Решение № 208 от 19.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Б., 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ЮЛИА. В. БОНЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120200308 по описа за 2025 година Производството е образувано по реда на чл.59-чл.63 ЗАНН и е по повод жалбата на А. А. К. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б. и съдебен адрес в гр.Б. чрез адв.А.Г. АК-Б. срещу наказателно постановление №24-0769-004574 от 18.12.2024г., издадено от началник група ОДМВР-Б. сектор „Пътна полиция“, с което за нарушения на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.185 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени глоба съответно в размер от 20 (двадесет) лева и 80 (осемдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на наказателното постановление. Счита, че не е извършено нарушение от субективна стрА..

Моли съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и да се заплатят направените от жалбоподателя разноски за адвокат.

За съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Не се сочат нови доказателства.

За административно наказващият орган редовно призован се явява ЮК.

Изпраща и писмено становище, от което явства желанието съдът да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Прави се 1 искане за заплащане на ЮК възнаграждение и едновременно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал 2 ЗАНН (лист 4 на гърба НП е връчена на 02.01.2025г), а жалбата е получена в регистратурата на съда на 13.01.2025г). Изхожда от легитимирано лице срещу годен за обжалване акт и е пред надлежен съд. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити, явява се процесуално допустима и следва да бъде разгледА. по същество.

Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа стрА. следното:

На 15.11.2024г, около 15,35 часа в гр.Б., в ж.к.“И.“, срещу блок № ..., водач на лек автомобил марка „Рено“ модел „Меган“ с рег.№ ... собственост на „А. т.“ ЕООД с ЕИК ..., като на паркинга на МБАЛ „Л. х.“ с поведението си причинил имуществени щети като блъснал паркираният л.а. марка Мерцедес с рег.№..., след което напуснал място на произшествието, без да установи последиците от него. Подаден бил сигнал до дежурния на полицията в МВР, че един от участниците в ПТП е напуснал местопроизшествието. На място пристигнал екип в състав актосъставителя Х. К. и С. М.. На място ги очаквал водачът на л.а.марка „Мерцедес“ и неговият водач с малко дете. Водачът на л.а. марка Мерцедес с рег. № ... Т. Й. бил в болницата Л. х. и когато излязъл забелязал, че автомобилът му е ударен. Друг човек му дал на лист регистрационния номер на автомобила, който го усуркал. Лицето, което му дало тази информация така и не стА.ло известно на актосъставителя. Именно този регистрационния номер на автомобила, който му е причинил тази щета бил подене на тел.112. Номерът бил подаден на дежурния по КАТ , който от своя стрА. призовал водача на автомобила причинил щетата да се върне на мястото на ПТП. Около 40 минути по-късно на място пристигнал л.а. марка „Рено“ модел „Меган“ с рег.№... управляван от жалбоподателката. Свидетелят К. разговарял с водача на лекия автомобил марка Рено и тя обяснила, че в действителност е била на мястото на ПТП, но не е усетила удар. Свидетелят К. обследвал произшествието и установил, че височината и ширината на щетите по л.а. марка Мерцедес съвпадат с тези остА.ли по л.а на жалбоподателката.

Помолил жалбоподателката да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП (лист 6 2 от делото). В нея жалбоподателката вписала, че на 15.11.24 г в 15,35 часа тя е управлявала л.а. марка „Рено“ модел „Меган“ с рег.№ ... собственост на „А. т.“ ЕООД с ЕИК .... Лекият автомобил марка „Мерцедес“ бил паркиран неправилно, за което на водача му бил издаден фиш за неправилно паркиране на кръстовище. На водача К. бил направен тест за алкохол, който били отрицателен. Съставен бил протокол за ПТП (лист 7-9 от делото). Съставен бил АУАН , в който били вписани две административни нарушения –по чл.5 ал.1 т.1 т ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП .

Актът бил подписан от жалбоподателката без възражения. Такива не постъпили и в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и като е взел предвид остА.лите писмени доказателства събрани в административнонаказателната преписка административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем наказателно постановление №24-0769-004574 от 18.12.2024г. (лист 4 от делото), при пълна идентичност на фактическата обстановка и правни квалификации на нарушенията, като на основание чл.185 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 са били наложени две глоби съответно от по 20 и 80 лева и жалбоподателят бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля К., като ги счита за безпристрастни, последователни, непротиворечащи си и логични.

При така установените факти от правна стрА. съдът намира следното:

При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните за това органи и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване на правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административнонаказателното производство. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Относно правото:

По отношение на първото нарушение:

В действителност в делото са налице доказателства, че лекият автомобил марка «Мерцедес» с рег.№2... не е бил в движение и в купето или наблизо не 3 се е намирал неговият водач. В НП изрично е посочено, че същият автомобил е бил паркиран, който извод се потвърждава и от показанията на свидетеля К..

Фактите по делото отговарят и на квалификацията за паркирано МПС по смисъла на чл.93 ал.2 от ЗДвП .

Правната норма, която в случая е била нарушена е по чл.5 ал.1 т.1 от ЗдвП, съгласно текста на която, всеки участник по пътищата с поведението си не трябва да причинява имуществени вреди.

При тези факти съдът приема, че е категоричино доказано настъпилото съприконовение между посочените две превозни средства, така че автомобилът на свидетелката К. увредил лекия амвтомобил марка Мерцедес.

От субективна стрА. деянието е извършено виновно при форма на вината непредпазливост. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е предвиждал настъпването на общественоопасните последици по реализираното ПТП, а още по-малко де е можел във волево отношение. Въпреки това, той е могъл и едновременно е бил длъжен да предвиди настъпването на този резултат. Увреденият автомобил е бил паркиран и неподвижен, поради което той е представлявал видимо препятствие за жалбоподателя. Същият е следвало да съобрази поведението си с разстоянието до този друг автомобил и с неговото разположение така, че да извърши безопасно маневрата. Като не е изпълнил това, жалбоподателят виновно–по непредпазливост е причинил имуществени вреди другиму.

Съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, каквото предвиждане с оглед извършеното от жалбоподателя деяние липсва. Ирелеватно в случая е че повреденият автомоби е били непровилно паркиран.

По тези съображения съдът приема, че жалбоподателаят К. е извършила виновно нарушението по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Нормата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП въвежда общо задължение за участниците в движението и неговото неизпълнение се санкционира от субсидиарния състав на чл.185 от ЗДвП, тъй като за това нарушение не е предвидена специална санкционна разпоредба.

По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран за деяние, квалифицирано като нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗдвП. Съдът намира, че описаното в НП и в АУАН поведение на жалбоподателя неправилно е подведено под нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като тази норма урежда поведение на участник в ПТП с движещи се автомобили, каквато хипотеза в настоящия казус няма.

Наличните доказатества по делото сочат на нарушаване на нормата на чл.123 ал.1 т.3 б.»а» от ЗДвП и този извод е верен, защото :

От обектвина стрА. датата, мястото на извършване и авторството са доказани по несъмнен начин. Важат и тук изводите направени и по т.1 от НП, като с това деяние по т.2 в НП е осъществено от същото лице на същите дата и място както и нарушението по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП .

4

Доказа се, че жалбоподателят е бил участник в ПТП и от него са причинени само имуществени вреди. Съгласно §6 т.27 от ДР на ЗДвП «участник в ПТП е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Тъй като жалбоподателката А. К. е допринесла за произшествието с лекия си автомобил марка «Рено» модел «Меган» с рег.№..., то от правна стрА. тя е участник в ПТП и е годен субект на това нарушение. От обективна стрА. доказа се да е настъпило ПТП по смисъла на закона. То представлява събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Ударът на между автомобил управляван от жалбоподателката А.

Куретва и паркираното МПС, чийто водач е бил Т. Й. Тодоров се квалифицира от правна стран като ПТП, тъй като в резултат на него са настъпили материални щети по двата автомобила.

Съдът намира, че описА.та в АУАН и в наказателното постановление и доказано по делото поведение на жалбоподателя неправилно е подведено под правната норма на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Действително формите на изпълнителните деяния на различните нарушения на чл.123 от ЗДвП е възможно в известна степен да се припокриват, но настоящият състав приема, че предвид конкретиката на фактите по делото те са подведени под неотносима правна норма. Правилната квалификация на това нарушение е по чл.123 ал.1 т.3 б.»а» от ЗДвП и фактическото поведение на жалбоподеля е годна форма на изпълнителното деяние на посоченото по-горе нарушение. По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието си по чл.63 ал.7 т.1 ЗАНН, като преквалифицира извършеното деяние по т.2 от НП от нарушение по чл.123 ал.1 т.1 в такова по чл.123 ал.1 т.3 б.»а» от ЗДвП и без да измени основанието за налагане на наказание по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

Възраженията за несъставомерност от обективна стрА. К. да е напуснала местопроизшествието без да е установила последиците от него е неоснователно. Съставът на нарушението по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП санкционира поведение по неоказване на дължимото съдействие на мястото на произшествието и преди да бъде потърсено съдействието от държавните органи, осъществяващи контрол на правилата за движение.

Този извод следва и от систематичната разпоредба на задължението по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП като на първо място трябва да се окаже съдействие за установяване на вредите. Ако при тази дейност участниците в ПТП постигнат съгласие, попълват двустранен констативен протокол и преместват превозните срадства, а едва тогава и при липса на съгласие се уведомява съответната служба за контрол в МВР.

От субективна стрА. деянието е извършено виновно и при форма на вината непредпазливост в нейното най-слабо укоримо проявление – небрежност. Жалбоподателят, позовавайки се на конкретни доказани по делото факти, обосновават липсата на умисъл да не спре и да установи 5 последицие от