Решение № 377 от 21.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Бургас, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100500131 по описа за 2022 година

С Решение № 1563/09.12.2021г., постановено по гр. дело № 3182/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен предявения от ЕТ ,,Маср - Мурад Мохамед“, ЕИК 040148804 против У. П. М. - гражданин на Ш., роден на ***. в гр. Б., Ш., с адрес в България: гр. С., м. "Б.“, бл. *, ет. *, ап. *2, с регистрация по Булстат *** установителен иск, че У. П. М. дължи на едноличния търговец сумата от 1090, 80 евро с включен ДДС, представляващи част от дължимо възнаграждение по Договор за поддръжка за апартамент *** от 13.06.2016г., като цялото вземане е в размер на 1 545, 30 евро с включен ДДС, дължимо за календарната 2020г., ведно със законната лихва от 08.09.2020г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по частно гр. дело № 5348/2020г. по описа на БРС.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ЕТ ,,Маср - Мурад Мохамед“ със седалище гр. Бургас чрез процесуалния му представител – адвокат Милен Господинов, с която се излагат аргументи за неправилност на обжалвания съдебен акт и се претендира неговата отмяна.

1

Посочва се, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 422 от ГПК за установяване задължение за заплащане на услуги, произтичащо от Договор за поддръжка от 13.06.2016г. Изразява се несъгласие с извода на съда, че не следвало с двустранни договори да се уреждат отношения от компетентността на Общото събрание на етажната собственост. Излага се становище относно извършената от заповедния съд проверка по чл. 411 от ГПК, която е била подложена и на въззивен контрол по в.гр.д. № 921/21г. по описа на БОС. Жалбоподателят счита, че проверката на заповедния съд обхващала и валидността на акта, въз основа на който се подава заявление за издаване заповед за изпълнение, поради което в исковото производство, този въпрос не можело да бъде пререшаван. Намира за неотносими цитираните в мотивите на решението съдебни актове на ВКС – Решение № 80 от 04.11.2021г. по гр.д. № 1213/2020г. на ВКС, ІV-то г.о. и Решение № 122/06.11.2019г. по гр.д. № 1830/2018г. на ВКС, І-во г.о. Подчертава, че в случая не се касаело за договор по чл. 2 от ЗУЕС - за управление на общите части в комплекс от затворен тип. Пояснява, че съгласно чл. 1 от процесния договор, страните договорили поддръжка само за някои общи части в комплекс ,,Панорама бей“ - Созопол, а не на всички, както приел първоинстанционният съд. Посочва, че безспорно по делото се установило, че в комплекса е учредена етажна собственост, чиито органи не се противопоставили на сключването на индвидиуални договори за услуги с етажните собствениците на обекти в сградата. Твърди, че видно от приложения по делото протокол от 27.09.2019г., органът на управление на ЕС - Общото събрание на етажните собственици, осъществявал правомощията си.

В жалбата се навеждат доводи, че процесния договор не противоречал на императивни правни норми. С него не се уреждали изцяло отношенията по управление и поддръжка, предмет на правна регулация от ЗУЕС, а задължение за предоставяне услуги по почистване и поддръжка на малка част от общите части, по начин, който не изключвал правата на органите на управление на ЕС (нито създавал режим, различен от установения в ЗУЕС). В подкрепа на изложеното цитира практика на БОС - Решение от 26.11.2020г. по в.гр.д.№ 2516/2020г. на БОС.

Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

2

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.

По делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззвиаемата страна - У. П. М., чрез адв. Тодор Шейков- БАК, с който същата се оспорва изцяло. Въззиваемият счита, че решението е правилно и законосъобразно и не страда от посочените в жалбата пороци. В отговора се посочва, че са правилни изводите на районния съд, че към момента на сключване на договора, по отношение управлението на общите части на етажната собственост, следвало да се приложи предвиденият в ЗУЕС режим.

Посочва се, че отношенията по поддръжка и управление се уреждали с договор по чл. 2 от ЗУЕС - между инвеститор и собственик или чрез решения на ОС на етажната собственост. Твърди, че не съществувала възможност за сключване на договор (siu generis), който да заобикаля императивните разпоредби на ЗУЕС. Навеждат се доводи, че процесният договор уреждал отношения между страните, които се регулирали императивно от Общото събрание на ЕС. Цитира се съдебна практика и се излагат аргументи, че съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, разходите за управление и поддръжка на общите части на ЕС, се разпределяли поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Оспорват се изложените в жалбата твърдения за представен протокол от проведено общо събрание на етажната собстевност. Пояснява се, че приложеният документ представлявал Протокол от събрание на ,,Сдружение на собствениците на етажната собственост ,,Панорама бей - Созопол“. Развиват се съображения във връзка с доводите на въззивника относно проверката на съда по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, като се твърди, че районният съд е направил пълен и точен анализ на събраните по делото доказателства.

Претендира се да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

3

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – У.

П. М. лично и чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от ЕТ „Маср – Мурад Мохамед“ със седалище гр.

Бургас против У. П. М. – гражданин на Ш., роден на ***., с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната страна следните суми по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2495/18.09.2020г., постановена по частно гр. дело № 5384/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, както следва:

- сума в размер на 1 090, 80 евро с включен ДДС, представляваща част от дължимо възнаграждение по Договор за поддръжка на апартамент *** от 13.06.2016г. (цялото в размер от 1 545, 30 евро с ДДС), дължимо за календарната 2020г., ведно със

- законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2020г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се посочва, че на 13.06.2016г. между страните е сключен Договор за поддръжка на апартамент № **, който апартамент според договора е собственост на ответника. Сочи се, че ищцовата страна е поела срещу заплащане на парично възнаграждение да изпълнява задължения по общите части на комплекса, в който се намира този апартамент, които са подробно описани в чл. 1 от сключения договор. Твърди се в исковата молба, че за календарната 2020г. ответникът не е заплатил възнаграждение, като то не е заплатено и до предявяване на исковата молба.

По делото не се спори, че по частно гр. дело № 5384/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е постановена Заповед № 2495/18.09.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът У. П. М. – гражданин на Ш. да заплати на кредитора ЕТ „Маср – Мурад Мохамед“ със седалище гр.

Бургас сума в размер на 1 090, 80 евро, представляваща частично предявена 4 главница от общата дължима такава в размер на 1 545, 80 евро с ДДЗ за календарната 2020г. за годишна такса за поддръжка и управление по чл. 2.1 от сключен между страните Договор за поддръжка на апартамент № ** от 13.06.2016г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 963/13.06.2016г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас.

Ответната страна по предявения иск – У. П. М. депозира по делото писмен отговор, в който изрично посочва, че сключеният договор е нищожен., тъй като ищцовата страна не е инвеститор на сградата, договорът не е вписан като такъв в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект, а отделно от това процесният имот не съдържа белезите на „жилищен комплекс от затворен тип“. Посочва се, че договорът е нищожен и на друго основание – противоречие с добрите нрави и към дата – 31.12.2019г. е прекратен. Посочва се, че е налице изпълнение по този договор.

За да отхвърли предявения иск, Районен съд – Бургас е приел, че по делото липсват доказателства, че сградата, в която се намира апартамента на ответника и която е в режим на етажна собственост да е построена в жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл. 3 от ДР на ЗУЕС, поради което и съдът е приел, че по отношение на управлението на общите й части към момента на сключването на процесния договор е приложим режимът на управление по чл. 1 от ЗУЕС, а именно – чрез Общо събрание или чрез Сдружение на собствениците), а не чрез двустранен договор между етажен собственик и трето лице. С тези мотиви, съдът е приел, че сключеният между страните договор е нищожен и за ответната страна не е възникнало задължение да изпълнява задълженията си по този договор.

По делото е представено копие от Протокол от проведено Общо годишно събрание на „Сдружение на собствениците на етажната собственост „Панорама бей – Созопол“ със седалище гр. Созопол от 27.07.2019г., от което е видно, че в Регистър Булстат е регистрирано Сдружение на собствениците на Етажната собственост „Панорама Бей – Созопол“.

Изрично в открито съдебно заседание от 28.09.2021г. в първоинстанционното производство, процесуалният представител на ищцовата страна заявява, че договорът за поддръжка, на който се основава вземането не е по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС и няма връзка с Етажната собственост.

5

По делото е представен Договор за поддръжка на апартамент № **, сключен между У. П. М. в качеството му на собственик на недвижимия имот и ЕТ „Маср – Мурад Мохамед“ със седалище гр. Бургас, по силата на който едноличния търговец е приел срещу заплащане да поддържа и провежда организационното, техническото и административно управление на комплекса, като управлението обхваща следното – ежедневно техническо поддържане на общите инсталации, включваки басейн, помпи, шлюзове, осветителна система в градина, водна инсталация и др, организиране на санитарно-хигиенни услуги в комплекса, зазимяване на ВиК инсталациите в апартаментите, постоянна подрръжка на зелените площи в комплекса, постоянна поддръжка на басейна, постоянен контрол и своевременно задължително информиране на собствениците за всички необходими ремонтни дейности, постоянно контролиране за необходимостта от ремонти в собствения му имот.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не се спори между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.