Решение № 511 от 09.09.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. София, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Камелия Маринова

Соня Найденова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002101896 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

С касационна жалба от С. П. Т., подадена чрез процесуалния й представител адв.М. Д., се обжалва въззивно решение № 330/14.10.2022 г. по в.гр.д. № 354/2022 г. на ОС - Русе. В касационната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намират се за неправилни изводите на въззивния съд, че нотариалното завещание, с което съпругът на касаторката е завещал на същата цялото си имущество, е нищожно поради неспазване на формата, че поради липсата на подпис на завещателя то е нищожно и поради липса на съгласие, след като не е оборена материалната доказателствена сила на нотариалния акт на завещанието. Позовава се касаторката и на придобиване по давност идеалната част от делбения апартамент по силата на упражнявано от нея добросъвестно давностно владение в нужния 5-годишен срок.

Насрещната страна М. Й. С., с писмен отговор чрез пълномощника си адв.М. А., оспорва касационната жалба, намира обжалваното въззивно решение за правилно и обосновано, споделят се изводите на съда, че процесното нотариално завещание е нищожно поради неспазване на предписаната от закона форма, също и поради липса на изразена воля от завещателя.

Касаторът С. П. Т. е починала на 23.01.2023 г., след подаване на касационната жалба, и като 1 правоприемници са конституирани на основание чл.227 ГПК, наследниците й по закон : син В. Т. Т., и внуци С. Я. И., Н. Я. И. и Д. Я. И.-Р., последните трима деца на починалата преди наследодателката нейна дъщеря Ю. И.. Наследникът В. Т. е представил заверен препис от саморъчно завещание /завет/ от починалата касаторка в негова полза от 26.08.2019 г., обявено на 10.02.2023 г., с което му е завещан апартамента, предмет на иска за делба по делото- в [населено място], [улица], вх.1, ет.4, ап.309, с искане в правата на завещателката да се конституира само той.

С определение № 4063 от 17.09.2023 г. по чл.288 ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос 1 : Нищожно ли е нотариално завещание в хипотезата на чл.42, б.„б” от ЗН, във връзка с чл.24, ал.З от ЗН, поради порок във формата, ако вместо да запише изявление на самия завещател относно причината, поради която не може да положи подпис, нотариусът сам е отбелязал причината, поради която завещателят не поставя подпис ? В такава хипотеза липсата на подпис на завещателя приравнява ли се на изначална липса на волеизявление на завещателя, ако не е опровергана официалната удостоверителна сила на нотариалния акт на завещанието ?, както и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос 2 : Нищожността на нотариалното завещание в хипотезата на чл.42, б.„б” от ЗН, във връзка с чл.24, ал.З от ЗН, поради порок във формата, води ли до нищожност на завещанието и поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2, пр.второ от ЗЗД ? поради противоречие с Решение № 121/17.11.2021 г. по гр.д. № 4630/2019 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С обжалваното въззивно решение, в резултат на отмяна на първоинстанционното решение № 191 от 18.02.2022 г. по гр. д. № 1942/2021 г. на РС-Русе по въззивна жалба на М. Й. С., е обявявено за нищожно нотариално завещание от 13.11.2011 г., оставено от Т. В. Т., поч. на 13.11.2011 г., в полза на С. П. Т., обективирано в нотариален акт № 9, том IV, рег. № 5460, дело № 572, на основание чл. 42 „б“, вр. чл. 24 ЗН и чл. 26, ал.2, пр. 2, вр. чл. 44 ЗЗД, отменен е на основание чл.537, ал. 2 ГПК констативен нот. акт № 98, том. IV, рег. № 6269, дело № 656 от 25.10.2011 г. в частта, с която С. П. Т. е призната за собственик по завещание на 1/6 ид. част от описания в нотариалния акт недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], етаж 4, ап. 309, вх. 1, с площ от 41, 65 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с прилежащи части: изба № 72 и 1,317% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, и е допусната делба на основание чл. 34 ЗС, по иска, предявен от М. Й. С., против С. П. Т., Н. В. Г., Й. Д. Ф., и К. Д.

Ф., на същия гореописан апартамент с посочени съседи на същия етаж: *****, *****, под обекта: *****, над обекта: *****, при следните квоти: за С. П. Т.- 30/36 ид. части; за Н. В. Г. 2/36 ид. части; за Й. Д. Ф. - 1/36 ид. части; за К. Д. Ф.- 1/36 ид. части; и за М. Й. С.- 2/36 ид. части. Въззивният съд е осъдил С. П. Т. да заплати на М. Й. С. 2352,10 лв. разноски пред двете инстанции.

Въззивният съд е приел с решението си, че съдът е сезиран от ищцата М. Й. С. с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 42 „б“, вр. чл. 24 ЗН и чл. 26, ал.2, 2 пр. 2, вр. чл. 44 ЗЗД - за прогласяване на нищожност на нотариално завещание от 13.09.2011 г. поради това, че не е спазена формата при извършване на нотариалното завещание, за липса на фактическо волеизявление волята на завещателя пред нотариуса и съответно липса на съгласие, също за отмяна на съставения въз основа на това завещание констативен нот. акт за собственост по чл. 537, ал. 2 ГПК, и за делба по чл. 34 ЗС. Посочено е, че спорът е породен от твърденията на ищцата, че приживе общият на страните наследодател Т. В. Т. и съпругата му С. П. Т. са закупили апартамент № 309, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3. Наследодателят Т. В. Т. починал на 13.09.2011 г. в 22:30 часа. В същият ден обаче, преди да настъпи смъртта му, в 11:30 ч. бил съставен нотариален акт за нотариално завещание № 9, том 4, рег. № 5460, дело № 572, изготвен от нотариус А. А., рег. № * на НК София, с район на действие Районен съд Русе, вписано в СВ под № 9, том 1, на 14.09.2011 г. и в книгата на завещанията под № 107, с което Т. Т. завещал на съпругата си С. Т. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежавал към момента на смъртта си. Според доводите на ищцата, нотариусът писмено заявил, че се е уверил в самоличността, дееспособността на завещателя, както и че той извършва завещанието по собствена воля, без чужда принуда и разбирайки свойството и значението на завещателния акт, но тези твърдения на нотариуса обаче ищцата намира за влизащи в противоречие с липсата на подпис на завещателя и саморъчно изписване на трите му имена. Ищцата така намира, че в случая е налице изначална липса на съгласие и правновалидна воля у наследодателя за извършване на завещанието, още повече, че същото е изготвено часове преди настъпилата смърт на наследодателя. Поради това ищцата счита нотариалното завещание за нищожно, лишено от валидни правни последици спрямо наследниците по закон на завещателя Т. В. Т..

Иска се прогласяване нищожността на завещанието и отмяна на издадения въз основа на него нотариален акт за собственост на процесния апартамент в полза на преживялата съпруга С. П. Т. с № 98, том 4, рег. № 6269, дело № 656 от 25.10.2011 г. Като последица от това се иска и делбата на апартамента между наследниците - преживяла съпруга и роднини по съребрена линия, при отчитане продължилия повече от 10 г. брак на наследодателя с ответницата С. П. Т., и наследяване по право на заместване на починалите след общия наследодател негови братя и сестри, при квоти 2/36 ид. части за ищцата М. П. С., 30/36 идеални части за С. П. Т., 2/36 ид. части за Н. В. Г.; 1/36 ид. част за К. Й. Ф..

Ответницата С. П. Т. оспорва исковете, възразява, че нотариалното завещание е било извършено по предвидения в закона ред и форма и съдържало всички изискуеми реквизити, а причината за неподписването му била указана в акта и това било болестното състояние на завещателя, че независимо от заболяването си, съпругът й бил с ясна воля и съзнание, вкл. и в деня, в който починал, което било констатирано и от нотариуса, и от свидетелите. В условията на евентуалност прави възражение за придобиване по давност като добросъвестен владелец на идеалната част от апартамента, собственост на нейния съпруг.

Останалите ответници Н. В. Г., Й. Д. Ф. и К. Й. Ф. не са взели становище по исковата молба.

От събраните по делото писмени доказателства въззивният съд е установил, че е изготвен от нотариус А. А., рег. № * на НК, с район на действие Районен съд Русе, нотариален акт за нотариално завещание № 9, том 4, рег. № 5460, дело № 572 от 13.09.2011 г., вписано в СВ 3 под № 9, том 1, на 14.09.2011 г. и в книгата на завещанията под № 107. В него нотариусът е удостоверил, че след като се уверил в самоличността, дееспособността на завещателя Т. В. Т. и на свидетелите, както и в обстоятелството, че завещателят извършва завещанието по собствена воля, без чужда принуда и разбирайки свойството и значението на завещателния акт, отразил волята му, че завещава на С. П. Т. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта му, като това е неговата последна воля, която желае да бъде уважена от наследниците му. Нотариусът е посочил, че завещателят не е подписал завещанието поради своето болестно състояние и след като потвърдил, че го одобрява, то било подписано от двама свидетели и от нотариуса. Установено е, че Т. В. Т. е починал на 13.09.2011 г. в 22:30 ч. в [населено място], като е оставил за свои законни наследници ответницата С. П. Т. - съпруга, Н. В. Г. - сестра, Ц. В. Ф. - сестра, поч. на 31.07.2020 г. и заместена от синовете си ответниците Й. Д. Ф. и К. Й. Ф., както и Й. В. Т. брат, поч. на 27.07.2001 г. и заместен от дъщеря си ищцата М. Й. С.. С нотариален акт за собственост № 98, том 4, рег. № 6269, дело № 656 от 25.10.2011 г., вписан в СВ с дв. вх. рег.

№ 13129, акт № 91, том № 34, № от описна книга 6996 от 25.10.2011 г., на нотариус А. А., преживялата съпруга С. П. Т. е призната за собственик по наследство и на собствено основание, на целия процесен недвижим имот ап. 309 ведно с изба № 72 и 1,317% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, според подробно описаните индивидуализиращи белези по-горе. Изслушаният по делото свидетел Н. Т. Т. посочва, че ответницата С. Т. - нейна бивша свекърва, и съпругът й съпруг Т. живели в блока срещу гарата, като преди да почине, Т. завещал това жилище на свекърва й. Т. бил болен, поради което свидетелката ходела да помага на ответницата Т. да го обгрижват, същият бил адекватен, много отпаднал и слаб, но с разум. Един ден дошъл нотариус, който разговарял със свекъра и свекървата й, задавали му въпроси и после свидетелката узнала, че това било с цел да се направи завещание. Свидетелката не присъствала през цялото време на разговора с нотариуса, като влизала и излизала от стаята, не е видяла той да се подписва, знаела свидетелката, че той е бил болен от рак на панкреаса и знаела също, че съпрузите отдавна се били разбрали, ако той почине първи, всичкото имущество да остави на свекърва й, доколкото знаела Т. не бил семеен и нямал деца. Свидетелства още, че когато ходила при свекърва си в първите месеци след като Т. починал, тя й казвала, че негови близки идвали да питат за апартамента, но тя им обяснила, че има завещание.

При така установените факти, въззивният съд е формирал правните си изводи по предявените искове. По исковете по чл. 42, б. "б" във вр. чл. 24 от ЗН и по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е прието, че неспазването на формата на нотариалното завещание по чл. 24 ЗН води до неговата нищожност. В случая нотариалният акт за нотариално завещание не е подписан нито собственоръчно, нито чрез поставяне на отпечатък от десен палец, като е налице само отбелязване от страна на нотариуса "завещателят не подписа завещанието поради своето болестно състояние". Изхождайки от изискването на императивната разпоредба на чл.24, ал.3 ЗН, че ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва това негово изявление преди прочитането на завещанието, в която хипотеза изявлението на завещателя замества неговия подпис, въззивният съд е приел, че 4 спазването на формата на нотариалното завещание предполага удостоверяване на изявлението на завещателя за причината, поради която не може да положи подпис, едва след което следва прочитане на завещанието, а не посочване на изводите на нотариуса относно състоянието на лицето, който извод съдът е извел от изискването за устно волеизявление на завещателя за разпореждане с имуществото за след смъртта му, т.е. при невъзможност за устно волеизявление, не би било възможно съставяне на нотариално завещание. Тъй като в случая не било спазено изискването на закона завещателят сам да укаже причината, поради която не може да подпише завещанието и нотариусът да е отбелязъл това негово изявление преди прочитането на завещанието, то отразеното в акта от нотариуса отбелязване "завещателят не подписа завещанието поради своето болестно състояние" след прочитане на завещанието не сочело на изпълнена форма на нотариалното завещание, поради което същото е прието за нищожно на основание чл. 42. б. "б", вр. чл. 24 ЗН . По тази причина процесното завещанието като едностранна правна сделка е нищожно и на основание чл. 26. ал. 2. предл. 2 вр. с чл. 44 ЗЗД - липса на воля у Т. Т. за извършване на разпореждане за след смъртта му с притежаваното от него имущество, тъй като изначално липсвало негово волеизявление. Предвид основателността на първия предявен от ищцата иск, съдът е разгледал и приел за частично основателно искането по чл. 537, ал. 2 ГПК. При липсата на спор между страните, че имотът, предмет на констативния нотариален акт № 98/2011 г., е придобит от ответницата и Т. В. Т. по време на брака им, продължил повече от 20 години, то след смъртта му преживялата съпруга С. П. Т. е получила 1/2 ид. част от него в резултат на прекратяването на СИО и 2/3 от 1/2 ид. част по наследство, или общо 5/6 ид. части. За останалата 1/ 6 ид.ч. завещанието в нейна полза не е произвело действие поради нищожността му, и констативният нотариален акт, с който тя е била призната за собственик по наследство и на собствено основание на целия имот следва да бъде отменен относно 1/6 ид. част от имота.