Решение № 1053 от 14.04.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1053

Русе, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VIII състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 20267200700100 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Б. А. А., чрез пълномощник адвокат Д. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0457-000006 от 22.01.2026 г., издадена от началник група към ОД на МВР – Русе, РУ Ветово, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата се наведени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в противоречие с приложимия материален закон. Основното възражение в жалбата е, че жалбоподателят не е собственик на процесното МПС и не е бил уведомен от последния, че същото е с прекратена регистрация. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Ответникът – началник група към ОД на МВР – Русе, РУ Ветово, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Т. Й., оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване - адресат на акта и е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Депозирана е директно в АС – Русе с вх. № 523 от 04.02.2026 г., в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 22.01.2026 г., удостоверено в самия акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От приложената по преписката Докладна записка (л.55 от делото) се установява, че на 21.01.2026 г., контролни органи - полицаи при РУ Ветово към ОД на МВР – Русе, по време на изпълнение на патрулно-постова дейност на територията на РУ Ветово, около 20:05 ч. са били изпратени да посетят сигнал за ПТП в гр. Ветово, [улица]. На място установили МПС [Марка], модел 318, с рег. № [рег. номер], собственост на Д. В. Я., управляван от водача Б. А. А.. При извършена справка чрез РСОД, полицейските служители установили, че лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация на 20.08.2024 г. във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и няма валиден ГТП, като водачът заявил, че не е знаел, че управлява МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че регистрацията му е прекратена.

Представеният по административната преписка АУАН серия GA № 5097371/21.01.2026 г. (л.54 от делото) е съставен против Б. А. А., за това, че на 20.01.2026 г., около 20:00 часа в гр. Ветово, община Ветово, област Русе, [улица], в посока централната част, управлява лек автомобил [Марка], модел 318 Д, с рег. № [рег. номер], собственост на Д. В. Я., което не е регистрирано по надлежния ред на територията на Р България и е с прекратена регистрация от 20.08.2024 г., по смисъла на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От оспорената ЗППАМ № 26-0457-000006/22.01.2026 г., издадена от началник група към ОД на МВР – Русе, РУ Ветово (л.49 от делото), се установява, че органът, като взел предвид съставения АУАН, наложил на водача – жалбоподател в настоящото производство, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, “гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

По делото, на л. 66, е представена Мотивирана резолюция № 26-0457-[рег. номер] от 26.03.2026 г. на началник РУ в ОД на МВР – Русе, от която е видно че административнонаказателното производство по съставения АУАН серия GA № 5097371/21.01.2026 г. е прекратено. Мотивите изложени в нея са относно получено постановление за отказ да се образува досъдебно производство с № 1175/2026 от 17.03.2026 г. на РП – Русе и във връзка с Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от І и ІІ колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 140, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.

От приложеното по делото, на л. 67 и л. 68, Постановление за отказ да се образува досъдебно наказателно производство с № 1175/2026 – 17.03.2026 г. на РП – Русе, се установява още, че съгласно писмо с № 1275р-1266/13.02.2026 г. на сектор ПП Велико Търново, до собственика на процесния лек автомобил, чрез „Български пощи“ АД, било изпратено уведомление с рег. № 127500-14608/20.08.2025 г., затова че регистрацията на МПС е служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, като на върнатия пощенски плик било отбелязано „преместен“.

От направената служебна справка (л.61 от делото) се установява, че от 20.08.2024 г., посочения по-горе лек автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

При така установени факти, от правна страна съдът приема следното:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо: “Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.“ Със Заповед рег. № 366з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР - Русе (л.63 от делото) са делегирани правомощия на посочени длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП. С т.3 от тази заповед с тези права са оправомощени и началниците на сектор/група „Охранителна полиция“ към районните управления при ОД на МВР-Русе, какъвто е и издателят на оспорената ЗППАМ в настоящия случай. Видно от Служебна бележка, издадена от старши експерт в сектор ЧРОП (л.66 от делото), издателят на оспорената ЗППАМ – Й. Х. Г. – е заемал ръководна длъжност „началник на група „Охранителна полиция“ към РУ-Ветово при ОДМВР-Русе“. Поради това съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

Оспореният индивидуален административен акт е постановен в предвидената в чл. 172, ал. 1, изр. 1 ЗДвП писмена форма, но не съдържа съображения за релевантни обстоятелства, и по-конкретно - в заповедта не е посочено по кой от предвидените в чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП административнонаказателни състави е правната квалификация на установеното с АУАН и описано в заповедта деяние. В АУАН и в оспорената ЗППАМ като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, но не е посочен нито един от съставите на административно нарушение, визирани в чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, процесната ПАМ се прилага спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от същия закон. Изчерпателното изброяване на административни нарушения в чл. 171, т. 1, б. "з", „гг“ от ЗДвП, чрез посочване на приложимите за тях административнонаказателни норми, изисква административният орган да извърши и посочи в заповедта за прилагане на ПАМ правната квалификация на деянието, за което е съставен АУАН и относимата за него наказателна разпоредба. Това е необходимо за да се провери дали деянието е наказуемо с кумулативно наказание лишаване от право на управление на МПС, представлява ли то административно нарушение, наказуемо въз основа на изброените чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП разпоредби, а от там - налице ли са материалните условия за прилагане на ПАМ от вида на процесната.

За разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви "а" до "ж" от ЗДвП включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по буква "з" (въведени с изменението на ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби на ЗДвП. При тази законодателна техника, органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен чрез деянието, съответно коя е приложимата административнонаказателна разпоредба за него и дали последната е сред предвидените изрично в чл. 171, т. 1, б. "з", „г“ от ЗДвП, което в случая не е сторено. Съдът не може да извърши тази дейност вместо административния орган, респ. да „попълни“ липсващите мотиви на органа в оспорената заповед.

На следващо място, от оспорената ЗППАМ и приложения АУАН се установява, че ПАМ е наложена за констатирано нарушение на чл. 140, ал. 1 предл. 1 от ЗДвП - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съставомерно по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се установява още, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация към момента на извършената проверка на водача, като прекратяването на регистрацията е извършено на 20.08.2024 г. Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в настоящата редакция, в сила към момента на издаване на процесната ЗППАМ (изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Съобразно чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата) служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредбата, при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т. 8 (релевантна за случая), се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. В тази връзка, следва да се отбележи, че доказателства за надлежно уведомяване, респ. за узнаване на този факт от собственика, не са представени.

Към датата на прекратяване на регистрацията на автомобила, посочена в оспорената заповед - 20.08.2024 г., е била приложима редакцията на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП до изменението й, в сила от 07.09.2025 г., която предвижда задължение на съответното звено "Пътна полиция" да уведоми собственика съобразно регистъра за прекратяване на регистрацията, което не е изпълнено.

С. Т. постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на І и ІІ колегия на ВАС по т. д. № 3/2022 г. (ТП № 2), което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика "се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. ", поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. Съобразно чл. 14 от НК, приложим в административнонаказателните производства по ЗАНН с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В случая не се установява собственикът на автомобила да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Предвид горното и съобразно посоченото ТП № 2, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. При неизпълнено задължение за уведомяване на собственика за прекратена регистрация на автомобила, нормативно такова, разписано в чл. 18б, ал. 2, вр. с чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., съответно за уведомяването на собственика или узнаването за служебното прекратяване на регистрацията от него по какъвто и да е начин "деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно" (ТП № 2).