Решение № 2202 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2202 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100506943 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение №7302 от 24.04.2025 г. постановено по гр. .д №6976/2025 г. по описа на СРС, 66 състав, с което е отхвърлен изцяло предявения от ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника ЗД „Бул Инс“ АД да заплати сумата 1227,56 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес С 63 АМГ 4МАТИК“ с рег. №СВ0****РВ, за които е образувана щета №1000-1261-23-000321, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, което въззивникът счита да е постановено в противоречие на събраните по делото доказателства.

Възразява, че неправилно съдът е приложил Методиката по Наредба №24/08.03.2006 г. на КФН, която съставлявала единствено указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя, в случаите в които не са му представени надлежни доказателства за извършен ремонт и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка, какъвто не е настоящия случай. Счита, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение подлежи на определяне на база представените разходни документи за извършен ремонт. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният иск уважен в пълен размер. Претендира присъждането на разноски за двете производства, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са изложени доводи за правилността на обжалваното решение, както и че действително в настоящия случай не намира приложение Методиката, но и че при определяне размера на дължимото обезщетение съдът не се е позовал на нея. Правилно съдът е приел, че щом не е налице удължена гаранция по отношение на увредения автомобил застрахователят по застраховка 1

„Гражданска отговорност“ не следва да заплаща обезщетение по цени на официалния представител на марката. Счита, че с направеното извънсъдебно прихващане до размера 3254,74 лева претенцията на ищеца е удовлетворена. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски за настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение от въззивника.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Предвид горното съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 1227,56 лева , представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета №1000-1261-23-000321, образувана за увреждания по лек автомобил „Мерцедес С 63 АМГ 4МАТИК“ с рег. №СВ0****РВ, ведно със законната лихва от дата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между страните и като такива са отделени от първоинстанционния съд. Страните не спорят, че вследствие настъпило на 16.07.2023 г. пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Мерцедес С 63 АМГ 4Матик“ с рег. №СВ0****РВ, за който е налице сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество със срок на валидност 22.10.2022 г. до 21.10.2023 г. и лек автомобил „Хонда Х 300“ с рег. № ****, на лек автомобил „Мерцедес С 63 АМГ 4Матик“ с рег. №СВ0****РВ са причинени щети, за чието обезщетяване ищецът е заплатил сумата 4482,30 лева по образуваната при него щета №1000-1261-23-000321. Не е спорно, че процесния инцидент е настъпил по вина на водача, управлявал лек автомобил „Хонда Х 300“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Ищецът е поканил ответника да му възстанови заплатеното обезщетение, който чрез извънсъдебно прихващане е погасил дълга до сумата 3254,74 лева като е останал незаплатен остатък в размер на 1227,56 лева. За осъществяването на изложеното сочат и събраните по делото писмени доказателства /застрахователна полица, протокол за ПТП, уведомление за щета, доклад по щета, покана по регресна претенция, преводно нареждане/.

Спорният по делото вкл. и пред въззивната инстанция въпрос касае размера на вредите, 2 причинени на застрахованото при ищцовото дружество имущество, респ. дали претендираният от ищеца размер на обезщетението съответства на действителната възстановителна стойност на увреденото имущество.

По делото е прието без оспорвания от страните заключение на съдебно автотехническата експертиза, според което стойността необходима за възстановяване на увредения автомобил по цени на официален сервиз на марката към датата на ПТП – то – 16.07.2023 г. възлиза на 4482,30 лева, а по средни пазарни цени – 2702,04 лева, както и че към датата на произшествието няма данни процесният лек автомобил да е с удължена гаранция.

За да отхвърли изцяло предявения иск районният съд е приел, че предвид липсата на данни за удължена гаранция на лек автомобил „Мерцедес С 63 АМГ 4Матик“ с рег.

№СВ0****РВ застрахователното обезщетение следва да бъде определено съобразно средните пазарни цени за труд и резервни части в сервиз, който не е официалният сервиз на марката като в случая сумата за възстановяване на автомобила според заключението на САТЕ възлиза на 2702,04 лева, който размер е по – малък от вече погасения от ответника чрез извънсъдебно прихващане.

От анализ на събраните доказателства опис - заключение по щета, калкулации– ремонт, възлагателно писмо и фактури се установява, че получените вследствие на процесното ПТП щети по лек автомобил „Мерцедес С 63 АМГ 4Матик“ с рег. №СВ0****РВ, установени и описани от застрахователя, са отремонтирани в официалния сервиз на марката – „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, за което застрахователят по имуществената застраховка е заплатил сумата 4482,30 лева. Видно от приобщеното свидетелство за регистрация – част II, към датата на произшествието увреденият автомобил е бил в експлоатация от 7 години, 9 месеца и 4 дни, в който смисъл са и констатациите на вещото лице по САТЕ. По делото нито се твърди, нито се доказва от страна на ищцовото дружество, че ремонтът е следвало да се осъществи в официалния сервиз на марката. Не се твърди автомобилът да е бил в гаранция (фабрична или удължена), което да е наложило всички ремонтни дейности по него задължително да се извършат в сервизите от оторизираната сервизна мрежа на производителя с влагане на оригинални резервни части. Ето защото настоящият състав приема, че регресното вземане на ищеца не следва да се съизмерява със заплатеното от него при ремонт на автомобила в сервиз на официалния представител, тъй като действителната стойност, която застрахователят по „Гражданска отговорност“ следва да заплати при регрес спрямо него не може да бъде по-голяма от пазарната стойност към деня на настъпване на събитието, което според заключението на вещото лице е 2702,04 лева.

По делото безспорно е установено, че посредством извънсъдебно прихващане ответникът е погасил вземането на ищеца до сумата 3254,74 лева, която сума е в размер по голям от установения за дължим съгласно заключението на САТЕ, поради което правилно районният съд е отхвърлил исковата претенция като неоснователна.

Доколкото при постановяване на обжалваното решение първоинстанционият съд не се е позовал на Методиката по Наредба №24/08.03.2006 г.за уреждане на претенции за обезщетения на вреди, причинени на моторни превозни средства, въззивният съд не дължи проверка относно правилността на решението по този довод във въззивната жалба.

Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските

При този изход на спора разноски се следват на въззиваемия, който претендира такива за адвокатско възнаграждение, но по делото не са представени доказателства за сключването на договор за правна защита и съдействие, както и за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да му се присъжда.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №7302 от 24.04.2025 г. постановено по гр.д. №6976/2025 г. по описа на СРС, 66 състав,

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4