Решение № 2132 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2132 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100512915 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 13733/09.08.2023 г. по гр. д. № 20559/2022 г. по описа на СРС, 53 състав, при участието на трето лице помагач – „Бруната България“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД В. С.

С., Б. Б. Н. и С. Б. Н. да платят на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

1. В. С. С. – сумата от 1137,73 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 и 225,15 лева – законна лихва за забава от 15.09.2019 до 21.03.2022, както и сумата за дялово разпределение за периода м. 03.2019 – м. 04.2022 г. в размер на 20,94 лева – главница, като е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 4,89 лева – лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г.-21.03.2022 г.;

2. С. Б. Н. – сумата от 568,86 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 и 112,58 лева – законна лихва за забава от 15.09.2019 до 21.03.2022, както и сумата за дялово разпределение за периода м. 03.2019 – м. 04.2022 г. в размер на 10,47 лева – главница, като е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД за 1 сумата от 2,44 лева – лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г.-21.03.2022 г.;

3. Б. Б. Н. - сумата от 568,86 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 и 112,58 лева – законна лихва за забава от 15.09.2019 до 21.03.2022, както и сумата за дялово разпределение за периода м. 03.2019 – м. 04.2022 г. в размер на 10,47 лева – главница, като е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 2,44 лева – лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г.-21.03.2022 г..

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени срещу В. С. С., е постъпила въззивна жалба вх. № 275783/05.10.2023 г., подадена от нейния особен представител, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приел, че сумите са действително дължими, тъй като липсвали данни от отчети.

Начислените данни от доставчика били фикция, която следвало да се докаже по установения ред. В първоинстанционното производство не се доказало по безспорен начин какво количество топлинна енергия било доставено до границата на собствеността на имота. Вещите лица не установявали какъв е механизмът на разпределение на енергията от общия топломер между обекта на абоната и останалите обекти в етажната собственост, както и какъв принцип на разпределение на енергията бил възприет от етажната собственост. Вещите лица коментирали и обосновавали своите заключения само на частни документи, издадени от ищеца и съставени изцяло в негова ползва. По делото не било представено копие от актуалните към процесния период ОУ за доставка на топлинна енергия, въпреки че фигурирало като приложение в исковата молба и в отговора особеният представител изрично било поискано прилагането им. От тях трябвало да се установи дали ищецът е овластен да събира суми за услугата дялово разпределение. Не бил представен договор между „Топлофикация София“ ЕАД и „Бруната България“ ЕООД.

Решението било неправилно и в частта на присъдените лихви, доколкото не били представени доказателства за общите условия. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу В. С. искове да бъдат отхвълени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба 2 с вх. № 200532/17.10.2023 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 20559/2022 г. по описа на СРС, 53 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против В. С. С., С. Б. Н. и Б. Б. Н., с която са предявени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че В. С. С., С. Б. Н. и Б. Б. Н. са собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ******* и са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответниците не е упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена 3 топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. *******, абонатен № *******. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2018 – 04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 2275,46 лева. Поддържа, че за периода от 15.09.2019-21.03.2022 г. са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат и обезщетение в размер на 450,30 лева. Твърди, че дължат и суми за дялово разпределение в размер на 41,88 лева – главница за периода от м. 03.2019 г. до м. 04.2020 г., както и 9,77 лева – лихва за периода от 01.05.2019- 21.03.2022 г.

Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят исковите суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от В. С. С. и С. Б. Н. чрез особения им представител, с който заявяват, че оспорват предявените искове.

Оспорват, че са клиенти на топлинна енергия, че не са получили топлинна енергия, както и че вземанията, предмет на предявените искове са погасени по давност. Оспорват и исковете за мораторна лихва. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответникът Б. Н. не е представил отговор на исковата молба в законоустановения срок и не е заявил становището си по съществото на спора.

С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изготвени заключения на съдебно техническа и съдебно счетоводна експертиза, съдът е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като съществувало облигационно правоотношение между страните и е доставена топлинна енергия в процесния период на установената стойност, както и че е извършено дялово разпределение от третото лице помагач.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 4 от ЗЗД във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.

2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.

Във връзка с установяване на съществуването на облигационно правоотношение с ответниците по делото са събрани писмени доказателства, от които се установява, че по силата на Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 25.10.1976 г. В. С. Т. и Н.Б.Т. са придобили правото на собственост върху недвижим имот - апартамент № 60 в гр. София, ж.к.

*******. Не е спорно, че имотът е придобит по време на брака между В. Т. и Н.Т., както и че бракът между тях е бил прекратен към момента на смъртта на Н.Б.Т. на 26.01.2016 г. Установява се, че Н.Б.Т. е оставил като наследници по закон Б. Б. Н. С. Б. Н..

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че в исковия период са дължими суми в установения от първоинстанционния съд размер за главница за топлинна енергия и за услуга дялово разпределение. Вещото лице е дало заключение, че сумите са определени въз основа на реален отчет, поради което 5 и неоснователен е доводът на въззивника, че такъв отчет не е извършван.

С отговора на исковата молба и с въззивната жалба въззивникът е оспорил дължимостта на суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение а топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от закона). Установено по делото е, че дяловото разпределение в сградата, в която се намира апартамент № 45, в гр.

София, ж.к. *******, се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество е вписано в публичния регистър към Министерство на енергетиката.

В случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на което е възложена тази дейност те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.

139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл.