Решение № 1000 от 21.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. Бургас, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120107658 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Л. И. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ****, срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. С. ***, бизнес сграда ***, иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията на страните, че за ответника е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на вземанията срещу ищеца в размер на сумата от 2776.09 лв., от която 2358.86лв. - главница представляваща останалите 18 неплатени месечни вноски по договор за потребителски паричен кредит и 417.23лв. - лихва за забава; както и 55.52лв. разноски, които суми са описани в изпълнителен лист от ***., издаден въз основа на Заповед № ***г. по ч.гр.д № ***г. по описа на РС-Бургас и за събирането на които е образувано изпълнително дело с № ***/2020г. по описа на ЧСИ Т. М., рег. № *** на КЧСИ.

Твърди се, че срещу ищцата било образувано изпълнително дело № ***/2011г. по описа на ЧСИ Т. М., рег. № *** на КЧСИ за задължения към „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙННЕНС“ ЕАД, установени с изпълнителен лист от ***., издаден въз основа на Заповед № ***г. по ч.гр.д № ***г. по описа на РС-Бургас, вземанията по който са прехвърлени съгласно договор за цесия от ***. на ответника, в лицето на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД.

Ищцата сочи, че претендираните суми са в общ размер на 2776.09лв. и включват: 2358.86лв. - главница представляваща останалите 18 неплатени месечни вноски по договор за потребителски паричен кредит и 417.23лв. 1 лихва за забава; както и 55.52лв. - разноски. Взискателят по делото на ЧСИ и настоящ ответник проявил бездействие при събиране на вземането си от ищеца в един продължителен период от време – повече от 5 години.

Въпросното дело било висящо при ЧСИ до ***., когато с Постановление същото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Прекратяването било отбелязано на гърба на изпълнителния лист, като видно от самото отбелязване последното валидно извършено изпълнително действие по изпълнителното дело било с дата ***.

През 2020г., взискателят по делото и настоящ ответник, въз основа на същия изпълнителен лист, образувал ново изпълнително дело срещу ответника Г., претендирайки за плащане посочените по-горе суми. Делото било с номер ***. Същото обаче е било образувано след изтичане на срока, предвид в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, съответно задължението е погасено по давност.

Въз основа на всички изложено по-горе, ищецът е предявил исковата си претенция като моли същата да бъде уважено и да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който сочи, че предявената искова претенция е допустима, но изцяло неоснователна.

Излага, че издаването на изпълнителен лист се предшества от издаването на специален съдебен акт - заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание. В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в производство по чл. 410 от ГПК. Съгласно съдебната практика, доколкото заповедното производство се инициира със заявление за издаване на заповед за изпълнение, а не чрез искова молба, то принципно заявлението за издаването на заповед за изпълнение нито спира, нито прекъсва давността, като този ефект се постига едва с евентуалното предявяване на иск при условията на чл.422, ал.1 от ГПК. Сочи още, че същият ефект има и влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизира вземането и от влизането й в сила започва да тече нова давност, която всякога е петгодишна по аналогия от разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.

Ответникът твърди, че възможността за погасяване по давност на присъдените в изпълнителен лист от 2010 г. суми е препятствана с подаването на молба за образуване на ИД на *** г., с която първоначалният взискател е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ М.. Намира, че на тази дата е прекъсната погасителната давност, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно Решение от *** г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС.

Относно твърденията на ищеца, че вземането е погасено по давност твърди, че поради факта на образуването на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Т. М. и предвид задължителните тълкувания на законовите разпоредби, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и тези в ППВС № *** г. и последно постановеното във връзка с посочените две решения- ТР № 3/*** г. по тълк. дело № *** г.на ОСГТК, това е нямало как да стане до *** г. В тази 2 връзка сочи, че в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на на *** г. съдът е приел, че задължителните указания, дадени с ППВС № *** г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. Съгласно даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980 г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато то трае, давност не тече. Така с постановяването на решение № 2/2013 г., по задължителен начин се уредило правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа“ или да „не действа“. Относно прекъсването на давността се приело, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изп. действие, изграждащо съответния способ. Макар дадената през 2015 г. нова уредба на отношенията по повод на изпълнителния процес останал висящ въпросът за действието на въпросното решение № 2 на ВКС и дали същото поражда действието си от влизането си в сила на *** г. или се ползва с ретроактивно действие. Разрешение се дало с постановяването на ТР № 3/*** г. по тълк. дело № *** г.на ОСГТК. С последното изрично и недвусмислено ВКС се произнесъл, че „погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ***г. на ТР №2/6.06.2015г. по т. д. №2/2013г,, ОСГТК. ВКС, а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата се прилага ППВС № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С оглед правилото, изведено от ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва да тече считано от *** г. - датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

От изложеното следва, че по отношение на вземанията по листа от 2010 г., които Л. И. Г. е била осъдена да заплати, независимо от извършените изпълнителни действия, давността е започнала да тече след влизането в сила на ТР № 2/2013г. на ОСГТК и релевантния момент, обуславящ началото на нова погасителна давност, е именно *** г.

Ответникът сочи, че изпълнително дело № ***/2011 г. по описа на ЧСИ Т. М. е образувано преди датата *** г., откогато е започнала да тече давността относно вземането по изпълнителното дело, образувано на *** г. Излага, че след като давността е започнала на *** г. и е следвало да изтече на 26.06.2020 г., дружеството е прекъснало същата с встъпването си в производството. Това е така, защото в молбата си за конституиране от 14.12.2015 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД е възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ - действие, което е годно да прекъсне давността, съгласно цитираната във връзка с това практика. Намира, че самата молба за конституиране обективира действие, годно да прекъсне погасителната давност. Освен това сочи, че с входирана молба на дата 31.03.2016г. е поискано насрочването на опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника, като такъв е бил насрочен на 07.06.2016г. На дата 05.07.2017г. е входирана молба с искане за 3 извършване на справка БНБ и налагане на запори на открити банкови сметки.

На дата ***. е наложен запор на банкова сметка разкрита в „БАНКА ДСК" АД. На дата 26.03.2019г. е входирана молба по изпълнителното дело за извършване на справка НОИ и налагане на запор над откритите трудови възнаграждения. С постановление от дата ***., изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. На дата 09.10.2020г. е входирана молба за изтегляне на изпълнителния лист.

След изтегляне на изпълнителния лист ответното дружество депозирало молба за образуване на ново изпълнително дело от ***., с което възложило правата по чл. 18 от ЗЧСИ, както и било поискано извършването на справки БНБ и НАП, и налагането на запори върху откритите имуществени активи, с включена алтернатива - опис на движимо имущество. След това на дата 07.01.2021 г. е изходирано запорно съобщение до „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД; на дата 26.05.2022г. е входирана молба със искането за извършване на справка БНБ и налагане на запори на открити банкови сметки с включен алтернативен опис на движимо имущество; на дата 20.01.2023г. е бил насрочен опис на движими вещи за ***.; на дата 12.03.2025г. с входирана молба е поискано извършване на справка БНБ и налагане на запори на открити банкови сметки с включен алтернативен опис на движимо имущество, на дата ***. е наложен запор на банкова сметка разкрита в „ТИ БИ АЙ БАН К" ЕАД.

Твърди, че давността на процесните вземания е била прекъсвана със всяка от посочените молби, поради което и счита така предявената искова претенция за неоснователна. Поради това моли същата да бъде отхвърлена.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, че срещу ищцата е бил издаден изпълнителен лист от ***., въз основа на Заповед № ***г. по ч.гр.д № ***г. по описа на РС-Бургас и за събирането на които е образувано изпълнително дело с № ***/2020г. по описа на ЧСИ Т. М., рег. № *** на КЧСИ.

По делото е приобщен препис от изп. дело № *** по описа на ЧСИ Т.

М..

Видно от преписа по изп.д. № ***/2011г., производството е било образувано по инициатива на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на ***. по ч.гр.д.№ 7612/2011г. по описа РС Бургас срещу Л. И. Г..

С молбата за образуване на изпълнителното дело от ***г. от ЧСИ е поискано да бъдат предприети необходимите изпълнителни действия срещу длъжника за принудително изпълнение на посочените вземания. Взискателят е възложил на ЧСИ М. и всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

От преписа на изпълнителното дело се установява, че на ***. е наложен 4 запор на трудово възнаграждение на ищеца при работодателя „ДУЛИ“.

От преписа се установява, че на ***. са наложени запори на банкови сметки на длъжника, открити при „Банка Пиреос България“ АД, „ТБ Инвестбанк“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Видно е още, че на ***. е наложен запор на банкови сметки при „Юробанк И ЕФ ДЖИ Бълргария“ АД и „Обединена българска банка“ АД.

Н а ***. по изпълнителното дело е постъпила молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД за конституирането му като взискател по делото, на мястото на досегашния такъв, поради сключен договор за цесия.

Н а ***. ответникът в настоящото производство е депозирал молба по изпълнителното дело, с която е поискал от съдебния изпълнител да насрочи дата за опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника.

Видно от преписна на изпълнителното дело, на ***. е бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника.

Н а ***. е бил наложен запор на банкова сметка разкрита на името на длъжника при „Банка ДСК“ ЕАД.

Производството по делото е било прекратено с постановление на ЧСИ М. от ***., на основание чл. 344, ал. 1, т. 8 от ГПК. Постановлението е влязло в сила на ***.