода от 23.03.2023г. до 24.08.2023г. с оплаквания за напрегнатост, главоболие и несистемно повишаване на кръвното налягане и му били предписани медикаменти на билкова основа, които не са психотропни и не изискват отсъствие от работа. Отразено е също така, че в резултат на приеманите медикаменти симптомите отзвучали. В съответствие с изложеното в цитираната справка е и информацията, съдържаща се в Писмо с вх. №299/04.01.2024г. на *** от 29.01.2023г., а именно, че от 20.03.2023г. до 24.08.2023г. старшина (тъжител в настоящото производство) И.Л.П. не е ползвал отпуск поради заболяване. В останалата част, съдът не кредитира свидетелските показания на свидетелите Н.С.П. и И.Ц.Х., тъй като съдържат техни субективни предположения и лични оценки.

Съдът обсъди и показанията на свидетелите от втората група, като намери, че следва да бъдат приети с доверие като логични и убедителни. Двамата възпроизвеждат свои преки наблюдения относно възникналия между тъжителя и подсъдимата конфликт на 12.03.2023 3 година. Свидетелят П.С.П. излага пред съда възприятията си, според които на посочената дата отивал с подсъдимата към дома на родителите и в ж. к. „***“ в гр. Плевен, като се придвижвали с лек автомобил. Твърди, че подсъдимата видяла пред блока бившият си съпруг, който товарел багаж в едно камионче и че там е и сина и Л. и радостно помахала на детето, а самият той му свирнал с клаксона, но то обърнало гръб. Посочва, че тази реакция натъжила и притеснила подсъдимата и тя слязла от автомобила, за да види какво се случва.

Свидетелят лично възприел проявеното от тъжителя към подсъдимата грубо отношение, изразяващо се в отправяне към нея на израза „тъпа овца“, псувни, замахване с чувал и крещейки и да се маха, както и че В.Г. се разтреперила и уплашила. Посочва, че поради случилото се посетила Дирекция „Социално подпомагане“ в гр. Плевен, където била консултирана да подаде искова молба срещу бившия си съпруг по реда на ЗЗДН, което и сторила. Споделя, че след образуване на делото двамата разговаряли, като подсъдимата преценила, че в хода на образуваното гражданско дело ще се наложи детето да бъде разпитвано пред съда, като се обезпокоила, че това ще е в негова вреда, тъй като би повишило тревожността му и взела решение да оттегли молбата. Свидетелят П.Ц.В. излага пред съда своите впечатления досежно отправените от тъжителя към подсъдимата в присъствието на детето псувни и обиди на висок тон на 12.03.2023 година. Същият лично възприел и факта, че след инцидента подсъдимата била много разстроена и треперела.

Съдът обсъди и обясненията на подсъдимата В.Л.Г. като отчете, че същите освен доказателствено средство са и средство за защита и след като ги прецени самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал намери, че следва да бъдат приети с доверие като непротИ.речиви, логични и убедителни. Дадените от подсъдимата обяснения отразяват изцяло възприетата от съда фактическа обстановка, подробно описана по-горе и подкрепена от останалите анализирани по делото доказателства, поради което не е необходимо детайлното им обсъждане.

Видно от приложеното гр. д. №1472/2023г. по описа на РС-Плевен е че на 20.03.2023 година подсъдимата е депозирала пред Плевенски районен съд искова молба за защита по ЗЗДН, в която посочила, че последния акт на психическо насилие от страна на И.Л.П. е осъществен на 12.03.2023 година и поискала спрямо него да бъдат постановени съответни мерки за закрила. Установява се също така, че към исковата молба била приложена и Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, както и че въз основа на посочения иск в Плевенски районен съд било образувано гр. д. № 1472/2023 година. Видно е че с Молба вх. №7806 от 22.03.2023г. подсъдимата оттеглила подадената искова молба, а с

Определение

№1321/23.03.2023г., постановено по гр. д. 1472/2023г. на РС-Плевен посоченото дело било прекратено.

Обстоятелството, че тъжителят не е съгласен с изнесените обстоятелства в исковата 4 молба, въз основа на образуваното гр. д. № 1472/2023г. по описа на РС-Плевен се установява и от факта, че същият е депозирал жалба пред РС-Плевен с твърдения за осъществен състав на престъпление по чл. 313, ал.1 от НК от В.Л..П., въз основа на която в РП-Плевен е образувано и се провежда досъдебно производство. В този смисъл са приобщените към доказателствения материал по делото заверени копия на всички материали по пр. пр.

№5351/2023г. по описа на РП-Плевен.

При тази установеност на фактите, съдът намира от правна страна следното:

По делото е безспорно установено, че подсъдимата В.Л.Г. (П по време на брака и с тъжителя) на 20.03.2023 година депозирала пред Плевенски районен съд искова молба за защита по ЗЗДН, в която посочила, че последния акт на психическо насилие от страна на И.Л.П. е осъществен на 12.03.2023 година и поискала спрямо него да бъдат постановени съответни мерки за закрила. Към исковата молба била приложена и Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН. Въз основа на посочения иск в Плевенски районен съд било образувано гр. д.