Определение № 226 от 15.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. Ловеч, 15.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ИВАН И.

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно частно наказателно дело № 20254300600177 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази :

Постъпила е ЧАСТНА ЖАЛБА от обвиняемите И. И. Т., Л. В. И. и К.

В. Л. против определение на Луковитския Районен съд, постановено по ЧНД № 72/ 2025 год. на 25.03.2025 год.

В жалбата се сочи,че по ДП 55/2023 по описа на РУ Луковит тримата жалбоподатели са привлечени в качеството на обвиняеми, с оглед на което приемат,че са надлежна страна, която може да обжалва постановеното определение на ЛУКОВИТСКИЯ РАЙОНЕН СЪД по ЧНД № 72/ 2025 год., което считат за неправилно и незаконосъобразно, а отмененото Постановление от на прокурор при РП Ловеч, ТО- Троян за прекратяване на ДП 55/2023 по описа на РУ Луковит за правилно и законосъобразно.

На първо място наблюдаващият прокурор правилно е посочил в постановлението за прекратяване, че доколкото е имало действия спрямо двамата пострадали, то е в следствие на тяхно нападение, като първоначално А. А. с вербална и физическа агресия е нападнал част от присъстващите, което довело до опит да бъде успокоен и изведен от заведението, а в последствие се включил и К. М., който е ударил управителката и взел шише, с което нападнал друг от присъстващите, което непосредствено нападение е реакция спрямо него. По никакъв начин нито един от обвиняемите не са предизвикали или нападали някого от пострадалите, а самите обвиняеми, както и управителката на заведението са станали жертва на нападение, вероятно провокирано от 1 изпитото количество алкохол от пострадалите, което не ги е спряло да нападнат и дъщерята на братовчед си, въпреки близките им отношения.

Приемат,че правилно представителят на прокуратурата е приел на първо място липсва умисъл за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК, доколкото действията на обвиняемите са в отговор на отделни нападения спрямо различни лица в кратък период от време от страна на пострадалите, на които действия те са се опитали единствено да се защитят, като активната страна са били на първо място А. А., който става и се отправя към масата на обвиняемите с нападки и агресия, а след неговото извеждане К.

М. напада управителката и се опитва да удари обв. Д., а в последствие и самия А. А.. Отделно от горното правилно е прието, че за процесното престъпление се "търси наказателна отговорност по тъжба на пострадалия, като противно на приетото в обжалваното определение на съда в постановлението на наблюдаващия прокурор са изложени и мотиви за причината да приеме, че са неприложими на чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Единствено прокурорът въз основа на събраните по делото доказателства е компетентният орган, който може да повдигне и поддържа конкретно обвинение, но то трябва да се основава на конкретни допустими и относими доказателства.

На следващо място неправилно и незаконосъобразно е прието, че може да са налице хулигански подбуди за действията на обвиняемите, тъй като правото на самозащита е основно право, което не следва да се ограничава по никакъв начин, когато е в необходимите предели, както е в случая. Наред с това неправилно първоинстанционния съд приема, че с оглед мястото на действие са налице хулигански подбуди, като дори хипотетично да приемем, че обвиняемите са осъществили действия спрямо пострадалите в отговор на тяхно нападение, то подбудите не са им хулигански, а чисто самозащитни, доколкото безспорно се установява, че е възникнал конфликт единствено и само в следствие на провокативно и нападателно поведение от страна на всеки един от пострадалите. Не следва да се приема,че са налице хулигански подбуди с оглед мястото на случката, както и на присъстващите, доколкото по този начин се смесват хулиганските действия със самите подбуди. В случая не следва да се приема, че са налице хулигански подбуди, доколкото поведението на обвиняемите не е инспирирано от такива, те единствено се опитват да се защитят, като между отделните пострадали и тях е възникнал преди това конфликт. Действията по усмиряване на пострадалите от страна на 2 обвиняемите са заради нападение спрямо тях и тези действия не следва да се приемат, че са по хулигански подбуди, тъй като са насочени срещу конкретни нападатели, които се опитват да въздействат върху здравето и достойнството им. Те не са насочени срещу произволно появили се хора, а срещу лица, конто са ги нападнали и са извършвали непосредствени действия спрямо тях и близките им.

Не на последно място неправилно и необосновано се приема, че допълнителното заключение е необосновано и без никакви доводи се въвеждат съмнения за неговата неправилност. Вещото лице е отговорил обосновано и компетентно на поставените въпроси, което в определението на съда се търси отговор на правен въпрос, който е извън компетентността на съдебен лекар, както и на лекар с посочената специалност лицево-черепна хирургия.

По изложените съображения молят ЛОС да отмени обжалваното ОПРЕДЕЛЕНИЕ на ЛУКОВИТСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, постановено по ЧНД № 72/ 2025 год. на 25.03.2025 год. и потвърди Постановлението на прокурор при РП Ловеч, ТО- Троян за прекратяване на ДП 55/2023 по описа на РУ Луковит за правилно и законосъобразно, доколкото може да се проведе защита на интересите на пострадалите по частноправен ред.

Чрез Районен съд – Луковит по ЧНД № 72/ 2025г. е депозиран отговор на частна жалба от адвокат Х. С. Б. от Адвокатска колегия - Плевен. Съдебен адрес: гр. Плевен, улица „Димитър Константинов" № 16, етаж 2, офис 6.

В отговора се сочи,че същия е в качеството му на повереник на пострадалите А. Ю. А. с ЕГН **********, адрес: село Дерманци, община Луковит, улица „Л. Каравелов" № 37 и К. И. М. с ЕГН **********, с адрес: село Дерманци, община Луковит, улица „Георги Бенковски" №9.

Сочи също така,че получил частна жалба по горепосоченото дело подадена от обвиняемите И. И. Т., Л. И. Т. и К. В. Д. по досъдебно производство № 55/ 2023г. по описа на РУ на МВР - Луковит, по прокурорска преписка № 5440/ 2022г. по описа на Районна прокуратура - Ловеч против определение по ЧНД № 72/ 2025г. по описа на Районен съд - Луковит.

Конкретизира,че с определение по ЧНД № 72/ 2025г. по описа на Районен съд - Луковит съдът отменил постановлението издадено на 30.01.2025г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 55/ 2023 г. по описа на РУ на МВР -Луковит, по прокурорска 3 преписка № 5440/ 2022г. по описа на Районна прокуратура -Ловеч.

Счита, че определението по ЧНД № 72/ 2025г. по описа на Районен съд - Луковит е правилно, законосъобразно, правно мотивирано и не на последно място по значение справедливо.

Конкретизира, че след като се запознал с частната жалба на обвиняемите И. И. Т., Л. И. Т. и К. В. Д. по досъдебно производство № 55/ 2023г. по описа на РУ на МВР - Луковит, по прокурорска преписка № 5440/ 2022г. по описа на Районна прокуратура - Ловеч против определението по ЧНД № 72/ 2025г. по описа на Районен съд - Луковит, счита, че същата е незаконосъобразна, неоснователна и необоснована, поради което моли ЛОС, да остави горепосочената частна жалба без уважение.

Съображенията му за това негово становище са следните:

1. Първоинстанционният съд в своето определение по ЧНД № 72/ 2025г. по описа на Районен съд - Луковит напълно правилно, обосновано и законосъобразно приема, че с оглед събраните доказателства по досъдебно производство № 55/ 2023г. по описа на РУ на МВР - Луковит, по прокурорска преписка № 5440/ 2022г. по описа на Районна прокуратура - Ловеч се установява, че има достатъчно доказателства за нанесена лека телесна повреда на двамата пострадали с правна квалификация по чл. 131, ал. 1, т.4 предл. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а именно нанесена от обвиняемите лека телесна повреда на повече от едно лице. Също така първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно приема, че с оглед събраните доказателства по горепосоченото досъдебно производство се установява нанесена телесна повреда на двамата пострадали К. И. М. и А. Ю. А. с правна квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл.

130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като нанасянето на телесните повреди на две лица на публично място и то от четирима извършители на деянието, по начина по който са извършили самото деяние, безусловно показва абсолютно незачитане на законовия ред в Република България и се явява явно неуважение към обществото.

2. Твърденията описани в горепосочената частна жалба, че няма налице извършено деяние от обвиняемите, за което са били привлечени като обвиняеми, тъй като липсва умисъл в извършените от тях неправомерни действия спрямо пострадалите К. И. М. и А. Ю. А., както и се твърди, че обвиняемите са действали при условията на самозащита, не кореспондира по 4 никакъв начин със събраните доказателства по делото и особено с наличната медицинска документация в това число извършената съдебно - медицинска експертиза. Също така липсва медицинска документация, от която да се установи, че пострадалите са причинили телесни повреди на обвиняемите и вследствие на това обвиняемите са се защитили, като са нанесли телесните повреди на двамата пострадали.

Предвид горното не е нито логично, нито обосновано, да се приеме, че няма умисъл в нанесените от обвиняемите на пострадалите телесни повреди, както и неправилно и необосновано е да се приеме, че е налице самозащита от страна на обвиняемите.

3. На следващо място не може да се приеме, че е налице самозащита от обвиняемите, тъй като те са били с по - голяма численост, а именно четирима извършители на телесните повреди срещу двамата пострадали К. И.

М. и А. Ю. А.. Независимо от причината за възникналия спор в конкретния случай е налице деяние с правна квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като нанасянето на телесни повреди на две лица на публично място и то от четирима извършители на деянието на обществено място пред множество хора, по начина по който са извършили самото деяние, безусловно показва абсолютно незачитане на законовия ред в Република България и се явява явно неуважение към обществото.

4. Доводите описани в частната жалба, че действията на обвиняемите Р. М. И. Т., Л. И. и К. Д. са били единствено с цел усмиряване и самозащита спрямо пострадалите А. А. и К. М., категорично не кореспондира със събраните доказателства по делото. От приложената медицинска документация и от изготвената съдебно - медицинска експертиза се установява, че на А. А. са причинени разкъсно - контузии рани и кръвонасядания по лицето, счупена дясна скулна кост и счупване на стена на горночелюстния синус, които наранявания са сериозни по своя характер и са могли да доведат до още по - сериозни здравословни последици за пострадалия А.. От приложената медицинска документация и от изготвената съдебно – медицинска експертиза се установява, че на пострадалия К. М. са причинени порезни рани по главата, разкъсно - контузна рана на горната устна, охлузвания и кръвонасядания на лицето, които наранявания е можело също да доведат до още по - сериозни здравословни последици за пострадалия 5

М..

Следователно твърденията в частната жалба за самозащита от страна на обвиняемите не се подкрепя нито от събраните доказателства, нито от правната логика.

5. За престъплението с правна квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т.

12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и с оглед установената фактическа обстановка по конкретния казус категорично не е необходимо предварително да е възникнал умисъл в обвиняемите, за да е налице от субективна страна за извършването на състава на визираното престъпление.

6.

Сочи,че съдът правилно е констатирал, че допълнителното заключение по извършената съдебно - медицинска експертиза е необосновано, тъй като от медицинската документация е видно, че на пострадалия А. А. е причинено счупване на дясна скулна кост и счупване на стена на горночелюстния синус, което от своя страна може да води до промяна на правната квалификация на деянието от лека телесна повреда в средна телесна повреда, каквито твърдения са описани от пострадалите в първоначалната жалба и впоследствие многократно по делото в отделните жалби подавани от моите доверители срещу постановленията за прекратяване на наказателното производство.