Определение № 47217 от 13.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47217 гр. София, 13.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110131848 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е въз основа на молба, подадена от ответниците по делото – В. Х. М. и С. К. М., за допълване в частта за разноските, Определение № 34630/20.08.2025 г., с което исковата молба е върната на осн. чл. 130 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна изразява становище, че при определяне на евентуално дължимо адв. възнаграждение, съдът следва да съобрази етапа, в който производството по делото в прекратено – след подаване на отговор на исковата молба и преди насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което счита, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за адвокатската работа.

Съдът, след като обсъди доводите на молителите и данните по делото, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана от активно легитимирана страна - участник в производството и в срока по чл.

248, ал. 1 ГПК (актът е връчен на ответниците на 09.09.2025 г., а молбата за неговото изменение е подадена на същия ден – 09.09.2025 г.), поради което същата е процесуално допустима. В случая, съдът не се е произнесъл по отговорността за разноските в производството, поради което искането е за допълване на постановения акт, в който случай представянето на списък по чл.

80 ГПК, не е предпоставка за разглеждането му.

По основателността.

Разгледано по същество, искането за допълване на Определение № 34630/20.08.2025 г., в частта за разноските, е основателно.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В случая, съдът е изпратил исковата молба и приложенията към нея на ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от тяхна страна, чрез упълномощен процесуален 1 представител. Към настоящата молба е приложен ДПЗС, видно от който е договорено и платено изцяло в брой, адв. възнаграждение в размер на сумата от 2000 лв. Производството по делото е прекратено преди насрочване и разглеждането му в първо открито съдебно заседание. С оглед горното, съдът намира, че на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, в тежест на ищците следва да бъде възложена отговорността за разноските направени от молителите за платеното от тях адв. възнаграждение. Частично основателно е възражението на ищците за редуцирането му до ¾ от посочения размер (предявените искове с предмет вещни права върху недвижим имот, не са неоценяеми), с оглед извършената адвокатска работа (подаден отговор на искова молба) и прекратяване на производството преди насрочването му в о.с.з. Следователно в тежест на ищците следва да бъде възложена сумата от 1500 лв., което възнаграждение се явява справедливо и адекватно на извършената от адвоката работа.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Определение № 34630/20.08.2025 г., постановено по гражданско дело № 31848/2024 г. по описа на СРС, 32 състав, в частта за разноските, като добавя следния диспозитив:

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, Д. К. Л. с ЕГН **********; Д. М. Л. с ЕГН **********; И. С. К. с ЕГН ********** и К. Х. К. с ЕГН **********, да заплатят на В. Х. М. с ЕГН ********** и С. К. М. с ЕГН **********, сумата в общ размер от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) - разноски за производството, представляващи платено адв. възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Делото да се изпрати на СГС за произнасяне по частна жалба от 13.10.2025 г., след изтичане на срока за обжалване на настоящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2