Акт от 05.04.2021, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е №16

Гр.В.

02 април 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН съд в публичното заседание на втори април две хиляди и двадесет и първа година в състав съдия Г.

Й.

При секретаря А. А. и в присъствието на прокурора

……………………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Й. гр.д. №574 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Делото е образувано по исковата молба на К.Д.Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** ,представляван от адвокат Н. А. против „И. А.“ ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление град З. .

Ищецът твърди ,че работил по трудов договор № 42 от 30.09.2016 г. с ответнатото дружество „И. А.“ ЕООД на длъжността „шофьор товарен автомобил международни превози“.Поради това той изпитвал доверие към управителя А. Х. и бил съпричастен към проблемите на дружеството във връзка с неговата търговска дейност.

Излага ,че през месец март 2017 г. ищецът бил помолен от управителя на ответното дружество да му даде определена сума пари на заем, тъй като изпитвал финансови затруднения.Уверявал ищеца, че затрудненията са временни и в кратък срок ще се издължи.Ищецът имал по банкова сметка ***, съгласил се да даде заем в израз на добра воля към ответника, надявал се скоро да получи обратно парите си и не искал и не уговарял възнаградителна лихва в полза на заемодателят - ищец.Страните не били подписвали и нарочен писмен договор за заем.

На 06.03.2017г. ищецът К.Г. по банков път от своята сметка в П. АД превел по банкова сметка *** „И. А.“ ЕООД в Б. С. Ж. Е. /закупена през 2019 г. от Б. ДСК / сумата от 33 133 лева, като основание за извършения превод било посочено “ЗАЕМ“.

Оттогава и до момента ответникът не бил върнал на ищеца заетата сума.Нееднократно той бил разговарял с управителя Х. последният обещавал да върне парите, но това не било сторено.Същото било видно от приложеното извлечение от сметката на ищеца за времето от отпускане на заема - 06.03.2017 г. до настоящия момент.Дадената в заем сума била в размер над 10 000 лева и единственият начин да бъде върната бил по банков път, което очевидно не било направено от ответника. Той отлагал връщане на сумата заради финансови затруднения.

Поради това ищецът изпратил писмено уведомление до ответната фирма, с което искал да му бъде преведена сумата от 33 133 лева в 10-дневен срок от получаване на уведомлението.Заявил , че дава срок на ответника да се издължи до 10 дни от получаване на уведомлението по посочена банкова сметка ***онната лихва за забава.Уведомил бил ответника, че при неизвършване на плащането в указания 10-дневен срок разваля заемния договор поради пълно неизпълнение от страна на ответното дружество.

Ищецът бил изпратил цитираното уведомление на адреса на ответното дружество, регистриран в Търговския регистър в град З. по „Б. п.“ЕАД на 03.11.2020 г., но до момента уведомлението не било потърсено от ответника, което се установявало от справка в „Б. п.“ ЕАД.

Твърди ,че на 13.11.2020 г. бил изпратил същото уведомление и по „Е. Е. ЕООД с товарителница № 5300242706438 и било отбелязано, че пратката съдържа „уведомление за плащане и прекратяване на договор за заем“.Писмото било връчено на служителя на ответника И. К. на 16.11.2020г.,видно от електронно изявление на куриерската служба.

Сочи се ,че с цел получаване на уведомлението от управителя на ответника и доброволно уреждане на спора, ищецът отново го бил пратил на същия адрес на ответника по седалището му в град Златоград е товарителница № 5300243337556 и с обратна разписка, като куриерската служба била отбелязала, че не е намерен управителят на ответника, тъй като заминал в чужбина и присъствалите лица били отказали да получат уведомлението.Същото се установявало от обратна разписка от 18.11.2020г. и електронно изявление на „Е. Е.“ ЕООД от същата дата, което удостоверявало връщане на писмото на ищеца.

Твърди се ,че до настоящия момент ответникът не бил изплатил задължението си и не бил върнал на ищеца претендираната главница по договора за заем, въпреки че на 28.11.2020 г.бил изтекъл дадения 10-дневен срок за плащане. С настоящата искова молба ищецът отново заявявал, че разваля договора за заем между страните от 06.03.2017г., тъй като ответникът не бил изплатил задължението си, въпреки многократните покани за това и давани от ищеца и неспазни от ответника срокове за плащане.

Поради това ответникът продължавал да задържа сумата на отпаднало основание, с което незаконно се бил обогатил, а ищецът бил обяднял със същата сума.

Предвид горното, за ищецът възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск за връщане на заетата сума и законната лихва за забавено плащане, поради което и на основание чл.55 ал.1 предл.3