Решение № 4365 от 25.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4365 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100512178 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 14770/30.07.2025г. по гр.д. № 58248 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 35-ти състав е признато за установено на основание на чл. 439 от ГПК по иск на Г. Ш. Ч., ЕГН ********** срещу Държавен Фонд З.“ Булстат 121100421 , че е погасена по давност възможността за принудително изпълнение за събиране на сумите, както следва: сумата от 6900лв., представляваща главница по договор № 20133026/21.02.2008г. за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление; лихва в размер на 2253,73лв. за периода от 06.03.2008г. до 05.10.2010г., законната лихва от подаване на заявлението – 06.10.2010г. до окончателното й изплащане, съдебни разноски от 597,68лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.04.2011г. по ч.гр.д. № 5349/2010г. по описа на Сливенски районен съд, като Държавен Фонд З.“ Булстат 121100421 е осъдено да заплати на Г. Ш. Ч., ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 990,06лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 273333/13.08.2025г. по регистъра на СРС от ответника по исковете 1 Държавен Фонд З.“ Булстат 121100421 в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е , че доброволното изпълнение прекъсвало погасителната давност, неправилно било прието обратното от районния съд.

Изпълнителното дело било образувано през 2015г., до 16.06.2015г. давност не била текла. Срещу заповедта не било подадено възражение и така срокът на погасителната давност бил 5 години. В периода от 17.07.2015г. до 15.06.2020г. постъпвали плащания и с тези плащания била прекъсната погасителната давност. Без значение било дали сумите били събрани с изпълнителен способ.

Всяко плащане в хода на изпълнителния процес било резултат от образуването на същия, то било част от него и прекъсвало погасителната давност.

Плащането е създало увереност у кредитора, че длъжникът признава дълга, в самата искова молба ищецът потвърждавал извършените плащания.

Плащането достигнало до знанието на кредитора. Перемпцията не се отразявала на давността, извършеното действие след перемпция също прекъсвало давността. Изпълнителното дело от 2015г. било погасено поради перемпция, образувано било през 2023г. друго изпълнително дело и по него регулярно били извършвани изпълнителни действия. Претендирал е разноски.

Оспорил е поради прекомерност претнецията на въззиваемия за разноски.

Въззиваемият- ищец Г. Ш. Ч., ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Посочил е, че решението е правилно. Действително не била подала възражение срещу заповедта, за вземанията погасителната давност била със срок от 5 години и била спряна до 26.06.2015г. Изпълнителните действия след този момент били само налагането на възбраната на 03.07.2015г. , до 19.01.2023г. не били исканите такива от взискателя. Доброволните плащания на сумите от различни лица не прекъсвали погасителната давност, извода на районния съд в този смисъл бил правилен. След 31.12.2017г. не била наредител на суми по изпълнителното дело. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.

2999080/20.4.10.2023г. по регистъра на СРС изпратена на 20.10.2023г. , уточнена с молба от 06.12.2024г. от Г. Ш. Ч., ЕГН ********** срещу 2

Държавен Фонд З.“ Булстат 121100421, с която е поискала от съда на основание на чл. 439 от ГПК да признае за установено, че Г. Ш. Ч., ЕГН ********** не дължи на Държавен Фонд З.“ Булстат 121100421 плащане чрез принудително изпълнение поради погасяването по давност на вземания, както следва: сумата от 6900лв., представляваща главница по договор № 20133026/21.02.2008г. за предоставяне на помощ за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление; лихва в размер на 2253,73лв. за периода от 06.03.2008г. до 05.10.2010г., законната лихва от подаване на заявлението – 06.10.2010г. до окончателното й изплащане, съдебни разноски от 597,68лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.04.2011г. по ч.гр.д. № 5349/2010г. по описа на Сливенски районен съд.

Посочила е, че изпълнителния лист бил издаден през 2011г., изпълнително дело било образувано през 2015г., това изпълнително дело било прекратено поради настъпила перемпция, ново изпълнително дело било образувано през 2023г.

Действията след настъпилата перемпция не били валидни.

Погасителната давност била настъпила преди да се образува изпълнителното дело от 2023г. Не били извършвани действия, които да са от естество да прекъснат погасителната давност. Изтекла била и абсолютната давност от 10 години. Претендирала е разноски.

Ответникът Д. Ф. З.“ Булстат 121100421 в предоставения му срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че Заповедта за изпълнение била влязла в сила , образувано било изпълнително дело през 2015г., така срокът на погасителната давност бил 5 години и той бил не бил текъл до 26.06.2015г. В последствие по изпълнителното дело били постъпвали плащания до 15.06.2020г., всяко плащане било признание на дълга и прекъсвало погасителната давност. Перемпцията не прекъсвала погасителната давност, действия извършени след настъпването й били валидни и прекъсвали погасителната давност. Претендирал е разноски.

По делото са приети неоспорени от страните заповед за изпълнение и изпълнителен лист издаден на 05.04.2011г. по ч.гр.д. № 5349/2010г. на РССливен, с който Г. Ш. Ч., ЕГН ********** е осъдена да заплати Държавен Фонд З.“ Булстат 121100421 плащане чрез принудително изпълнение поради погасяването по давност на вземания, както следва: сумата от 6900лв., представляваща главница по договор № 20133026/21.02.2008г. за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни 3 млечно направление; лихва в размер на 2253,73лв. за периода от 06.03.2008г. до 05.10.2010г., законната лихва от подаване на заявлението – 06.10.2010г. до окончателното й изплащане, съдебни разноски от 597,68лв. На гърба на изпълнителния лист са направени отбелязвания от ЧСИ М. за платени суми в периода от 17.07.2015г. до 25.06.2020г. по плащания които са били ежемесечни в периода до април 2017г., а след това са извършени плащания веднъж през 2018г., ежемесечно през 2019г-. освен през август и декември 2019г., през 2020г. плащания са направени през януари и юни.

Приети са неоспорени от страните заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20157680400 по описа на ЧСИ М. М. , рег. № 768 на КЧСИ , съгласно които изпълнителното дело е образувано по молба от 24.04.2015г. на НАП съгласно легитимация по чл. 162 и чл. 163 от ДОПК срещу Г. Ч. за събиране на сумите по изпълнителен лист и заповед за изпълнение, издадени на 05.04.2011г. по дело 5349/2011г. на РС-Сливен. С молбата е поискано насочване на изпълнение върху вземания на длъжника по банкови сметки в ПИБ“АД и възбрана върху конкретно посочен имот , опис и оценка, продажба на движимо имущество , като е поискал да се съберат и разноските по изпълнителното дело. На гърба на изпълнителния лист и на заповедта за изпълнение са направени отбелязвания за постъпили суми и изплатени такива на взискателя в периода от от 17.07.2015г. до 25.06.2020г. по плащания които са били ежемесечни в периода до ноември 2019г. освен през август 2018г., както и плащания през януари и юни 2020г. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 05.06.2015г., запорно съобщения за запор върху банкова сметка на длъжника в ПИБ“АД е изпратено на 27.04.2015г., банката е отговорила че по банковата сметка няма наличност, възбрана е наложена на 03.07.2015г. В периода от 18.05.2015г. до 20.04.2016г., както и на 28.11.2016г., 30.12.2016г., 27.02.2016г-, 21.04.2017г., 31.10.2017г., 28.11.2017г. длъжникът лично е внасяла по сметка на ЧСИ суми за изпълнението, а през периода от 26.05.2016г. до 15.06.2020г. суми по изпълнителното дело са внасяли трети лица почти ежемесечно – Г.З.Й., И.Г.Й.

Д.М. Ч. , В.З. и Г.И.Й.. За така извършените плащания на гърба на изпълнителния лист са направени отбелязвания за изплатените от ЧСИ на взискателя суми, както следва: 44,98лв; 6 плащания по 45,01лв. ;3 плащания по 45,02лв; 3 плащания по 45,03лв; 4 плащания по 45,04лв; три плащания по 45,06лв; 45,08лв; петнадесет плащания по 45,05лв; 91,09лв.; 91,10лв; 91,11лв;

4

45,58лв; единадесет плащания по 45,56лв. С молба от 19.01.2023г. взискателят е поискал да се наложи запор върху вземанията на длъжника с Постановление от 23.03.2023г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело на основание на чл.

433, ал.1, т. 8 от ГПК.

Приети са неоспорени от страните заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20237680400733 по описа на ЧСИ М. М. , рег. № 768 на КЧСИ , съгласно които изпълнителното дело е образувано по молба от 04.07.2023г. на НАП съгласно легитимация по чл. 162 и чл. 163 от ДОПК срещу Г. Ч. за събиране на сумите по изпълнителен лист и заповед за изпълнение, издадени на 05.04.2011г. по дело 5349/2011г. на РС-Сливен. молбата е поискано насочване на изпълнение върху вземания на длъжника по банкови сметки , трудовото възнаграждение, и възбрана върху конкретно посочен имот , опис и оценка, продажба на движимо имущество , като е поискал да се съберат и разноските по изпълнителното дело. Запорно съобщение е изпратено на 11.08.2023 до работодателя .

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 от ГПК – иск за установяване на погасяване по давност на възможността за принудително събиране на суми по договор за предоставяне на помощ за закупуване на фураж за изхранване на животни, за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение срокът на погасителната давност за всички вземания, посочени в заповедта е 5 години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена по последици на влязлото в сила решение, поради което и приложима е чл. 117, ал.2 от ЗЗД, тоест за вземанията по заповедта погасителната давност е 5 години от влизането й в 5 сила. За влезлите в сила съдебни решения е характерно установителното им действие в отношенията между страните – след влизането му в сила страните не могат да продължават спора. Изключение са институтите на отмяна на влязло в сила решение и новонастъпили след приключване на съдебното дирене факти, даващи право на нов иск за спорното право. Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение - длъжникът не може да оспорва вземането с възражения, основани на факти, станали му известни или могли да му станат известни в срока за възражение. Така влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие.

Осъдителните решения имат изпълнителна сила. Такава имат и влезлите в сила заповеди за изпълнение. Както при решенията така и при заповедите преразглеждане на спора за съществуването на вземането е възможно само при строго лимитирани основания по реда на чл. 423 от ГПК. Основанията по чл. 424 от ГПК са аналогични на тези по чл. 303 от ГПК. При така разписаната нормативна уредба е налага извод, че законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характер на влязло в сила съдебно решение и при нея следва да намери приложение чл. 117, ал.2 от ЗЗД. При всички хипотези на чл. 416 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно. Този законодателен подход е съществено различен от подхода на законодателя по чл. 237 от ГПК /отм/. Това е така, защото по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ . Така, по новия процесуален ред със стабилизирането на заповедта оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират, както се преклудират и възраженията срещу основателността на претенцията. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение обосновават извода, че при стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и 6 факти, осъществени преди влизането й в сила. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й. Това важи и за фактите, които са от значение за погасителната давност, които са настъпили до края на срока за възражение по чл. 414 от ГПК./В този смисъл Решение № 50295/23.01.2023г. по гр.д. № 1030 / 2022г. на ВКС, 4-то Г.О.; Определение е № 214/15.05.2018г. на ВКС, по ч.гр.д. № 1528/2018г. на 4-то Г.О.; Решение № 791/3948/2012г./ Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.