Решение № 117 от 05.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Капка Павлова

Михаил Малчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20251001000050 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1359 от 11.10.2024г., постановено по т.д. №360/2023 г. на СГС е отхвърлен предявеният от „Лоск Инженеринг“ ЕООД /н/ против „Инерт Груп Комерс“ ЕООД иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 54 840 лв., представляваща възнаграждение за полагане на пътна маркировка,дължимо по фактура № 38 от 16.12.2019г., както и иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 17716,37лв., представляваща лихви за забава върху главното вземане, дължими за периода16.12.2019г. -20.02.2023г.

Против решението е подадена въззивна жалба от ищцовото дружество чрез синдика В. Р.. Моли се същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.

Излагат се доводи, че правилно първоинстанционният съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че от съдържанието на представената по делото фактура могат да бъда определени всички съществени елементи на възникналото между страните облигационно правоотношение по договор за изработка- страна, възложена работа и размера на възнаграждението. Считано 1 от 01.01.2029г. не било необходимо на издадените фактури да се слага печат на фирмата и подпис. Същата била осчетоводена от ответника, включена в дневника за покупките и справката –декларация по ЗДДС,подадена към м.12.2019г. и за нея бил ползван данъчен кредит.

Посочва се, че договорът за изработка се счита сключен в момента на постигане на съгласие между договарящите страни, включително и чрез конклудентни действия. Поради това по делото било доказано, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за изработка с предмет „полагане на маркировка“ срещу уговорено възнаграждение в размер на 54 840лв. осчетоводяването на фактурата представлявало действие по признание на обстоятелството, че изпълнителят е извършил уговорената по вид и количество работа.

Счита за неправилни изводите на съда, че анулирането на фактурата представлява оттегляне на извънсъдебното признание и че установените от съдебно-икономическата експертиза счетоводни записи не доказвали, а опровергавали съществуването на задължението на ответника. Нямало доказателства поради какво е извършено самото действие по анулиране на фактурата. Последното било изгодно за страната, която го е направила, поради което не се ползвало с доказателствена сила.

Излагат се и доводи, че не е спазена процедурата по анулиране на фактурата, така както е регламентирана в ЗДДС.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемото дружество е подало отговор на въззивната жалба,с който оспорва същата. Поддържа се, че първостепенният съд правилно е определил предмета на спора, преценил е фактите, които са от значение за разрешаването му и събрания доказателствен материал и е изложил мотиви във връзка с направения краен извод.

Апелативен съд - София, след като разгледа и обсъди доводите и възраженията на въззивника и съобразно данните по делото и приложимите законови разпоредби, приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна страна в производството- ищец, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, а като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и редовна, с оглед на което следва да бъде разгледана по същество.

2

С исковата молба ищецът, представляван от синдика, е предявил против „Инерт Груп Комерс“ ЕООД искове с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 54 840 лв., представляваща възнаграждение за полагане на пътна маркировка,дължимо по фактура № 38 от 16.12.2019г., както и иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 17716,37лв., представляваща лихви за забава върху главното вземане, дължими за периода16.12.2019г. -20.02.2023г.

Излагат се твърдения, че от предоставени справки от счетоводството на ищеца и от НАП, синдикът е установил, че ответникът дължи на ищцовото дружество плащане на сумата от 54 840 лв., представляваща възнаграждение за полагане на маркировка, дължимо по фактура № 38 от 16.12.2019г., както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 17716,37лв., представляваща лихви за забава върху главното вземане, дължими за периода 16.12.2019г. -20.02.2023г.

На ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение, но дължимите суми не били заплатени.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва факта на осчетоводяване на фактурата, но посочва, че това е станало с оглед водени разговори между страните за сключване на договор за полагане на пътна маркировка като ищецът е трябвало да бъде подизпълнител на ответника по проекти в гр. София, Столична община. След продължителни опити от страна на „Инерт Груп Комерс“ ЕООД да установи контакт с управителя на ищеца, които останали безуспешни, фактурата била анулирана, а за изпълнение на работата били наети други фирми.

Изтъква се, че след като дружеството получило поканата за доброволно изпълнение от синдика, е изпратило отговор, в който е обяснено, че липсва реално изпълнение по услугата, за която ищецът е издал фактурата и поради това същата е анулирана с надлежни счетоводни записвания. Липсвало материално субективно право, което да бъде защитено чрез предявения иск.

Посочва, че на практика в исковата молба няма твърдения за възникване на субективното право, не се сочат конкретни договорености, от които да е възникнало вземане, изпълнение на престация от страна на ищеца по такъв договор, нито се представят доказателства за такива факти.

Оспорва се и претенцията за присъждане на законна лихва поради 3 нейната акцесорност спрямо основното вземане.

С допълнителната искова молба предявеният иск се поддържа и се оспорват твърденията на ответника, че между страните не е сключван договор и че посочената във фактурата услуга-полагане на пътна маркировка не е извършена. Акцентира се на факта на осчетоводяването на фактурата още в деня на нейното издаване.

Заявява, че изпратените с отговора на поканата за доброволно изпълнение документи за анулиране на фактурата, издадена от „Лоск Инженеринг“ ЕООД /н/ са без правно значение , доколкото едностранното анулиране на фактура от страна на получателя на услугата не води до разваляне на сделката. Ако същата била развалена, то именно доставчикът следвало да анулира фактурата, а не нейният получател. Фактурата фигурирала в дневниците за продажба на „Лоск Инженеринг“ ЕООД /н/.

Оспорват се представените от ответника доказателства като за две от тях се изтъква, че са с дата, която предхожда издаването на процесната фактура.

С отговора на допълнителната искова молба отново се поддържа, че ищецът не установява основание за възникване на претендираното от него вземане. Припомня се, че с отговора е направено оспорване на иска с твърдението, че ищецът не посочва какво е основанието на вземането, но изглежда, че то е договорно, а фактурата не съдържа информация за наличие на договор.

Подчертава обстоятелството, че ищецът не въвежда твърдения кога е сключен договора и какви са съществените условия по същия.

Осчетоводяването на фактурата не пораждало съгласие за сключване на договор, нито замествало условията за такова споразумение. Ищецът поддържал, че услугата е извършена, но не представял доказателства в подкрепа н а това твърдение.

Видно от представеното по делото Решение № 304 от 07.12.2021 г., постановено по т.д. № 964/2021 г., по описа на СГС, ТО, 20 с-в., влязло в сила, е обявена неплатежоспособността на „Лоск Инженеринг“ ЕООД /н/ с начална дата - 24.02.2020 г., като по отношение на същото дружество е открито производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик на основание чл. 628, ал. 4 от ТЗ – В. Р..

4

По делото е представена като доказателство фактура № 000000038 от 16.12.2019г., издадена от „Лоск Инженеринг“ ЕООД. Същата не е подписана от представител на ответника.

Във фактурата е посочено, че сумата от 45 700 лв. без ДДС и 54840лв. с ДДС е начислена за „полагане на маркировка“.

Ищецът е представел също извлечение от главната книга на дружеството за периода 01.01.2019г.-31.12.2-19г., от което е видно, че претендираното вземане към ответника е осчетоводено в дневника за продажбите.

„Инерт Груп Комерс“ ЕООД от своя страна е представило протокол за анулиране на фактура от 01.05.2020г., дневник за покупките на дружеството за м.май 2020г. и справка-декларация по ДДС , договор от 19.09.2019 г. между „Инерт Груп Комерс“ ЕООД и „ЕРА 78“ ЕООД за полагане па пътна маркировка; протокол N2 1 - акт обр. 19 от 14.08.2020г., подписан между „Инерт Груп Комерс“ ЕООД и „ЕРА 78“ ЕООД;

Фактура N9.

2000000020/31.08.2020 г., издадена от „ЕРА 78“ ЕООД;

Фактура N9

0000000029/29.11.2019 г., издадена от „Рис Строй - Консулт“ ЕООД; Фактура № 0000000863/06.07.2020 г., издадена от „Арете Строй“ ЕООД; Отговор на покана за доброволно изпълнение от 22.11.2022 г. Обратна разписка за получаване на отговора на поканата за доброволно изпълнение от ищеца на 04.01.2023 г.; извлечение от електронна поща, установяващо изпращането на отговора на поканата за доброволно изпълнение на електронната поща на синдика на ищеца на 22.11.2022 г.

По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. С. се установява, че „Инерт Груп Комерс“ ЕООД е осчетоводило по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ процесната фактура №38 от 06.12.2019г., издадена от „Лоск Инженеринг“ ЕООД за сумата от 45 700лв. и по сметка 4531 „Начислен данък върху добавената стойност на покупките“ със сумата ДДС 9140лв. и по кредита на счетоводна сметка 401 „Доставчици“ „Лоск Инженеринг“ ЕООД със сумата на сделката 54840лв., с дата на осчетоводяване 16.12.2019г.

С протокол №44 от 01.05.2020г., издаден от „Инерт Груп Комерс“ ЕООД сумата по процесната фактура е сторнирана по дебита на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ - 5 СМР със сумата на данъчната основа минус 45700.00лв и дебита на счетоводна сметка 4531 „Начислен данък върху 5 добавена стойност за покупките“ със сумата на ДДС -минус 9140.00лв и по кредита на счетоводна сметка 401 „Доставчици“ - , „Лоск Инженеринг“ ЕООД със сумата на сделката - минус 54840.00лв, с дата на осчетоводяване идентична с датата на издадения документ.

Вещото лице е посочило, че при извършена проверка на отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС (дневник за покупките) и справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС на „Инерт Груп Комерс“ ЕООД в счетоводството на това дружество за данъчните периоди Декември 2019г. и Май 2020г е Съгласно справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС № 22191287683 / 14.01.2020г. на „„Инерт Груп Комерс“ ЕООД за данъчен период Декември 2019г., фактура № 0000000038 / 16.12.2019г. е декларирана в Раздел Б: Данни за упражненото право на данъчен кредит, по клетка 31 „Данъчна основа на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 6 от ЗДДС, вноса, както и данъчна основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на пълен данъчен кредит’' със сумата на данъчната основа - 45700.00лв и по клетка 41 “ДДС с право на пълен данъчен кредит"'' със сумата на ДДС - 9140.00лв Съгласно справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС № 22191287683 / 14.01.2020г. на „Инерт Груп Комерс“ ЕООД за данъчен период Декември 2019г., фактура № 0000000038 / 16.12.2019г. е декларирана в Раздел Б: Данни за упражненото право на данъчен кредит, по клетка 31 „Данъчна основа на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл.82, ал.2 -6 от ЗДДС, вноса, както и данъчна основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на пълен данъчен кредит“ със сумата на данъчната основа - 45700.00лв и по клетка 41 “ДДС с право на пълен данъчен кредит"'' със сумата на ДДС - 9140.00лв Съгласно отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС (дневник за покупките) на „Инерт Груп Комерс“ ЕООД – минус 9140лв. и по кредита на счетоводна сметка „Доставчици“ „Лоск Инженеринг“ ЕООД със сумата по сделката – минус 54840лв. Извършена е корекция по оборотите и салдата на счетоводните сметки.