Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 255 от 17.07.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 429/2024
Вид
Решение № 255
Подписан
17.07.2024
В сила
17.07.2024
Състав
Стефан Илиев, Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на трИ.десети юни през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: С. И.

Членове:

Калинка Г.

И. Шкодрова при участието на секретаря Ваня Ил. И. в присъствието на прокурора Г. Сл. М. като разгледа докладваното от И. Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600429 по описа за 2024 годИ.

С Присъда №15 от 14.11.2023 год., постановена по НОХД №192/2023 год. по описа на Окръжен съд – Монтана, подс. Т. К. Е., род. на ******** год. в с. ***, обл. ***, българин, български гражданин, с основно образование, с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес – с. ***, обл. ***, ул. “***“ № ** е признат за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в началото на месец юни 2018 год., в с. ***, обл. ***, в дом, находящ се на ул. “***“ №**, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение малолетната А. И. Й., с ЕГН: ********** /като накарал малолетната да се съблече гола, да легне върху него на леглото, като в същото време я опипвал по гърдите и интимните й части, докосвал тялото й с половия си орган/, поради което и на осн. чл. 149, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК съдът го е осъдил на една годИ. „Лишаване от свобода“.

Със същата присъда подс. Т. К. Е. е признат за ВИНОВЕН и в това, че на неустановена дата в началото на месец юни 2018 год., в с. ***, обл. ***, в дом, находящ се на ул. “***“ №**, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение малолетния С. И. Й., с ЕГН: ********** /като си съблякъл дрехите и останал гол, след което накарал малолетното дете да хване половия му орган с ръка, която да движи надолу-нагоре/, поради което и на осн. чл. 149, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на една годИ. „Лишаване от свобода“.

Със същата присъда подс. Т. К. Е. е признат за ВИНОВЕН и в това, че на неустановена дата в началото на месец ноември 2019 год., в с. ***, обл. ***, в дом, находящ се на ул. “***“ №**, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение малолетния Н. И. И., с ЕГН: 0********** /като си свалил панталоните и легнал на леглото, след което накарал малолетното дете да хване половия му орган с ръка, която да движи нагоре-надолу/, поради което и на осн. чл. 149, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на една годИ. „Лишаване от свобода“.

1

На осн. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на подсъдимия Т. Е. едно общо найтежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една годИ., която подсъдимия да търпи при първоначален „общ“ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Съдът е признал подсъдимия Т. К. Е. за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 149, ал. 5, т. 1 от НК.

С оглед изхода на делото, подс. Е. е бил осъден да заплати по сметка на ОДМВР Монтана сумата от 6 640,22 лв. и по сметка на ОС – Монтана сумата в размер на 502 лв., представляваща направени в съдебното производство разноски, както и 5 лв. за държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Против така постановената присъда е постъпила жалба от адв. В. И. от АК – Монтана, в качеството му на служебен защитник на подс. Т. К. Е.. Твърди се, че присъдата е постановено при нарушение както на материалния закон, така и на процесуалния закон, тъй като не е съобразена със събраните доказателства по делото и не са проверени противоречащите показания на свидетелите. Според жалбоподателят двете експертизи във връзка с възможността на малолетните свидетели да участват в наказателното производство в това им качество, приети по делото, също взаимно си противоречат, което противоречие не е намерило отговор в мотивите на първоинстанционния съд при позоваването на едно от тях. Прави се искане на осн. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и постанови нова, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатите обвинения. Алтернативно се иска да бъде постановено решение с което на осн. чл.337, ал. 1 , т. 3 от НПК апелативният съд да измени присъдата, като намали размера на наложеното наказание и на осн. чл.66 от НК отложи изпълнението на същото с минимален изпитателен срок. Във връзка с това се изтъква, че подсъдимият е с влошено здравословно състояние, напълно незрящ и в напреднала възраст. Доказателствени искания не са направени в така подадената жалба.

Възражения по така подадената жалба не са постъпили от ОП – Монтана.

Представителят на Апелативна прокуратура – София пледира, че присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като е установено авторството на деянието и в мотивите на същата са изложени убедителни съображения относно това на кои доказателства и защо се дава вяра или не, след направен съвкупен анализ на доказателствената маса.

Защитата на подсъдимия, поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения и се прави искане присъдата да бъде отменена, като САС да постанови друга такава, с която да признае подсъдимият за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение. Алтернативно се прави искане, в случай че и въззивната инстанция приеме за установено от фактическа и правна страна осъществяването от подсъдимия на повдигнатите обвинения, то да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и да отложи изпълнението на наложеното от окръжния съд наказание „Лишаване от свобода“.

В предоставеното му право на лична защита, подсъдимият Е. се солидаризира с казаното от своя защитник. В последната си дума заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената от подсъдимия присъда, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, прие следното:

Окръжен съд – Монтана е установил фактическа обстановка, въз основа на която е изложил правните си изводи.

Не се спори по делото, че подсъдимият Е. през 2018 год. живеел в с. ***, обл. *** в къща, намираща се на ул. “***“ №** и в близост до магазин и СУ „Д-р Петър Берон“, в което са учили малолетните свидетели /св. Н. И. И., род. на ******** год., св.А. И. Й. - род. на ******** год., малолетният св. С. И. Й. - род. на ******** год., малолетния св. А. И. Й. 2 род. на ******** год. и малолетната св. А. А. Ф. - род. на ******** год./“. Св. Н. И. в междучасията посещавал въпросния магазин, от където си купувал храна и напитки.

Свидетелят познавал подсъдимия под прякора „***“.

Св. Н. И. първи от останалите малолетни свидетели започнал да посещава дома на подсъдимия, при което разговаряли, а подсъдимият му и давал дребни парични суми. В последствие, св.Н. И., запознал и останалите малолетни свидетели с подсъдимия, водел ги у дома му, където се черпили с чай и кафе, пушели и цигари. На неустановена дата през месец юни 2018 год., малолетните свидетели Н. И. И., А. И. Й., А. И. Й. и С. И. Й. посетили дома на подс. Е.., където последният ги почерпил и предложил на свидетелката А. И. Й. да правят секс срещу заплащане на сума от 50 лв. За целта я завел в съседна стая на стаята, в която били останалите малолетни свидетели, а междинната врата останала отворена. Подсъдимият се съблякъл гол, свалил дрехите на свидетелката, след което легнал по гръб на леглото, а върху него легнала свидетелката. Подсъдимият започнал да я докосва и гали по гърдите и интимните й части, като поставял ръката й върху половия си орган. В стаята влязъл и малолетният св. С. И. Й. /брат на св. А. Й./. Между него и подсъдимият било постигнато съгласие момчето да му направи „***“, но се стигнало само до хващане с ръка половия член на подсъдимия и движения на нагоре – надолу с ръката, което продължило до еякулацията на подсъдимия. Случващото се в стаята межди подсъдимия и свидетелите А. и С. Й.и било наблюдавано, през отворената врата от останалите двама малолетни свидетели, намиращи се в съседната стая - Н. И. и А. Й.. След като приключил, подсъдимият се облякъл и дал на св.С. Й. сумата от 10 лв., а на св. А. Й. сумата от 20 лв.

Учебните занятия приключили в края на месец юни 2018 год. и учениците излезли в лятна ваканция.

На неустановена дата през месец ноември 2019 год., през голямото междучасие, малолетните свидетели Н. И. И. /12 годишен/ и А. А. Ф. /13 годишна/ посетили домът на подсъдимия Е., който бил на двора и ги поканил да влязат в къщата. В стаята имало телевизор, легло, мивка, маса, шкаф и бюфет. Св. Н. И. видял на масата шишенце с капсули, за които подсъдимият обяснил, че това са билкови хапчета, ползвани от него за сексуално стимулиране. Подсъдимият изпил от същите две хапчета, като дал и на св. Н. И. една капсула, тъй като последният проявил интерес и искал да изпита тяхното въздействие. След това, подсъдимият легнал на леглото, със свалени панталони и бельо и предложил на св. А.

Ф. пари, за да прави секс с него, но получил отказ. Тогава подсъдимият предложил на св. Н.

И. да му направи една „чекия“, за което малолетният се съгласил и хванал с ръка половия член на подсъдимия, започнал да я движи нагоре – надолу по половия орган, при което след известно време подсъдимия еякулирал. За действията си, св. Н. И. получил от подсъдимия 3 лв.

На следващия ден, малолетните посетили отново дома на подс. Е., като този път само поискали и им били дадени хапчета „ТРИБУЛИС ТЕРЕСТРИС“ от подсъдимия, използва от него за засилване на мъжката потентност. За притежаването на някакви хапчета от посочените свидетели, разбрал св. Л. В. Г., който работел като охрана в училището на свидетелите – СУ „Д-р Петър Берон“ с. ***, обл. *** и при когото дошло едно от децата /А., Н. и С./ и споделило за това. Това била причИ.та св. Г. да ги заведе при директорката на училището – св. К. И., която им взела хапчетата, представляващи капсули и които с протокол за доброволно предаване от 15.11.2019 год. били предадени от нея на органите на МВР – Лом. От обясненията на децата св. И. разбрала, че тези капсули са били получени от лицето Т., по прякор „***“, а при проведената беседа с тях, се установило и какво друго се е случвало с тях в дома на въпросното лице. Бил подаден сигнал до РУ-Лом и в последствие при направената проверка, с протокол от 15.11.2019 год. подсъдимият предал на органите на полицията 1 брой бутилка с надпис „ТРИБУЛУС ТЕРЕСТРИС“ 250 мг, с 55 броя хапчета.

Видно от приетата химическа експертиза, съдържаща се в Протокол №22/ФЗХ – 3

1196/05.12.2022 год. на експерти при НТЛ- ОД МВР – Монтана, при направеното хроматографско изследване, в представените за изследване 55 броя бели продълговати капсули, съдържащи зеленикаво на цвят вещество и изследваните парчета от капсули и 3 броя цели капсули със зеленикаво на цвят вещество, се съдържа напълно идентично вещество, представляващо хранителна добавка, включваща билката „Бабини зъби“, ползваща се при сексуални нарушения при мъжете, проблеми с бъбреците, заболявания на кръвоносната система, кожни заболявания и др.

По делото е представено медицинско направление с амб. №1510/14.11.2019 год., в което е отразено, че при извършен преглед на лицето А. И. Й. от д-р Е. Б., акушер – гинеколог, е поставена диагноза : virgo intacta /без дефЛ.ция на девствена ципа/.

Видно от приетите в наказателното производство и изготвени от вещите лица д-р М.

М. и психолога Б. Г. КППЕ по отношение на малолетните свидетели А. Ф., Н. И., С. Й., А.

Й. и А. Й., същите имат психическа годност да участват в производството, като могат да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, както и че е налице психическа годност правилно да възприемат факти от обективната действителност и да участват в наказателното производство. Вещите лица не са констатирали повишена тревожност и безпокойство, че не е налице настъпила промяна в поведението и обичайните им дейности след инкриминираните деяния, както и че е налице липса на психоматимни симптоми, т.с. липсват последици от психично преживяване и случилото се не е повлияло негативно върху психичното състояние на децата. Констатирана е и липса на психическо разстройство по отношение на същите.

Видно от заключението на вещите лица д-р Р., д-р Д. и психолога И. по приетата КСППЕ относно и касаеща подс. Е., същият притежава психическа годност да участва в производството, същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Според вещите лица, същият притежава психическа годност правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, да дава достоверни показания за възприетите факти от обективната действителност и да участва в наказателния процес. Вещите лица не са констатирали данни за психическо разстройство на лицето към момента на изследване и в инкриминирания период, което да му е попречило да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи същите.