Решение № 518 от 08.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Бургас, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20262100500651 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивните жалби на Й. Х. К. от *** и на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр.Сафия с ЕИК 030269049, против решение № 393 от 18.02.2026 г. по гр.д.5450/2025 г. по описа на Бургаски районен съд.

Въззивницата-ищец

Й.

Х.

К. обжалва решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлен искът й за осъждане на ответника „Дженерали застраховане“ АД, като застраховател по застраховка „Злополука“ съгласно полица № BG08/223000004231 сключена с „Бургасбус“ ЕООД, да й заплати застрахователна сума по договор за застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт, сключен между ответното дружество и собственика на автобус с рег.№ ******* поради причинена й трайна неработоспособност вследствие на настъпило застрахователно събитие на 27.08.2023 г., над присъдената сума от 2 556,51 евро, до пълния претендиран размер от 14 926,80 лв, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба на 22.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен, само до размера от 10% от размера на дължимата застрахователна сума по смисъла на чл.476 от КЗ, предвид размера на минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Злополука“ по чл.471 КЗ – 50 000 лв за всяко събитие за всеки пътник, и определеният от ТЕЛК процент трайна загуба на работоспособност на ищцата от увреждането на ръката 10%. Твърди се, че 1 съдът не е отчел, че ТЕЛК е признал 10% трайна неработоспособност от увреждането на ръката, но в т.13 на Решението на ТЕЛК по повод определяне на процент на ВСУ поради прекаран исхемичен мозъчен инсулт, е посочено „водеща диагноза“ - „Последици от счупване на ниво китка и длан“, както и в т.13.1 „общо заболяване“ отново е посочено „Последици от счупване на ниво китка и длан“, което, според въззивницата означава, че полученият от ищцата инсулт е пряко свързан с причиненото увреждане на ръката и затова е посочено като водеща диагноза и общо заболяване, като ТЕЛК е определил 52% трайна неработоспособност пожизнено.

Твърди се още, че съдът не е отчел извършените на ищцата след инцидента три операции, което би следвало да доведе, според въззивницата, до „трикратно по-високо обезщетение от присъденото“.

Изложени са съображения във връзка с ползвания от законодателя термин „застрахователна сума“ и употребения в исковата молба „обезщетение“ като се твърди, че в случая тези две понятия се припокриват.

Твърди се, че съгласно чл.459, ал.4 КЗ за застраховка "Злополука " с изплащане на фиксирани парични суми се прилагат съответно и чл.397 КЗ, а в ал.4 и в ал.5 на тази разпоредба изрично е посочено, че з а застраховка "Злополука" за изплащане на обезщетения на размера на причинени вреди се прилагат съответно и чл.397 КЗ. Посочва се, че съгласно чл.397, ал.1 КЗ „Застрахователят трябва да възстанови на застрахования направените разходи за установяване на причините и размера на вредите, когато тези разходи са били предварително одобрени от застрахователя“. С твърдението, че застрахователят няма интерес да одобри предварително разходи, дори и да е бил информиран, се посочва, че е крайно несправедливо, неморално и неетично да се приема, че тези 50 000 лв застрахователна сума определена от законодателя може да се намалява съобразно процента на увреждане на ръката, при все, че всичко това е пряко свързано както в цялостното лечение, така и с получения инсулт като пряка последица от счупването на китката и дланта – представляващо застрахователното събитие, за което отговаря застрахователят по застраховка „Злополука“.

Посочва се, че в случая не е налице и никоя от хипотезите на чл.469 ГКП за изключване на отговорността на застрахователя по застраховката „Злополука“.

Посочва се, че същественият въпрос в случая е, дали по застраховка „злополука“ застрахователят следва да носи отговорност за фиксираната „застрахователна сума“ или и за т.нар.обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Твърди се, че отговорът на този въпрос е положителен с оглед предвиденото в изрично разпоредба на чл.459 от КЗ (ал.4 и ал.5), в които в рамките на нормативно определения размер от 50 000 лв е предвидено изплащането на обезщетения за размера на причинените вреди.

Излага се, че въпреки, че в мотивите на решението съдът е приел, че увреждането е факт, при определяне на дължимата на ищцата застрахователна сума по застраховката е съобразил определената от ТЕЛК 10% от увреда на китката ръката, и не е съобразил получения инсулт и определената за него трудова неработоспособност - 50%. Посочва се, че съобразявайки разпоредбата на чл.459, ал.5 КЗ, съдът е следвало да определи застрахователната сума на база приетата от ТЕЛК 52% трудова неработоспособност на ищцата.

Претендира се съдът да отмени решението на БРС в обжалваната 2 отхвърлителна част и вместо него да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „Дженерали застраховане” АД, като застраховател по застраховка „злополука“ съгласно полица BG08/223 000004231 сключена с „Бургасбус“ ЕООД да заплати на въззивницата Й. К. и дължимите обезщетения - заплащане на направените разходи от 2 519 евро /равностойността на заплатените 4 926,80 лв/ за имуществени вреди по проведеното лечение, както и обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания до пълния размер на предявения иск 14 926,80 лв, ведно със законната лихва от завеждането на иска на 22.07.2025 г. до пълното изплащане на присъдените суми, както и дължимото адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за двете инстанции.

Не са ангажирани нови доказателства.

Въззивникът-ответник „Дженерали застраховане” АД обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата К. сумата 2 556,51 евро, представляваща застрахователна сума по договор за застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт между ответното дружество и собственика на автобус с рег.№ ******* поради причинена й трайна неработоспособност вследствие на настъпило застрахователно събитие на 27.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба на 22.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; и сумата 85,63 евро съдебноделоводни разноски, както и да заплати по сметка на БРС държавна такса за производството в размер на 102,26 евро.

Твърди се, че в осъдителната си част обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и поради необоснованост. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно и едностранно е ценил част от събраните доказателства и доводите на страните, както и че не е разгледал в нужната пълнота възраженията на ответника срещу основателността на претенциите в цялост, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение, относно основателността на исковете в уважените размери.

Твърди се, че по делото е останало недоказано наличието на всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество по задължителна застраховка „Злополука на лицата в превозни средства“ в претендираните от ищеца и уважените от съда размери. Посочва се, че доколкото в исковата молба ищцата е претендирала обезщетения за неимуществени вреди във връзка с претърпени болки и страдания от телесни травми получени при злополука настъпила на 27.08.2023 г. и за имуществени вреди във връзка с направени разходи за лечение на телесните травми и независимо от наричането им впоследствие „застрахователна сума“, търсените обезщетения за вреди не попадат в предмета на процесната застраховка, която не предоставя покритие за неимуществени и имуществени вреди от злополука, а по нея при събитие се дължи уговорената сума, като реално претърпените вреди са без значение. Твърди се, че така предявените претенциите на ищцата попадат в обхвата на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но не и в покритието по застраховка „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, поради което предявеният иск е неоснователен. Посочва се, че съдът е дал правилна правна квалификация на исковете - по чл.474 от КЗ, но неправилно е присъдил 3 заплащането на застрахователна сума, тъй като ищецът ясно, недвусмислено и безусловно желае и търси присъждането на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, каквито не се покриват по процесната застраховка.

На второ място се твърди, че дори да се приеме, че с исковата молба не се търси присъждане на застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, а на застрахователна сума по процесната застраховка, претенциите отново са неоснователни, тъй като съгласно т.45 от Общите условия по застраховка „Злополука на лицата в превозни средства“, задължение да изплащане на застрахователна сума за настъпила трайна загуба на работоспособност възниква, в случай че: злополуката е настъпила в срока на застраховката (т.45.1); или трайната загуба на работоспособност е настъпила най-късно до една година от деня на злополуката и е в причинна връзка с нея (т.45.2); съгласно т.49 от ОУ, при трайна загуба на работоспособност, вследствие на злополука, застрахователят изплаща процент от застрахователната сума, равен на процента на загубената работоспособност на застрахования, като освидетелстването се извършва от специално създадени към лечебни заведения - ТЕЛК или от НЕЛК и освидетелстването се извършва само след окончателно и пълно стабилизиране на застрахования след получените при злополуката увреждания, но не по-рано от три месеца от датата на злополуката и не по-късно от една година след нея.

Посочва се, че ако по уважителни, независещи от застрахования причини, освидетелстването от ТЕЛК/НЕЛК се извърши след изтичането на едногодишния срок, застрахователят приема определения процент на трайна загуба на работоспособност, в случай, че забавата не е повече от четири месеца, след изтичане на едногодишния срок по точка 49.2. от ОУ. Посочва се, че в случая ТНР е установена с решение на ТЕЛК № 91286/12.05.2025 г., в което е посочена, като начална дата на инвалидизацията, съотв.трайно намалената работоспособност - 18.03.2025 г., която начална дата е 19 месеца след датата на злополуката, т.е.повече от периода по т.45.2. и т.49.2. от ОУ, като ищцата дори и не твърди по-ранна дата на инвалидизация за целите на получаване на застрахователна сума.

Оспорва се приетото от съда, че горните разпоредби от ОУ са неравноправни клаузи по смисъла на по смисъла на чл.143, ал.2, т.6 ЗЗП, тъй като страните ясно са договорили параметрите на застрахователното правоотношение и условията при които застрахователят ще носи риска, а тарифното число определящо застрахователната премия е определено на база рисковата експозиция. Оспорват се изводите на съда, че неравноправността се извежда и от обстоятелството, че за изпълнение на процесиите разпоредби от ОУ е нужно съдействието и на трети лица.

Твърди се, че в хода първоинстанционното производство ищцата не е успяла да проведе пълно и главно доказване на исковете си в претендираните и определените от съда размери, а съдът не е разгледал в нужната пълнота изложените възраженията на ответника срещу основателността на исковете, едностранно и избирателно е ценил доказателствата по делото, поради което е достигнал до необосновани и погрешни изводи за основателност на исковете в уважените размери.

Претендира се съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част, ведно с всички законови последици. Не са ангажирани нови доказателства.

Претендират се съдебни разноски с включено юрисконсултско 4 възнаграждение.

Разпечатката съдържа 31 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c026da0-2593-428b-b889-9b2e5088c145